Ако надникнете в банковото приложение на средностатистически българин в 20-те си години в края на месеца най-вероятно няма да намерите грандиозни трансакции за дизайнерски дрехи, бижута или резервации в петзвездни хотели. Нормално.
Gen Z поколението отдавна не живее с демонстративния разкош. Но парите пак някак си ги няма. Извлечението обикновено прилича на безкрайна касова бележка.
€12,50 за доставка на пица (защото валеше дъжд), €6,20 за споделен автомобил (защото закъснявах), €9,99 за платформата с филмите, €12,90 за облачно пространство за снимки, €8 за приложението за продуктивност, €4,50 за двойно капучино със сметана...
Всяка от тези суми изглежда малка. В очите на 20-годишния тя е "по-малко от един обяд". Само че когато събереш тези невидими трансакции, то голямата картина става наистина голяма.
Това са парите, които можеш да заделиш за инвестиции, за черни дни или за онази прословута първа вноска за имот, за която по-възрастните все ни говорят. Добре дошли в икономиката на удобството - най-тихият, но и безпощаден капан за парите на младото поколение по света!
Банкноти срещу карта
Истината е, че израснахме в свят, проектиран от хиляди софтуери и дизайни, чиято единствена цел е да се премахне т. нар. "триене" при плащане.
Когато извадиш банкнота от 50 евро от джоба си и я подадеш на касиера, мозъкът ти регистрира физическа загуба. Когато обаче допреш телефона си до някой терминал или натиснеш един клик "Купи", усещането за харчене е далеч по-тихо.
Според последни анализи за финансовото поведение на младите близо 68% от представителите на Gen Z признават, че губят точна представа колко харчат месечно единствено заради автоматичните абонаменти и тези малки плащания всеки ден.
В България тази вълна дойде с леко закъснение, но днес е в пълния си разгар. Големите градове са задръстени от куриери и разносвачи на храна, а почти всеки млад човек плаща поне три паралелни абонамента за неща, които ползва два пъти в месеца.
Купуваме си време?..
Пестене на време, не на пари
Обичаме да оправдаваме тези разходи с модерния аргумент за личната ефективност. "Поръчвам си храна, за да не загубя 40 минути в готвене и миене на чинии, а да работя по проекта".
Звучи разумно, може би. Само 'дето в 80% от случаите тези "спестени" 40 минути не отиват в изграждане на финансова независимост или в учене на нови неща, а в скролване на телефона или доглеждане на видеото, докато не се позвъни.
Бунтуваме се срещу идеята да работим от 9 до 5 за корпоративни шефове и явно сме решили да градим собствен път към ранно пенсиониране.
Иронията обаче е, че същите тези спечелени пари с труд изтичат обратно към шепа технологични лидери.
Зa пoвeчe oт eднa тpeтa oт пpeдcтaвитeлитe нa пoĸoлeниeтo Z и милeниaлитe зaĸyпyвaнeтo нa нeщo дpeбнo e нaчин дa пoддъpжaт мoтивaциятa cи пo пътя ĸъм пo-гoлeмитe цeли, според проучване на SurveyMonkey от тази година сред 2038 американци.
Много от младите си купуват неща, само защото са имали лош ден.
Голямата сметка
Поколението ни често се оплаква, и може би с право, че имотите са недостижими, че животът е абсурдно скъп, а инфлацията изяжда заплатите все по-бързо.
Но докато спорим за макроикономически кризи, пропускаме собствения си микрофалит. Когато плащаш по €20-30 на ден за удобства, които се считаха за лукс, то не фалираш зрелищно.
"Фалираш" бавно, незабележимо, с усмивка - и точно с един клик разстояние от екрана.
Може би най-големият бунт на нашето поколение днес е не да си намерим хубава работа без шеф, а да си върнем контрола. Сготвена вечеря, вечерна разходка, отказ от онзи досаден абонамент от €5 всеки месец.
USD
CHF
GBP
