Икономическото възстановяване в България ще бъде по-бавно, отколкото в Европейския съюз и еврозоната, гласи последната прогноза на Европейската комисия, представена днес. Брюксел прогнозира, че икономиката на България ще нарасне с 2,7% през 2021 г. и с 4,9% през 2022 г. Прогнозата за еврозоната за растеж от по 3,8% през 2021 г. и 2022 г., а за Европейския съюз за покачване с 3,7% тази година и с 3,9% през следващата.

В прогнозата се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 0,3 % през 2020 г. на 1,4 % през 2021 г., преди слабо да намалее до 1,3 % през 2022 г. Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. Очаква се забавеното възстановяване да продължи да намалява натиска на съвкупното търсене върху цените. През 2021 г. поскъпването временно ще бъде засилено от някои положителни базови ефекти, свързани с инфлацията в областта на енергетиката, с данъчните корекции — особено в Германия — както и с ефекта на отложеното търсене в съчетание с някои оставащи ограничения в предлагането. През 2022 г., с коригирането на предлагането и отслабването на базовите ефекти, се очаква инфлацията отново да намалее.

За България ЕК прогнозира инфлация от 1,7% през тази година и 1,8% през следващата.

Трудна зима и горещо лято

След наблюдавания силен растеж през третото тримесечие на 2020 г., през четвъртото тримесечие икономическата активност отново се сви в резултат от подновените противоепидемични мерки в отговор на втората вълна на пандемията. Тъй като тези мерки все още са в сила, се очаква през първото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС и на еврозоната да се свие. Очаква се икономическият растеж да се възобнови през пролетта и да набере скорост през лятото паралелно с напредъка на програмите за ваксинация и постепенното облекчаване на противоепидемичните мерки. Подобрените перспективи за световната икономика се очаква също да подкрепят възстановяването.

Икономическото въздействие на пандемията остава неравномерно в отделните държави членки и се прогнозира, че и темповете на възстановяване също ще се различават значително.

Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация.

Възможно е пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване. Има риск също така кризата да остави по-сериозни белези върху икономическата и социалната структура на ЕС, по-специално ако тя продължи да води до многобройни фалити и загуба на работни места. Това би засегнало и финансовия сектор, би увеличило дълготрайната безработица и би влошило неравенствата.