Африканската чума по свинете (АЧС) е вирусно заболяване, което засяга домашните и дивите свине. Въпреки че не представлява заплаха за хората, тя може да е смъртоносна за свинете и да има сериозни социално-икономически последици за засегнатите страни. През последните години се разпространи в цяла Европа. Тъй като огнището на АЧС може да има големи опустошителни последствия, ранното откриване, предотвратяване и докладване са изключително важни за ограничаването на това заболяване и контролиране на епидемията.

Миналото лято Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) стартира важна кампания за повишаване осведомеността за заболяването в Югоизточна Европа. Кампанията "Да спрем африканската чума по свинете" тази година обхваща 18 европейски държави, сред които и България, като фокусът е към хората в контакт с домашни и диви свине, особено свиневъди и фермери, и се изпълнява с ценното съдействие на местни ветеринарни организации, селскостопански групи, институции и други компетентни органи.

По темата разговаряме с Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ), създадена с цел запазване на генофонда и подобряване на развъдната работа по усъвършенстване на генетичната структура на чистопородните и хибридни свине.

Г-н Михайлов, какви са проблемите пред големите свинекомплекси и малките животновъдни обекти тип лично стопанство в борбата с АЧС?

Заради заболяването африканска чума по свинете трябваше да се инвестират много допълнителни средства за биосигурност, допълнително обучение на служителите, което затрудни индустриалните производители. Някои от фермерите пострадаха, трябваше да прекратят своето производство и да отпаднат от пазара за определен период от време. След това се инвестираха нови средства за репопулирането на фермите. Имаше проблем с размера на обезщетенията на пострадалите ферми, като се водиха дела, които бяха спечелени от фермерите, а на някои от тях още не са изплатени тези обезщетения поради липса на предвидени средства от страна на държавата за 2021 г. В същото време поради разрастването на АЧС по света се стигна до силни колебания в цените на свинското месо в България, Европейския съюз, Азия и други страни и континенти. Появата на АЧС в Европа доведе до спиране на износа за Китай от страна на големите страни производителки и до пренасищане на пазара със свинско месо в ЕС, което причини драстичен спад на цените. Всичко тези колебания доведоха до много трудности за производителите от гледна точка на планиране на производство, приходи, разходи и т.н.

Проблемите при борбата с АЧС при фермите тип лично стопанство са най-вече в недоброто разбиране на проблема, липсата на достатъчно знания и квалификация, абсолютно никакви мерки за биосигурност и липса на средства, за да създадат такава.

Запознати ли сте с разработените национална стратегия/план за контрол и участвахте ли при тяхното разработване?

Членовете на АСБ се запознати с разработения план от страна на държавата за борба с АЧС за периода 2021-2023 г. Проведени са множество срещи с представителите на БАБХ и МЗХГ и са обсъждани многократно тези въпроси. Резултати има, но лично аз считам, че с плана също се закъсня. За да не се стига до такива щети, където 25% от българското свиневъдство беше изтрито от картата на България за няколко месеца, е добре да се провежда така наречената проактивна политика, която да не позволява да се стига до такива резултати.

Как виждате Вашата роля и принос, като фермери, стопани на животни в превенцията и борбата със заболяването и как те могат да допринесат в контрола на заболяването?

Ролята и приносът на фермерите е голяма в борбата срещу АЧС, защото това е техният бизнес и те нямат интерес да търпят такива загуби. Не малко от индустриалните фермери отделиха лични средства, за да обезщетяват стопанства тип "заден двор" с цел да прекъснат разпространението на заболяването. Както вече споменах, инвестирани са много средства за биосигурност, обучение на персонала и други. Биосигурността е единственият метод за превенция срещу АЧС при индустриалното производство и мога да заявя, че всички членове на АСБ прилагат всички предписани от държавата мерки свързани със заболяването АЧС.

Ефективна ли е комуникацията и работите ли заедно с държавните институции, съответно контролния орган по отношение на справянето с АЧС?

Комуникацията между АСБ и МЗХГ почти винаги е била на много добро ниво. Тук мога да отбележа, че в последната година работата ни с БАБХ беше на много добро ниво. Заедно с тях чрез писмо до Европейската комисия успяхме да освободим всички индустриални комплекси от част III и те преминаха в част II, която позволява свободна търговия на територията на страната. Това, разбира се, случи благодарение на изпълнените изисквания на ЕК от страна на индустриалните производители. Тази година ще продължим да работим с БАБХ в посока още облекчаване на производителите чрез преминаване в част I и преминаване към компартментализация.

Смятате ли, че кампанията "Да спрем африканската чума по свинете" е полезна и навременна?

Всяка една кампания е полезна, тъй като АЧС продължава да съществува и е заболяване, което трудно се изкоренява. Според мен кампанията можеше да започне и по-рано, защото първите случаи в България се появиха 2019 г., а за появата на АЧС и прогнозите, че ще стигне в България, се говори от 2015-2016 г. Надяваме се, че чрез разпространението на материалите на кампанията ще се постигне по-добра информираност на населението, което да разбере сериозността на това икономическо заболяване. От нас зависи колко храна, произведена в България, и на каква цена ще консумираме.

⸻⸻

Още един коментар по темата

За ролята и приноса на стопаните на животни в превенцията и борбата със заболяването АЧС

Радостина Донева, председател на УС на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС):

Европейската кампания "Да спрем африканската чума по свинете" има за цел информирането на стопаните на животни относно разпространението на заболяването, признаците при заразени свине и докладването на съмнителните случаи.

Справянето с африканската чума по свинете е от полза за всички нас. Стопаните и в частност тези на Източнобалкански свине правят всичко, което е по силите им, за да опазят животните и поминъка си. За изминалите близо две години от реалното навлизане на АЧС в страната много от стопаните в страната вече изгубиха животните си. Част от мерките за биосигурност при Източнобалканските свине са на практика неприложими заради начина на отглеждане на породата. Но фермерите се стараят да са максимално изпълнителни и да прилагат добрите практики за овладяване на АЧС. В това е същината на техния принос за контролиране на заболяването.

Научете повече на уебсайта на кампанията:

www.efsa.europa.eu/StopASF