В повечето общини, въпреки влошаването на общата икономическа конюнктура на страната има подобрение в икономическите условия. Това сочат резултатите от изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ): "Кризата с COVID - 19 и общините".

Оказва се, че през 2020 г. се наблюдава спад в икономиките на 109 български общини, докато в други 148 е регистриран ръст. От значение са обаче разположението и икономическият профил на тези общини - повечето от тях са в Северна България, където цели области остават относително незасегнати от кризата и дори запазват предкризисната положителна динамика. Това обаче са и най-слабо икономически развитите части на страната, които често остават встрани от доминиращите в националната икономика като цяло процеси. С други думи - там, където местната икономика е относително анемична, няма как да се очаква тя да бъде силно засегната.

Прави впечатление и положителната динамика около Пловдив, където бързото възстановяване на индустрията през втората половина на 2020 г. също позволи запазване на растежа. В столицата има ръст на добавената стойност на човек от 5%, най-вече благодарение на бързата адаптация на високотехнологичния сектор към условията на работа от разстояние и повишеното външно и вътрешно търсене на този вид услуги. Положителната динамика в строителния сектор през втората половина на годината в следствие на повишеното търсене на имоти и практически незасегнатите от пандемията цена и достъпност на жилищното кредитиране от банковия сектор също играе важна роля в доброто представяне на София. 

Открояват се няколко групи общини, при които през 2020 г. се наблюдава чувствителен спад на добавената стойност. Най-видимото струпване е по Южното Черноморие, където свиване на местните икономика има във всички общини, най-видимо в туристическия център Несебър (- 58% в рамките на годината), Балчик (-37%), но и в областния център Бургас (-31%). Северната част на Черноморието страда сравнително по-слабо от срива на международния туризъм през 2020 г., но и там общините, които отбелязват ръст са малко. От значение е и свиването на икономиките на голяма част от периферните общини на София, най-чувствително в Своге (-25%) и Костинброд (-18%), което означава, че кризата може и да не се е отразила значително на самата столица, но последствията ѝ се чувстват в широката периферия на стопанския център.

Общината с най-висока добавена стойност на човек от населението през 2020 г. е енергийният център Гълъбово с над 52 хиляди лева, следван от индустриалната Девня с 50 хиляди лева. Топ 5 се допълва от Раднево (38 хиляди лева на човек), столицата (25 хиляди лева на човек) и съседната община Божурище (23 хиляди лева на човек). Важно е да отбележим обаче, че данните за повечето общини в Средногорието, Козлодуй и Крумовград са поверителни заради концентрацията на стопанска активност в едно или няколко предприятия; има сериозни основания да смятаме - благодарение на силната си минна, преработваща или енергийна индустрия - че те биха се наредили на челните места. С под 1000 лева добавена стойност на човек от населението през 2020 г. остават 10 общини, с под 5000 - цели 175, което за пореден път демонстрира съсредоточаването на значителна част от икономическата активност в относително компактни географски райони.

Прави впечатление, че има разминаване в динамиката на столицата и околните ѝ общини и другите два водещи икономически центъра - Пловдив и Варна. В самата столична община за година износът спада с 3,8%, а в индустриалната ѝ периферия свиването е дори по-значително - в Костинброд износът намалява с 3,8%, в Елин Пелин - с 12%, като изключение прави Божурище, където се наблюдава ръст от 24%. Същевременно в повечето пловдивски общини има стабилен ръст, най-видим в Калояново (117%), Куклен (70%), Родопи (30%), Марица (9%). Това е резултат от бързото възстановяване на търсенето на индустриалното производство на силно ориентираните към износ фирми в "Тракия икономическа зона", както и на ръста на цените и търсенето на метали. Сходен, но по-ограничен ефект се наблюдава и в община Белослав, която концентрира част от индустриалното производство на Варна (с ръст от 87%), както и в самата община Варна (3% повишение). Очаквано, най-голямото струпване на общини със спад на износа е по Южното Черноморие. 

Общините, където износът има най-значима роля в местната икономика са най-често такива, в които преработващата промишленост е водещ отрасъл. През 2020 г. най-висок е износът на човек от населението в Девня - 68,5 хиляди лева на човек от населението, но въпреки това се отчита значителен спад от 25% спрямо 2019 г. Челната петица се допълва от Божурище (67,9 хиляди лева на човек), Марица (49,5 хиляди лева на човек) и Ботевград (34 хиляди лева на човек). Сред големите общини най-висок износ имат столицата (25 хиляди лева на човек), Бургас (17 хиляди лева на човек) и Русе (17 хиляди лева на човек).