Данък "инфлация" и срива на стандарта на живот в Германия

От въвеждането на еврото, официалната ценова инфлация в Германия не е имала големи скокове. Средно тя се движи по 1,5% годишно, с пики през 2008 г. от 2,8% и дъно през 2009 г. от 0,2%. През 2020 г. тя беше отрицателна през някои месеци, но в крайна сметка се покачи с 0,4% за цялата година, пише Карл-Фридрих Израел. Но дали тези данни разкриват цялата картина?

Не е учудващо, че отговорът на този въпрос е противоречив, защото измерителите на ценовата инфлация се опитват да направят субективните променливи в икономическия живот да изглеждат обективни. Как се променя стандартът на живот на гражданите? Колко по-висок е стандартът на живот днес в сравнение с преди 20 години?

Но има дупки в официалното измерване на ценовата инфлация и те могат да се определят без субективни оценки на стойността. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HIPC), с който Европейската централна банка определя паричната си политика, измерва текущото потребление. Затова и той се съсредоточава върху потребителските цени и изключва цените на капиталовите и бъдещите стоки. Използването на HIPC за измерване на общия стандарт на живот ограничава хората просто до функцията на потребители в настоящето. Но те са много повече от това.

Всеки индивид има стратегия да планира и да се подготвя за бъдещето. Хората не са просто потребители в настоящия момент, но и спестяващи, и инвеститори, които гледат и към бъдещето си потребление. Затова качеството на живот не се определя само от това колко мога да потребявам днес, но и от това колко мога в бъдеще. Затова цените на капиталовите и бъдещите стоки също са важни, но HIPC даже не ги разглежда.

Друго важно е общото равнище на данъците. То ограничава както настоящото потребление, така и бъдещето такова. Така "публичните стоки" оказват въздействие върху стандарта на живот, но и в този случай общите тенденции по отношение на качеството им не могат да се измерят обиктивно.

Ако вземем под внимание както активите под формата на акциите (индекса DAX) и индекса на цените на жилищните имоти, измерван от Bundesbank, както и цените на публичните стоки под формата на общите данъчни постъпления в хазната, в Германия инфлацията изведнъж се оказва значително по-висока от официалните данни. Въпросът тук е каква тежест да придадем на отделните компоненти, за да изчислим алтернативния индекс и, тъй като това е субективно, изчисленията по-долу не претендират да са общовалидни.

Според ОИСР, средният размер на данъчното облагане в Германия е около 40% от брутните доходи на домакинството. Затова тежест от 40% на данъците е удачна.

Много домакинства разходват значителна част от доходите си за имот, при това - за дълъг период от време. Затова придаваме тежест на цените на жилищата от 15% в нашия индекс на инфлацията, а на DAX - 10%. Тежестта на HIPC е 35% и така се получава следната таблица:

Таблица: Средна годишна инфлация в Германия

Така алтернативният индекс нараства с 1,1 процентни пункта по-бързо от официалния HIPC през годините след 1999 г. Той нараства по-бързо през последните години, след въвеждането на неконвенционална парична политика. След 2010 г. официално измерената ценова инфлация е с 2,3 процентни пункта по-ниска от алтернативната. Какво означава това за средностатическото домакинство, живеещо основно от доходите от труд?

Медианната номинална брутна заплата на час нарасна с 1,59% годишно между 1999 и 2017 г. Ако се използва HIPC за измерване на реалните заплати, техният растеж остава позитивен, но е от едва 0,12% годишно.

Но ако използваме алтернативната мярка, те се свиват с почти 1% годишно през този период. Всъщност след 2010 г. средното им реално понижение е от -2,17% годишно. Това означава, че средната заплата през 2017 г. има само 83% от покупателната способност на същата номинална заплата през 1999 г. Хората могат да купуват по-малко, отколкото тогава.