България има потенциал за инвестиции в 5 приоритетни  пътни проекта, 4 железопътни направления, 4 пристанищни терминала, 1 интермодален пристанищен терминал във Варна,  1 интермодален в Пловдив и 2 граждански летища. За всички тях  за първи път отварят опциите за публично-частно партньорство и концесиониране. 

Тези възможности бяха представени в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.  

Двамата са в състава на българската делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов за участие в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Събитието се провежда в периода 22 - 27 ноември 2015 г. в градовете Шанхай, Суджоу и Пекин в Китайска народна република. 

Страната ни подкрепя инициативата "Един пояс, един път" и иска да заеме своето достойно място в нея като страна с потенциал за транспортен и логистичен хъб, възползвайки се от своето стратегическо разположение между Европа и Азия. Ние ще търсим синергия между тази инициатива, „16 плюс 1“ и платформата за свързаност между Европа и Китай. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. 

Министър Ивайло Московски представи възможностите за инвестиции в развитието на транспортната инфраструктура на страната ни. Акцент в презентацията бе поставен върху развитието на основни жп отсечки и процеса на концесиониране на отделни обекти. Инициативата се проведе по време на Пети търговски и икономически форум Китай и страните от ЦИЕ.

С добър потенциал за инвестиции в железопътната инфраструктура, министър Московски посочи четири железопътни направления. Това са възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе-Варна с дължина 227 км и индикативна стойност 383 млн. евро; модернизация на жп линия София-Перник-Радомир. Направлението е разделено на две трасета. Основното е София-Драгичево-Перник-Радомир с дължина 48.6 км, а обходното трасе е Волуяк-Разменна-Перник и е с дължина около 48.8 км, индикативната стойност е 360 млн. евро; модернизация на жп линията Радомир-Гюешево, трасето е еднопътно и не е електрифицирано,  разделено е на два участъка – Радомир-Кюстендил, 54 км и Кюстендил-Гюешево, 34 км, а необходимите средства са в размер на 556 млн. евро.

България, която е разположена на кръстопътя на Европа, Азия и Африка си е поставила амбициозната задача да довърши своя магистрален пръстен. През септември тази година правителството одобри Стратегия за развитие на пътната инфраструктура и Средносрочната оперативна програма за изпълнението й до 2022 г. Тя предвижда изграждането на нови над 600 км магистрали, модернизация и ново строителство на републикански пътища. Това посочи пред китайски инвеститори министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

В момента правителството търси 1,5 млрд. евро за ключови пътища, които са връзка с европейските транспортни коридори през България. По думите й амбицията на правителството е с европейско финансиране да се довършат магистрала "Струма" и отсечката от Ябланица до Велико Търново на автомагистрала "Хемус".

За изграждане на добра транспортна свързаност в страната ни, България ще търси финансиране за новите магистрали: Хемус, София – Видин, София – Калотина, Русе - Велико Търново –Свиленград, Варна – Бургас и тунела под Шипка. Това са ключовите проекти, посочени в стратегията до 2022 г. Общо за привеждане на пътната инфраструктура в добро състояние ще са нужни над 10 млрд. евро. В сумата са включени и средствата за пътното поддържане, както и за новите програми за безопасност по пътищата. 

Само преди две седмици правителството взе решение за въвеждане на тол система на територията на страната, посочи пред инвеститорите министър Павлова. За изграждането й ще се търси инвеститор.