55% от участниците в анкета на Българската стопанска камара посочват, че няма да увеличават заплатите през следващата година, 29% имат подобни намерения, а 16 на сто все още се колебаят. 51% от работодателите, които не предвиждат увеличение на възнагражденията, обясняват решението си с влошеното финансово състояние на фирмата или бранша.

За 38% причина е, че имат несъбрани вземания. Аргумент за 31 процента от анкетираните е песимизмът им относно подобрението на икономическата среда, поради което предвиждат да запазят резервите на фирмите. Според 8% заплатите в предприятието са на достатъчно високо ниво и не се налага увеличение в този момент.

Една-четвърт от участниците в изследването са на мнение, че при увеличение на възнагражденията трябва да се има предвид основно производителността на труда. Всеки пети работодател приема като водещи факторите инфлация, конкурентоспособност и разходи за труд, а според 17% от анкетираните трябва да се отчитат и промените в данъчното и осигурителното законодателство.

53% от анкетираните са на мнение, че не е необходимо определяне на минимален осигурителен доход по браншове и длъжности. Общо 35% са на противоположната позиция, а 12 на сто се затрудняват да преценят, сочат резултатите от анкетата на БСК.

Според 41% от участниците в допитването договарянето на минимален осигурителен доход трябва да става на ниво предприятие, за 29% - на ниво бранш, а за 25% - на ниво икономическа дейност. Това в голяма степен потвърждава искането на БСК министърът на труда и социалната политика да не налага по административен път минимален осигурителен доход за икономическите дейности, в които няма подписани споразумения между съответните браншови работодателски и синдикални организации.

Повече от половината (57%) анкетирани не одобряват разпростирането на КТД върху всички предприятия от бранша. 18% са на противоположното мнение, а всеки четвърти (25%) се затруднява да прецени. Според участниците в изследването Кодекът на труда е остарял и не създава условия за гъвкавост на пазара на труда.

Проучването е било проведено през септември сред членовете на БСК.