"Финансова катастрофа": Ирак е най-големият губещ от войната в Близкия Изток

Иракският външен министър Фуад Хюсеин предупреди, че страната му е изправена пред финансова катастрофа, ако войната между САЩ, Израел и Иран продължи до края на годината.

Приходите от петрол - гръбнакът на иракската икономика, са се сринали с над 80% след блокадата на Ормузкия проток, а Багдад вече печата пари, за да покрива заплатите на милиони държавни служители.

От 100 милиона барела до под 10

Кризата е тежко доказателство за дълбоката зависимост на Ирак от суровия петрол - от него зависят около 90% от държавните приходи. С тях се плащат заплати и пенсии за около 70 милиарда долара.

Заради санкциите на САЩ: Ирак заменя вноса на газ от Иран с доставки от постсъветска република

Ирак използва синьото гориво за производство на електроенергия

Цифрите, представени от Хюсеин пред телевизия Al-Sharqiya на 6 юни, илюстрират мащаба на срива. През февруари - месецът преди избухването на войната на 28 февруари 2026 г., Ирак е изнесъл близо 100 милиона барела петрол за около 6 млрд. долара.

Източник: GettyImages

През март износът е паднал до 18,6 милиона барела и под 2 млрд. долара. През април - под 10 милиона барела и едва малко над 1 млрд. долара.

"Ако войната продължи до края на годината, за нас ще е катастрофа", заяви Хюсеин.

Алтернативни маршрути

Блокираният Ормузки проток принуди Ирак да търси заобиколни пътища за износ. Багдад разглежда резервния тръбопровод през турското пристанище Джейхан, спрян от 2023 г. след арбитражно решение, и потенциални сухопътни коридори през Сирия - и двата варианта обаче са далеч от достатъчни, за да заменят морските обеми.

Заобикаляне на Ормузкия проток: Корабоплавателните гиганти търсят спасение на сушата

За транспортирането на товар от един голям контейнеровоз по суша са необходими хиляди камиони

Страната е обявила форсмажор върху чуждестранно управляваните нефтени находища и е принудена да балансира между дълбоките си връзки с Техеран и зависимостта от Вашингтон. Багдад е в кръстосания огън на война, която не е започвал.

Печатницата работи

За да посрещне задълженията си, Багдад е вдигнал тавана на паричното предлагане от 100 на 125 трилиона иракски динара - ръст от 25%. Самият Хюсеин признава, че мярката е израз на безизходица: "Не можем да решим проблемите си чрез печатане - това ще доведе до инфлация. Разчитаме на резервите, но приходи няма."

Новият финансов министър Фалих ал-Сари призова за максимизиране на неданъчните, непетролни приходи - реформа, която анализатори препоръчват от години, но до момента винаги се отлагаше.

От екипа на премиера предупредиха още в първите седмици на конфликта, че ако сривът продължи, изплащането на заплатите може да стане невъзможно.

Тежко déjà vu

Ирак се е оказвал в подобно положение и преди 40 години. По време на войната с Иран режимът на Саддам Хюсеин прави всичко възможно, за да принуди Техеран да затвори Ормузкия проток и така да принуди западните сили да се намесят на негова страна. Това така и не се случва, но иракският износ на петрол по море е силно ограничен, а сухопътният така и не се превръща в алтернатива.

Резултатът - огромна дупка в иракския бюджет, който така или иначе се налага да носи големи военни разходи.

Танкерната война: И преди 40 години Персийският залив беше бойно поле

Стотици кораби бяха поразени, но Саддам Хюсеин не успя да предизвика затваряне на Ормузкия проток

След края на войната следва икономическа криза, която тласва Багдад към авантюрата с окупацията на Кувейт и последвалата операция "Пустинна буря", която практически унищожава военния и индустриален потенциал на страната.

Сега със сигурност има риск радикалните гласове в иракската политика също да вземат превес и да яхнат потенциална вълна на социално недоволство.