Решението на депутатите да замразят възнагражденията си, представено през юни като ограничение на автоматичното им увеличение, поне засега се оказва финансово изгодно за тях. Ако старият механизъм беше останал в сила, основната заплата на народните представители трябваше да бъде намалена с 24 евро месечно след последните данни за доходите в обществения сектор, забелязаха първи колегите от вестник "Сега".
В момента основното месечно възнаграждение на депутат е 4236 евро. Сумата е фиксирана спрямо средната заплата в обществения сектор през март 2026 г., когато тя е била 1412 евро. Дотогава правилникът на парламента предвиждаше депутатите да получават три средномесечни заплати в обществения сектор, като базата се актуализираше на всяко тримесечие.
През юни обаче средното възнаграждение в обществения сектор е спаднало до 1404 евро, или с 8 евро спрямо март. При старата формула това би означавало основна депутатска заплата от 4212 евро — с 24 евро под сегашните 4236 евро.
Така ходът, който трябваше да спре автоматичното нарастване на депутатските доходи, в първия възможен момент след промяната действа точно в обратната посока: предпазва народните представители от намаление.
Как се промени формулата
На 17 юни Народното събрание промени финансовите правила към своя правилник. Вече е записано, че депутатите получават основно месечно възнаграждение в размер на три средномесечни заплати в обществения сектор по данните на НСИ за март 2026 г. Решението беше обнародвано в "Държавен вестник" на 23 юни.
Предложението беше внесено от Петър Витанов и група депутати, а при обсъждането му беше посочено, че целта е да се прекрати автоматичното преизчисляване на всеки три месеца и да се въведе по-предвидим механизъм. "Прогресивна България", която има най-голямата парламентарна група, представи мярката като знак на солидарност на фона на забавящия се ръст на доходите.
Новият текст обаче оставя възможност основното възнаграждение да бъде увеличавано в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера, ако това е предвидено в държавния бюджет. Тоест автоматичната тримесечна индексация е премахната, но възможността за бъдещо увеличение не е изчезнала.
Защо заплатите през лятото могат да паднат
Последните данни на НСИ показват интересна картина на пазара на труда. Средната брутна заплата за цялата икономика е била 1476 евро през април, 1434 евро през май и 1421 евро през юни. За цялото второ тримесечие средната стойност достига 1444 евро, което е с 2,6% повече спрямо първите три месеца на годината.
При обществения сектор картината е по-различна. Средната заплата за цялото второ тримесечие е 1452 евро, но именно юнската стойност — която по стария механизъм щеше да бъде определяща за депутатските възнаграждения — се оказва по-ниска от мартенската. На годишна база заплатите в обществения сектор все пак са нараснали с 4,8%, докато в частния ръстът е значително по-висок — 11,5%.
Причината средните възнаграждения да се движат неравномерно през отделните месеци може да бъде свързана както със сезонната заетост, така и със структурата на допълнителните плащания. През второто тримесечие например броят на наетите в хотелиерството и ресторантьорството се увеличава с близо 24% спрямо края на март, показват данните на НСИ.
За депутатите резултатът към момента е прост: вместо евентуално намаление до 4212 евро те запазват базова заплата от 4236 евро.
Това предимство обаче може да се обърне при следващо по-сериозно увеличение на средните възнаграждения в обществения сектор. При стария механизъм подобен ръст автоматично би се прехвърлил върху депутатските заплати. След юнската промяна това вече няма да се случва на всяко тримесечие — освен ако парламентът не използва предвидената в правилника възможност за ново увеличение.
USD
CHF
GBP
