Пазарът на труда е в колапс от дълго време и продължава да е така, заради липсата на кадри. Нямаме достатъчно хора на пазара, застаряващо население, хора които се пенсионират, работодателите изнемогват и не могат да запълнят работните си места. Това заяви Надя Василева от Българската конфедерация по заетостта в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

Пандемията изкриви някои процеси, които се случват. Това, което е най-голямо предизвикателство за българските работодатели е как да задържат хората си и да ги управляват по-ефективно. Това коментира Николай Николов от Българската асоциация за управление на хора*.

"Почти навсякъде има дефицит на кадри и по региони, и по сектори, Това е така, защото имаме нисък процент по дигитализация и роботизация. Имаме работодатели, които не могат да предложат качествени работни места - сива икономика, лоши условия на труд и хората не са мотивирани да влязат на пазара на труда. Има разминаване между това какво създава образованието и какви искат работодателите", смята Василева.

По думите на Николов принудителната дигитализация създава известна гъвкавост, при която работодатели от една локация могат да се възползват. Има ограничения в производството, здравеопазването и др. Няма сектор или област, в която да не съществува недостиг.

"Един феномен е загуба на работни места, заради т.нар. "голямо напускане". Това са високо квалифицирани хора, които напуснаха пазара на труда или бяха освободени, но голяма част от тях не са се върнали на пазара на труда по една или друга причина", коментира той.

Ще се наводни ли пазарът на труда с руски и украински IT специалисти?

Ще се наводни ли пазарът на труда с руски и украински IT специалисти?

Според Руската асоциация за електронни комуникации 50 000-70 000 IT специалисти вече са напуснали страната, а други 70 000 -100 000 се канят да ги последват

Заплати

Според Василева всяко едно увеличение на заплата е свързано в определен резултат на компанията и няма как това да се случи, ако компанията не работи да увеличи заплатите. "Икономката в момента е под въздействието на фактори като пандемия, война, инфлация и е ясно, че тази дигитална трансформация ще продължи и няма всеки да се върне в офиса. Това намалява разходите на компаниите. Тези средства могат да бъдат пренасочени към заплатите", коментира тя.

"Някои компании ще реагират и ще увеличат заплатите, други ще имат изчаквателна позиция, други няма да могат да покрият дори размера на инфлацията", заяви Николов.

По думите му увеличенията няма да бъдат еднакви навсякъде. Най-голямо увеличения ще има към секторите, които са експортно ориентирани и изнасят някакъв продукт или услуга. Един от тях е ИТ и аутсорсинга, смята той.

Според предварително проучване на голяма международна организация 49% обмислят как да реагират на фактора инфлация и на фактора увеличение на максималния осигурителен доход. 35% от компаниите казват, че няма да компенсират това увеличение, а 16% са тези, които веднага са заявили готовност да увеличат възнагражденията на своите служители.

"Пазарът на труда е прегрял доста отдавна. Бързата дигитализация и роботизация трябва да се предприеме веднага, както и преквалификация на желаещите да се включат на трудовия пазар. На трето място е привличане на кадри. Трябва да има внос на кадри отвън", заяви Василева.

Според Николов от две три години има интерес от по-екзотични държави да изпращат част от своето население. Има и интерес от по-близи държави с българско население. Украйна е опция - краткосрочна и кризисна и трудно може да се разглежда като устойчива на пазара на труда. Необходим е внос на хора в България и промяна на законодателството в тази посока. Тя е затворена за внос в момента.

"Ще има продължаващо увеличение на възнагражденията, Ние сме част от европейския пазар и е време да се разделим с мита за евтиния труд, и евтиния ниско квалифициран и средно квалифициран труд", смята той.

*В прикаченото видео става въпрос за Българската асоциация за управление на хора