Европейската независима рейтингова агенция Scope Ratings повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България от BBB+ на A- със стабилна перспектива в местна и чуждестранна валута. Така за първи път нашата страна получава рейтинг, който е от високия инвестиционен клас, посочват от Министерството на финансите.
Агенцията обаче вижда и определени рискове пред нашата страна.
Според основаната в Берлин Scope Ratings присъединяването към еврозоната ще донесе подобрения в редица свързани с рейтинга области като елиминирането на валутния риск, подобрена гъвкавост на паричната политика, по-лесен достъп до развити капиталови пазари и възможност местните банки и държавата да използват съответно улесненията на ЕЦБ и Европейския стабилизационен механизъм.
Scope Ratings очакват в средносрочен план икономическата перспектива на България да бъде подкрепена от продължаващия приток на европейски фондове и членството в еврозоната. БВП прогнозират да нарасне с 2.6 % през 2025 г. и с 2.9 % през 2026 г. в реално изражение, след растеж от 2.8 % през 2024 г. Траекторията на растежа е подкрепена от съществени европейски средства.
В средносрочeн период присъединяването към еврозоната се очаква да насърчи преките чуждестранни инвестиции и да задълбочи търговската интеграция с други държави членки на еврозоната, което допълнително ще засили благоприятните макроикономически перспективи.
Рисковете
В съобщението на Министерството на финансите това не е споменато, но Scope Ratings изреждат и основните предизвикателства и ограничаващи фактори пред кредитния рейтинг на България.
На първо място е поставена продължаващата политическа нестабилност в Българи, "тъй като оказва негативно влияние върху последователността на политиките и дългосрочното икономическо планиране. Честите промени в правителството също забавиха присъединяването на страната към еврозоната".
Според експертите периодите на служебни правителства се отразяват зле на изпълнението на политиките, особено в области, които изискват устойчива политическа ангажираност, като институционални реформи, борба с корупцията и подобряване на бизнес климата.
На второ място е неблагоприятната демографска ситуация: "След като се е свило с 19 % през периода 2011-2021 г., населението в трудоспособна възраст се очаква да продължи да намалява стабилно, със средно намаление от 1,0 % годишно през периода 2025-2030 г.".
Други фактори са нуждата от повишаване на производителността, ниското ниво на БВП на глава от населението и цялостно неголемия размер на икономиката - която е и твърде уязвима от различни сътресения от специфичен и глобален характер.