Ирак разклати ОПЕК: Какво значи това за енергийната сигурност на Европа

Ирак предупреди в края на миналата седмица, че може да напусне ОПЕК, ако картелът не вдигне значително производствената му квота.

Заплахата, впоследствие частично оттеглена от Багдад, разтресе петролните пазари и постави нови въпроси пред Европа, чиято енергийна сигурност вече е под натиск.

ОПЕК не е произвеждал толкова малко петрол от началото на века

Ролята на САЩ на глобалните пазари междувременно расте

Какво се случи?

Ирак е вторият по големина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия и един от петте основатели на организацията, създадена именно в Багдад през 1960 г. Квотата му в момента е 4,378 млн. барела на ден, но реалният добив е паднал до едва 1,4 млн. барела в резултат на войната с Иран и блокадата на Ормузкия проток.

Финансовият ефект е много тежък: петролните приходи формират 53% от реалния БВП на страната.

"Финансова катастрофа": Кой е най-големият губещ от войната в Близкия Изток

Основният източник на приходи изчезна, страната е принудена да печата пари

Новият премиер Али ал-Заиди иска да удвои добива - до 7 млн. барела дневно до края на десетилетието. Ако ОПЕК откаже да вдигне тавана, Багдад може да последва Обединените арабски емирства (ОАЕ), които напуснаха организацията считано от 1 май.

Говорителят на петролното министерство Салим ал-Рикаби заяви, че ако квотите не бъдат коригирани в съответствие с "възможностите и нуждите" на страната, "ще трябва да се вземе решение дали да се остане или да се излезе."

Обединените арабски емирства напускат ОПЕК

Решението идва след продължаващата криза с преговорите между САЩ и Иран

Часове по-късно министерството частично се дистанцира от думите му, като уточни, че те "не отразяват официалната позиция на иракското правителство." Пазарите обаче вече бяха реагирали - цените на петрола се сринаха с около 2% в петък.

ОПЕК под натиск

Излизането на ОАЕ и заплахата от Ирак разкриват дълбока пукнатина в картела. Саудитска Арабия, с ниски производствени разходи и дългосрочна стратегия за икономическа трансформация, залага на ценова стабилност. Ирак, ОАЕ и други производители с неотложни фискални нужди искат да качат добива сега.

Това противоречие, подсилено от нарастващото американско производство и несигурността около енергийния преход, подкопава колективната дисциплина, от която зависи влиянието на ОПЕК над цените.

Победителите в подобен сценарий са международните петролни компании с позиции в Ирак.

След излизането от ОПЕК: ОАЕ инвестира $55 милиарда в разширяване на нефтеното производство

Картелът обаче също иска да пуска повече от черното злато на пазара

Chevron, която влезе в ексклузивни преговори за полето West Qurna 2 и подписа сделка за проекта Nassiriya и ExxonMobil - която развива огромното находище Majnoon с оценени 38 млрд. барела, ще имат повече свобода да инвестират в разширяване на иракския добив без квотни ограничения, коментира в свой анализ Motley Fool.

Европа: облекчението е капанът

Европа наблюдава случващото се с особено внимание, като според източници на OilPrice.com високопоставени представители на ЕС ще пътуват за Багдад в близките седмици, за да обсъждат сътрудничеството в енергийната сфера. Това включва разширяване на експортния капацитет, танкерните флотилии и други подобни теми с потенциален ефект на бензиностанциите около нас.

Войната в Близкия Изток вдигна сериозно цените на горивата на Стария континент. Крехкият мир в момента подхранва надеждите за нормализация и за потенциално задълбочаване на отношенията с Багдад, но само по себе си падането на цената на черното злато не е задължително да донесе добри новини - особено в дългосрочен план.

Анализ на Forbes предупреждава, че именно евтиният петрол е най-опасният момент за европейската енергийна сигурност: ценовото облекчение потиска политическата воля за изграждане на структурна независимост.

Газовият проект, който трябва да промени Европа, всъщност може да разочарова

Еуфорията около Neptun Deep обаче може да се окаже преждевременна

"COVID-19, както и Зелената сделка принудиха европейските компании да не инвестират в проучване и добив на нефт и газ, при което при геополитически ситуации няма на кого да разчитаме", коментира пред Money.bg по-рано през този месец председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев.

Тогава той даде пример със залежите в Северно и Черно море, които не се разработват, "защото се считаше, че не е добро" и така алтернатива на вноса от "геополитически горещи точки" няма.

Сега потенциално сътрудничество с Багдад със сигурност е по-добрата опция в сравнение с ролята на пасивен наблюдател, но регионалните рискове в Близкия Изток определено не намаляват с разклащането на ОПЕК. А така проблемите на Ирак рязко могат да се качат високо в европейския дневен ред.

Светослав Бенчев: Няма да видим $65 за барел през следващите месеци

Европа не инвестира в проучване и добив на газ и нефт и така става зависима от геополитическите ситуации, предупреди той

На този фон балтийските държави натискат ЕС да ускори забраната на руски петрол - с всички последващи ефекти върху предлагането, а прогнозите сочат, че попълването на около 400 млн. барела, изтеглени от глобалните запаси от началото на войната, ще поддържа значително търсене в рамките на дълъг период.

В такава ситуация раздробен ОПЕК, неспособен да управлява цените след хипотетично излизане на Ирак, ще е фактор за по-голяма волатилност - и по-висок риск за европейските купувачи, особено в енергийно зависимите страни от Югоизточна Европа.