Почти нулев ръст на БВП, ограничаване на износа и потреблението и над 10% средногодишна инфлация у нас очакват експертите. Средният ръст на заплатите на българите през 2023-а ще е около от 9,5%. Доходите ще продължат да догонват увеличението на цените. Според анализаторите страната ни ще влезе в Еврозоната най-рано през 2025 година. Това се казва в доклад на Allianz Trade (преди Euler Hermes). Ръст на БВП близо до нулата (0,9%) и продължаваща инфлация от над 10% на средногодишна база през 2023 година предвижда компанията.

Според международните анализатори прогнозата за страната ни може да се обобщи в едно изречение - "Страх от стагфлация". Те обръщат внимание на отслабването на ключови фактори за икономическия растеж като износа, който се очаква да забави ръста си над три пъти до 2% спрямо 7,1% през изминалата година.

"Българската икономика е силно зависима от експорта и съответно е уязвима при външни сътресения. Последствията от руската инвазия в Украйна и мрачните перспективи за икономическото развитие на Европейския съюз - основната експортна дестинация за българския бизнес, със сигурност ще имат негативно отражение. Към това се добавя и намалената покупателна способност на населението заради устойчивата инфлация, като разходите на домакинствата се очаква също да забавят ръста си значително до 1%.", коментира д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade.

Негативни тенденции

Сред негативните тенденции се откроява и сериозното недоверие в бизнес средата, като доказателство за това е осезаемият спад в инвестициите със - 7% за 2022 година. Енергийната зависимост на България от доставки на руски газ, както и на политическата нестабилност в страната и общественото недоволство към стандарта на живот, също трябва да се вземат под внимание.

Фискалните мерки, които осигуриха ръст от 6% на публичните разходи през 2022. година и са основен фактор за нарастването на БВП с 3% през периода, също се очаква да бъдат ограничени. Затова ключовият компенсационен механизъм за развитие на българската икономика през 2023 година според експертите на Allianz Trade ще бъде свежият поток на европари. При постигане на стабилност и успокояване на процесите анализаторите виждат по-дългосрочна перспектива за скромен ръст на БВП на България през 2024 година от около 2%.

Според прогнозата на Allianz Trade през 2023 година се очаква у нас да продължи тенденцията заплатите да опитват да догонят ръста на цените, но да се движат с леко изоставане. Ако през 2022 година се отчита 14% средно увеличение на трудовите възнаграждения при инфлация от над 15%, прогнозите за настоящата година са за 9,5% ръст на заплатите спрямо средногодишна инфлация от малко над 10%. Нивото на безработица ще се установи около 5%.

Освен рисковите фактори за развитието на българската икономика, анализаторите на Allianz Trade за поредна година отчитат и положителните индикации, свързани предимно с фискалната стабилност. От една страна наличието на валутен борд подпомага устойчивостта към турбуленции на глобално ниво, а от друга традиционно консервативната фискална политика също намалява рисковете дори в периодите на засилени антикризисни бюджетни мерки заради COVID-19 и войната в Украйна.

Въпреки че страната излезе от дългата серия на бюджетен излишък, очакванията на експертите са през 2023 г. и 2024 година годишният дефицит да се стабилизира под -3% от БВП. Публичният дълг у нас достигна нива от около 24% от БВП, спрямо 20% от БВП през 2019 година, като прогнозата на Allianz Trade е през настоящата и следващата година да се стабилизира без съществена промяна.

Присъединявата на страната към еврозоната през 2025 година

След приемането на България в "чакалнята" на Еврозоната и в Банковия съюз през 2020 година, анализаторите очакват присъединявата на страната към еврозоната да се случи най-рано през 2025 година. Цялостната оценка за актуалната бизнес среда в България е "адекватна" с позитиви като данъчната тежест, свободата на пазара на труда и търговските отношения, но и с някои дългосрочно неразрешени проблеми, свързани с ефективността на съдебната система, корупционни практики, както и с ограничения в инвестициите. В перспективата на новата ESG ера анализаторите обръщат специално внимание и на класирането на страната на 72-ро място от 210 спрямо индекса на Allianz Trade за екологична устойчивост.

Наред със сравнително благоприятни показатели за ниво на въглеродните емисии спрямо БВП, вниманието се фокусира и върху области със сериозно изоставане -  развитието на възобновяеми енергийни източници и нивото на рециклиране на отпадъци.