Общият размер на публичните разходи на европейските страни за смекчаване на енергийната криза вероятно ще надхвърли 1 трилион евро или ЕС ще бъде изправен пред съпоставим спад на БВП и риск от продължителна депресия. Това твърди проучването "Европейският енергиен баланс в новата реалност" на руската частна консултантска компания"Яков и партньори" .

Очаква се през 2023 г. правителствата на европейските страни също така да продължат политиката на ръчно управление на икономиката. Или да бъдат принудени да се сблъскат с спад на БВП от 6,5% до 11,5% (с 0,9-1,7 трилиона евро) поради увеличение при вноса на енергия, намаляването на производството и износа, както и страничните ефекти върху свързаните индустрии.

"Криза от такъв мащаб е вероятно да предизвика увеличаване на броя на фалитите и ефект на доминото във финансовия сектор на икономиката, спад в потребителското търсене и съкращаване на инвестиционните програми от страна на бизнеса и като цяло да доведе до депресия", казват авторите на доклада, цитиран от finmarket.ru.

Авторите на изследването отдават основния негативен ефект на факта, че редица от най-енергоемките индустрии, поради недостиг на газ и увеличаване на цената на енергоносителите, могат да се окажат неконкурентоспособни като цяло. В зависимост от сценария на развитие, предприятията в тези индустрии ще бъдат принудени да намалят производството си с 10% до 60% спрямо нивата от 2021 г. Още в края на 2022 г. свиването на БВП поради по-високите цени на енергията и техния физически недостиг може да бъде над 1%.

Спирането на предприятия от своя страна ще доведе до съкращения на работни места. В сферата на производството на храни намаленията могат да засегнат 1,4 млн. души, в целулозно-хартиената промишленост - 800 хил. души, в металургията и производството на продукти от неметални минерали - съответно по 600 хил. души.

За да смекчат поне частично този сценарий, правителствата на ЕС вече обявиха програми на стойност над 300 милиарда евро. В проучването обаче се отбелязва, че прогнозните показатели за периода 2022-2023 г. са значително по-високи.

"Още днес виждаме двуцифрена инфлация в Европа, затваряне на някои производствени мощности и увеличаване на разходите за обслужване на дълга. Общите разходи на ЕС за компенсиране на разходите за газ за бизнеса и домакинствата, допълнителни компенсации за служителите на затворени предприятия, инвестиции за намаляване на енергийната зависимост и други мерки през 2023 г. може да възлезе общо на 1-1,6 трилиона евро.Това е сравнимо с потенциалната загуба на БВП при липса на активен отговор на кризата, но трябва да се избегне ефектът на доминото и по-нататъшното отслабване на икономиката. В същото време интервенциите ще ускорят бюджетния дефицит до 2 трилиона евро в годишно изражение, натоварването на публичния сектор на ЕС - до 100% от БВП", обобщава партньорът на компанията и съавтор на доклад Елена Кузнецова.

По-рано беше съобщено, че в първата част на своето проучване "Яков и партньори" отбелязаха, че за да отговорят на търсенето на синьо гориво до края на 2022 г., европейските страни ще трябва да запазят доставките на газ от Русия или да намалят потреблението му с допълнителни 7-12 млрд. куб. м, което е възможно само при пълно или частично спиране на редица отрасли. В перспектива 2023 г. отказът от руски газ означава дефицит от 40-60 милиарда кубически метра за европейските страни. м газ, дори при запазване на текущия темп на икономии на газ за цялата 2023 г.Например, количеството от 60 милиарда кубични метра газ е сравнимо с годишното потребление на газ на Франция и Полша взети заедно или с общото годишно потребление на газ за индустрии като производство на торове, нефтохимия, черна и цветна металургия и цялото машиностроене.