Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарисува опростена картина за американската операция във Венецуела: влез, вземи петрола и започни да го изнасяш. Но опитът на големите петролни компании в Ирак след ерата "Саддам" доказа, че реалността е далеч по-сложна.
През 2003 година Съединените щати нахлуха в Ирак и хванаха лидера Саддам Хюсейн. Повече от две десетилетия по-късно американски специални части заловиха бившия венецуелски президент Николас Мадуро в Каракас - още един деспот, управляващ милиарди барела суров петрол.
Въпреки този очевиден паралел, Венецуела представлява различен случай по много начини: падането на Мадуро не дойде след война, няма американски войски на терен и има изцяло различни социални и политически системи.
Според анализатори обаче е вероятно да минат много години преди петролните гиганти да решат да направят сериозни инвестиции във Венецуела, не на последно място защото се очаква да се справят с непредвидими и потенциално нестабилни предизвикателства в сферата на сигурността.
Думите им се потвърдиха през тази седмица, когато и.д. президент Далси Родригес втвърди тона си към САЩ и заяви, че няма да изпълнява "заповеди", докато във Вашингтон държавният секретар Марко Рубио на свой ред заговори за възможни нови удари при поява на заплаха.
Очертава се сюжет, в който петролните гиганти вече участваха преди повече от 20 години на другия край на света.
"За тези фирми това наистина ще бъде много, много трудна планина за изкачване. Усилията за възстановяване на петролни индустрии дори при големи производители като Ирак и Венецуела отнемат години", казва Бил Фарън-Прайс, старши изследовател в Оксфордския институт за енергийни изследвания пред CNN.
Какво се случи в Ирак?
Няколко дни, след като Съединените щати и техните съюзници нахлуха в Ирак, тогавашният заместник-министър на отбраната Пол Волфовиц заяви пред конгресен комитет, че огромните петролни запаси на страната могат да покрият разходите за възстановяването на Ирак. Това не се случи.
"Администрацията Буш определено мислеше, че самите САЩ, Ирак и петролната индустрия ще видят икономическите ползи от иракския петрол много по-бързо, отколкото се реализираха", каза Мохамад Бази, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в Нюйоркския университет.
Петролната индустрия на Ирак беше национализирана и затворена за западни петролни компании през 70-те години на миналия век. Скоро след инвазията Съединените щати разпуснаха иракските въоръжени сили и прочистиха хиляди членове на управляващата партия "Баас" от държавната администрация. Това постави правителствените ведомства, включително петролното министерство, под временен американски контрол.
Временното иракско правителство пое властта следващата година, но едва около 2009-та чиновниците започнаха да предлагат договори на чуждестранни петролни компании, припомнят анализатори, цитирани от CNN.
Източник: GettyImages
Дори и тогава типът договори, които правителството предлагаше, бяха непривлекателни за тези фирми. Договорите ефективно канеха чуждестранните компании в Ирак като изпълнители, а не им позволяваха собственически права върху петролните находища.
Не само икономическата страна притесняваше чуждестранните петролни компании. Ситуацията със сигурността в Ирак се влоши рязко след инвазията. "Така в продължение на години след американската инвазия имаше грабежи на петрол, атаки и саботаж на съществуващата петролна инфраструктура и, разбира се, развиващото се въстание и след това гражданска война в самия Ирак", отбеляза Бази.
Уроци за Венецуела
Още е твърде рано да се каже как ще се развие ситуацията със сигурността във Венецуела. Но администрацията Тръмп явно планира да запази остатъци от режима на Мадуро, за разлика от вакуума в Ирак.
Венецуела е "силно милитаризирана страна" с четири основни въоръжени групи: венецуелската армия, организирани престъпни банди, колумбийски партизански групи и колективи - паравоенни групи, лоялни на Мадуро. Вместо да разположи американски войски, администрацията Тръмп се подготвя да използва частни военни изпълнители за защита на петролни и енергийни активи във Венецуела, казаха два източника, запознати с плановете, на CNN.
Но има и друг проблем. Според Politico, реконструкцията на Ирак имаше мандат от ООН, специален главен инспектор и международни наблюдатели, следящи неговия петролен фонд - и все пак изгуби следите на 8,7 милиарда долара. Петролният фонд на Венецуела има... държавния секретар Марко Рубио и банкова сметка в Катар.
Две седмици, след като Тръмп свали Мадуро, администрацията му вече беше събрала най-малко 500 милиона долара от продажби на петрол, като парите се държат в катарска банка. Няма независим одитор за проследяване на парите, няма публична отчетност за това как те ще достигнат до обикновените венецуелци - и няма график кога Венецуела може евентуално да възвърне контрола върху петролните си ресурси.
Усещането, че някой идва и ограбва ресурсите ти е бомба със закъснител, която може да увеличи многократно рисковете за всеки, който иска да прави бизнес в страната. Ирак отново е добър пример - цяло поколение екстремисти израсна с желание да убива американци не за да отмъщава за Саддам, а защото се чувстваше употребено от "кръстоносците".
USD
CHF
EUR
GBP
