Най-големите централни банки по света показват, че нямат против по-високата инфлация, а инвеститорите, които залагат на бърз край на паричните стимули, ще сгрешат, пише Reuters.

След десетилетие на ниска инфлация, централните банкери в Съединените американски щати, Европа и Япония имат всички необходими предпоставки да оставят отворени кранчетата. Те дори пренаписват собствените си правила, за да оставят растежа на цените дори да надхвърли целите.

Ако бъде предприето някакво действие, то ще е банките да повишат още повече стимулите — особено в еврозоната, което ще остави ниски разходите за заемен капитал — и да игнорират предупрежденията за инфлация поне докато растежът не се завърне на предпандемичните си нива за постоянно.

Централната банка на Австралия вече пусна изненадваща програма за изкупуване на облигации, а Европейската централна банка многократно предупреди инвеститорите да не повишават доходността твърде много, освен ако не искат да се изправят срещу мощта ѝ от €1 трлн.

Аргументът зад опасенията за инфлация е, че когато икономиките отворят отново, огромните правителствените стимули ще се слеят с насъбраното желание на потребителите да харчат, което ще създаде невиждан от десетилетия натиск върху цените. Макар че водещите световни икономисти са разделени в мненията си, гласовете, които имат най-голямо значение, не звучат притеснени.

"Динамиката на инфлацията се променя с времето, но не и толкова бързо", казва председателят на Федералния резерв Джером Пауъл. "Не виждаме как фискалната подкрепа или разходите ... които не продължата с години, биха променили тази динамика".

Дори и инфлацията да се ускори, голямо "ако" при положение, че банките не могат да постигнат целта от 2%, твърде бързото затягане на паричната политика ще бъде по-голямото зло.

Първо, голяма част от инфлацията е временна и движена от възстановяването на петрола, еднократните стимули и ниската база на цените от преди година. Така че това не е типът устойчива инфлация, на която централните банки се надяват.

Затяганет на паричната политика ще удуши растежа, което би било скъпа грешка в момент, в който десетки милиони все още нямат работа след най-голямата икономическа криза в мирно време от един век насам. В най-лошия случай по-високите разходи за заемен капитал ще повдигат и притеснения за устойчивостта на задлъжнялостта — особено в потъналите в дълг южноевропейски държави, както и в развиващите се пазари.

И не на последно място, Фед и ЕЦБ прибързаха със затягането на политиката през миналото десетилетие, което ги накара да бързо да обърнат посока и да търсят начин да поправят щетите. Едва ли ще направят подобна грешка отново.

Работни места

Посланието от Фед е ясно: програмата за месечно изкупуване на $120 млрд. облигации няма да се промени докато икономиката не се възстанови напълно. Всяко евентуално повишаване на лихвите е още по-напред в бъдещето.

Централната банка на Япония и Европейската централна банка казват същото: няма да има промяна на политиката дълго време, може би години.

Основното им притеснение е заетостта.

В САЩ все още има "дупка" от 10 млн. работни места, докато в еврозоната безработицата се държи изкуствено ниско благодарение на правителствените субсидии.

Фед вече поставя по-ясен акцент върху създаването на работни места, особено за семействата с ниски доходи, и изрично подчерта, че ще позволи на инфлацията да нарасне над целта от 2%.

В мандатите на ЕЦБ и ЯЦБ заетостта липсва, но текущото преразглеждане на законовите рамки може да постави акцент върху нея.

Лихвите

Макар повишението на доходността по облигациите да разтърси пазарите, ръстът не е твърде голям и може би е просто част от нормализирането след период на изключително ниски лихви.

Доходността по 10-годишните облигации е с 56 базисни пункта по-висока тази година — около предпандемичното дъно, докато тази по японския дълг е с едва 14 базисни пункта по-високо. 10-годишният германски дълг все още носи минус 25 базисни пункта.

Централните банки не обърнаха особено внимание. Рафаел Бостик, президент на Атланта Фед, заяви, че движението не създава притеснения и нужда от отговор няма.

От ЕЦБ пък посочиха, че повишаването отразява по-добрите прогнози за икономиката и нямат намерение да контролират кривата на доходността.