Тази сутрин бях попитан от колеги в София дали се очакват изненади по време на политическото финализиране на приемането на еврото в България. Краткият отговор е: не.
Дългият включва няколко доказателства.
Най-видимото от тях стана огромният транспарант, окачен на една от сградите на Европейската комисия с надпис: "България, добре дошла в еврозоната!" - явен сигнал, че на този етап гласуването вече е по-скоро формалност.
Категорична беше и финансовият министър Теменужда Петкова, която при влизането си в заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси заяви пред колегите от БНР: "Нищо не може да спре България по пътя ѝ към еврозоната.". Тук впрочем е и заместник-финансовият министър Методи Методиев.
Заедно с това, вчера след заседанието на Еврогрупата се появи неофициална информация, че обменният курс няма да бъде променян - остава 1.95583 лева за евро. Споменаваме това, защото макар и малка, съществуваше техническа възможност за корекция, което породи определени спекулации. Решението е пореден сигнал, че не се очакват сътресения.
Следобед едновременно Европейският парламент на заседание в Страсбург и ЕКОФИН групата на последващо заседание в Брюксел ще направят своите гласувания - първите по политически въпроси, вторите по технически. След това предстои и среща с еврокомисаря Валдис Домбровски, на която ще бъде обобщено всичко.
От макроикономическа гледна точка също няма основание за тревога. Основният риск, който Европейската комисия вижда при преминаването към еврото, е свързан с възможно увеличение на ликвидността - както в публичния, така и в частния сектор - в резултат на освобождаване на част от резервите, натрупани по линия на валутния борд.
Но този риск изглежда добре управляваем в българския контекст. Публичният дълг е вторият най-нисък в ЕС, а частната задлъжнялост на домакинствата остава умерена. Макар да нараства, засега този процес се разглежда като икономически обоснован и не поражда съмнения за макроикономически дисбаланси.
Важно е също да се отбележи, че резервите няма да се освободят наведнъж - значителна част от тях вече са предназначени за конкретни цели, което допълнително ограничава риска от "заливане" на икономиката с прекомерна ликвидност.
По отношение на цените бяха споменати дежурните очаквания, че повишението ще бъде ограничено до закръгляния в полза на търговеца, но също така и че съществува сериозен риск за по-голямо повишение на цените на услугите, както се е случило в Хърватия.