Европейската комисия представи "Европейското зелено споразумение", заимствало името на американското "Зеленото ново споразумение". Но докато в САЩ законодателната инициатива засега е просто фикция, в ЕС тя ще стане реалност, освен ако не срещне сериозна съпротива от страните членки, пише Бил Уирц в нова статия.

Зеленото ново споразумение ще окаже сериозно въздействие върху потребителите и бизнеса. С него ще бъдат въведени по-високи енергийни данъци, по-високи налози върху превоза и авиацията и по-тежки изисквания за въглеродните емисии. Това ще затрудни свободната търговия и ще накара компаниите фундаментално да преосмислят начина, по който извършват бизнес.

Тук обаче ще разгледаме три от най-важните аспекти на споразумението:

  • - ЕК иска да въведе граничен въглероден данък
  • - ЕК иска да си постави нови цели за въглеродните емисии
  • - ЕК иска да харчи повече пари, за да "реинвестира"

Граничният въглероден данък

Неговата цел е да спре изместването на индустриите, които отделят високи въглеродни емисии, от Европейския съюз към трети страни. Този проблем е известен под името "въглеродно изтичане" и според ЕС понижава ефективността на климатичните политики.

Резултатът от това може да е значително увеличаване на конкурентоспособността на страни извън съюза - до степен, в която те вече конкурират със старните от ЕС. Това е много "европейска" логика - първо понижаваме ефективността на бизнеса си чрез регулации, след това обвиняваме другите страни, че се възползват неправомерно.

С подобен ход фон дер Лайен ще се опита да рекетира всички стани от континента, които ще трябва да изпълняват нормите за емисии, зададени от Брюксел. Така особено за страни като Украйна "Европейското зелено споразумение" се превръща в истински кошмар.

И докато повечето хора го наричат "граничен въглероден данък", по-подходящото му наименование е политизиран европейски протекционизъм.

Новите цели за емисиите

Брюксел ще иска да заложи 2050 г. като краен срок, в който икономиката трябва да има нулеви нетни емисии и те да се понижат с меджу 50 и 55% (спрямо нивото си от 1990 г.) към 2030 г. Това е с 15 процентни пункта повече от първоначалната цел и на практика е просто инструмент, позволяващ на съюза да налага по-драконово законодателство и до възможности за още по-лесно понижаване на конкурентоспособността.

Това ни отвежда до същината на въпроса.

Разходите на Европейския съюз

Президентът на комисията фон дер Лайен вече предложи финансов пакет, наречен "Справедливия преходен фонд", който ще подкрепя регионите при техния преход към бъдеще без изкопаеми горива. Но текущите климатични цели вече изискват ЕК да похарчи допълнителни 260 млрд. евро, което означава, че обновените цели ще се нуждаят от още по-голямо финансиране.

В момента се говори, че разходите за фонда ще бъдат включени в бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., а размерът на инвестициите трябва да 100 млрд. евро. Остава неясно обаче кой ще инвестира собствените си средства в неефективни вятърни турбини и соларни панели.

В крайна сметка, планът представлява смесица от климатична идеология и разходно фиаско. И тъй като Брюксел обикновено бърка нещата всеки път, вероятно и сега ще видим най-лошото и от двете.