Похвали, критики, въпроси, критики и много малко конкретика - така изглежда вече няколко дни ситуацията с безпрецедентното споразумение, с което САЩ слагат ръка на венецуелския петрол. Сделката, обявена късно в петък от Доналд Тръмп, трябва да донесе стабилност на Вашингтон и просперитет на Каракас, но как това ще се случи остава неясно.
Всичко това се развива на фона на поредна ескалация в Близкия Изток. Връзката между двата сюжета е ясна, както и желанието на американския лидер с един удар да реши цял куп вътрешни и външни проблеми.
Все по-възможен обаче изглежда сценарий, който ни среща с дългогодишно икономическо и политическо фиаско.
За какво става дума?
Пълен текст на споразумението все още не е публикуван и малкото налични подробности идват от политическите коментари на засегнатите страни.
Първи беше Тръмп, като от негова публикация в социалните мрежи стана ясно, че след преговори с участието на държавния секретар Марко Рубио, военния министър Пийт Хегсет и временния венецуелски лидер Делси Родригес е постигната сделка, в рамките на която чрез партньорство с частни компании ще бъде осигурен "мажоритарен американски контрол върху над 65 милиарда барела от доказаните петролни резерви на Венецуела безплатно за американските данъкоплатци".
На практика става дума за създаване на нова компания, в която делът на САЩ ще е 55% плюс право да купува петрол от 17 стратегически нефтени полета на себестойност. Според американски официални представители концесиите ще са за 100 години.
От гледна точка на Венецуела пък Далси Родригес посочи, че споразумението ще осигури 100 милиарда долара американски инвестиции, както и 209 милиарда долара данъчни приходи. По думите ѝ "двустранният проект" на 17-те нефтени полета е с продължителност от 25 години.
Доналд Тръмп подчерта, че скоро ще започне "пълненето" на американския стратегически резерв именно с венецуелски петрол.
Удар в няколко направления
Че САЩ искат венецуелския петрол беше ясно още преди Тръмп да изпрати спецчасти в Каракас, които да се върнат заедно с бившия вече президент Николас Мадуро. Американският държавен глава многократно е заявявал, че страната му има право на претенции заради решението на Каракас да национализира нефтената си индустрия преди десетилетия.
Венецуела е страната с най-големи доказани петролни резерви в света (303 млрд. барела) и достъп до тях е огромен коз за САЩ. Особено при положение, че Вашингтон вече точно половин година е затънал в изключително трудно решим конфликт в Близкия Изток.
Източник: iStock
Войната с Иран затвори Ормузкия проток и така огромни количества нефт не стигат до световния пазар. Това вдигна чувствително борсовите цени през последните месеци. А вероятно горивата щяха да са и по-скъпи, ако не бяха интервенциите на американския резерв. Проблемът е, че той е останал на най-ниските си нива от 1982 г. насам - едва 290 милиона барела.
Затова и той спешно трябва да бъде попълнен, тъй като вече американците плащат на колонката средно с близо една трета повече, отколкото преди година. Добре известно е, че скъпите горива вдигат всички цени и в крайна сметка напомпват инфлацията. Това е последното, което е нужно на Тръмп и на Републиканската партия преди междинните избори - тежка загуба на тях може да докара на президента импийчмънт или най-малкото да му върже ръцете до края на мандата.
Освен за вътрешна употреба, попълнен резерв би помогнал и за това САЩ да надделеят над Иран в заформилата се война на икономическо изтощение - ако Вашингтон може да поддържа борсовите нива на приемливи стойности, няма да се окаже обект на всеобщ политически натиск да се откаже от преследването на целите си в Близкия Изток.
Няма нищо случайно в това, че конфликтът в Близкия Изток ескалира отново в нощта срещу понеделник. САЩ нанесоха удари по ракетни установки на Иранската революционна гвардия, а Техеран се похвали с удари по авиобаза в ОАЕ и поразен именно от минно полет супертанкер в Ормузкия проток. И двете страни осъзнават, че след споразумението за венецуелския петрол вече са в нова ситуация.
Има и трети план. Точно около обявяването на сделката Bloomberg съобщи, че Венецуела обмисля да напусне ОПЕК. Страната е сред основателките на петролния картел и така би му нанесла нов силен удар след напускането на ОАЕ - а верижната реакция може да засили и Ирак към изхода, след като Багдад даде да се разбере, че не одобрява твърде ниските квоти, които получава в рамките на организацията.
Това е добре дошло за САЩ, които отдавна търсят начин да намалят геополитическото влияние, което страните от ОПЕК имат.
Прекалено е хубаво, за да истина (днес)
На теория ходът на САЩ е гросмайсторски - използват един от геополитическите си противници срещу друг и в същото време печелят стабилност у дома и увеличаващо се влияние навън. Реалността обаче е значително по-комплексна.
Първият проблем е че въобще не е ясно какво и кога ще получи Вашингтон. Венецуела има огромни резерви и огромни проблеми с това да ги превърне в реален добив. Години на санкции с отрязан достъп до технологии и ноу-хау и некадърно управление на съществуващите инсталации са превърнали нефтената ѝ индустрия в бледа сянка на миналото си.
Даже и след 30-процентов скок спрямо началото на годината, добивът е едва 1,23 милиона барела дневно. Според експертни оценки за осезаемо подобрение ще са нужни милиарди долари и години работа, а даже постигането на 1,5 милиона барела дневно ще е сериозно изпитание.
Източник: iStock
По изчисления на Simply Wall St. даже само компенсирането на интервенциите на американския резерв по време на войната до настоящия момент ще изискват 121 млн. барела. Дори да приемем, че цялата венецуелска инфраструктура ще работи за американските нужди, това ще отнеме месеци. Трябва да имаме предвид, че пълният капацитет на резерва е 714 милиона барела.
Някои анализатори твърдят, че изявлението на Тръмп за 65-те милиарда барела резерви ще е само пиар, докато не чуем повече за конкретните сделки.
Освен това добив се случва там, където е както технически възможен, така и икономически изгоден. Според независимо проучване на Rystad Energy тези критерии с настоящите технологии се покриват само от 29 милиарда барела - една десета от това, което се смята, че има Венецуела.
Има и друг сериозен проблем. Огромната част от венецуелските запаси са на тежък и свръхтежък петрол в Пояса на Ориноко. Американският резерв обичайно съхранява леки и средни сортове и съхраняването и употребата на други е свързано с редица затруднения при съхранението и операциите, като например ще се налага блендиране.
На фона на всичко това най-накрая идват правните и политическите въпроси - което е и нормално, защото за Доналд Тръмп политиката е продължение на бизнеса с други средства. Все още венецуелската конституция дава на държавата контрол върху нефтените ресурси, като не е ясно доколко законовите промени от началото на годината могат да послужат в настоящата ситуация.
Във Вашингтон опозицията се опасява, че в крайна сметка ще се наложи изпращането на американски войници, които да пазят нефтената инфраструктура и така да се излагат на риск заради "приятелчетата милиардери" на президента, както се изрази сенаторът Крис ван Холън.
Някои експерти смятат, че споразумението нарушава международното право и ще доведе до куп съдебни дела. "Това е безпрецедентно нещо. Най-близкият аналог би бил British Petroleum и претенциите ѝ за собственост върху иракските и иранските петролни резерви преди Втората световна война", коментира в социалните мрежи енергийният анализатор Грегъри Брю.
Професорът от Харвард и бивш венецуелски министър Рикардо Хаусман пред АП определи споразумението като "срамно". Според него "никоя американска компания няма да го приеме насериозно, защото ще знае, че то няма да издържи". По думите му освен всичко друго Родригес няма конституционните правомощия да обвързва страната си с подобен документ.
В Каракас се състояха първите протести срещу сделката, която немалко от местните приемат като капитулация пред САЩ след години на противопоставяне. Това може да разклати властта, особено ако бързо не бъдат демонстрирани ползи от споразумението - а това изглежда все по-трудно постижимо.
USD
CHF
GBP
