Излязоха данните за инфлацията. И тя изненада неприятно, след като възлезе на 3.5% на годишна база. Защо това е голяма новина? Защото малко хора се замислят за пагубното влияние на инфлацията в среда на рекордно ниски лихви по депозитите.

Най-добрите оферти за годишен депозит са с лихви от около 0.8%. Какво означава това на практика? Че вашите спестявания губят от стойността си с времето.

Да кажем, че имате 10 000 лева в годишен депозит. След една година, при лихва от 0.8% по депозита, вие ще получите 10 080 лева. При запазване на инфлацията при ниво от настоящите 3.5% обаче, вашите 10 080 лева, ще купуват стоки на стойност едва 9 739 лева сегашни пари!

Още повече ще се влошава ситуацията, ако инфлацията запази текущите си нива, както и лихвите по депозитите. Това означава, че вашите спестявания ще намаляват покупателната си сила година след година.

Ако този хипотетичен вариант се запази за период от 20 години, вашите спестявания ще са загубили близо половината от стойността си.

За щастие шансовете ситуацията (в частта с лихвите по депозитите) да се запази при настоящото си състояние е относително ниска.

Лихвите в еврозоната и съответно в България най-вероятно ще се повишават оттук нататък и това със сигурност ще води и до постепенно повишение на лихвите по депозитите. Докато последните обаче са по-ниски от инфлацията, вашите спестявания ще губят покупателна сила.

А това може да е особено притеснително за хората, на които им предстои пенсиониране след десет или петнадесет години.

Ето защо отново се връщам на темата за инвестирането на финансовите пазари. Разбира се, продължавам да застъпвам идеята за разумно такова, особено в настоящата среда на индекси, които са близко до рекордните си стойности (специално международните), както и геополитическа несигурност, в среда на търговска война между САЩ и Китай.

Има и още един много негативен потенциален ефект за спестителите. И той отново е свързан с инфлацията, но като се добави рекордната задлъжнялост в световен мащаб. Последната финансова криза стартира като дългова. Моето усещане е, че и следващата отново ще е такава.

Нивата на световен дълг са при тревожно високи стойности, дори непосилни за много от развитите страни по света.

Световният дълг нараства с най-много от две години, през първото тримесечие на годината, повишавайки се с 8 трилиона долара, сочат данни на Institute of International Finance (IIF), изнесени вчера.

Сега дългът в световен мащаб е нараснал до 247 трилиона долара, което 318% от БВП на световната икономика. В допълнение дългът се е повишил с 30 трилиона долара само от четвъртото тримесечие на 2016-та година.

А знаете ли какъв е единствения сигурен начин за справяне с непоносимо високи дългове? Отговорът е с инфлация - или обезценка на дълга, но за съжаление и на спестяванията на населението. Този сценарий българите вече сме го виждали по време на хиперинфлацията от преди 20 години. И едва ли някой иска да го преживее отново.

Как се отразяват дълговите кризи на населението?

Относно това как се отразяват дълговите кризи на населението можем да погледнем към нашата съседка и отражението върху финансовата криза от 2008-ма година върху страната. Дълговата криза за периода 2010-2014-та година, инициира загуба на около 40% от богатството на гръцките домакинства, според данни на ЕЦБ.

По-конкретно статистиката на европейската централна банка сочи, че средното богатство на гръцкото домакинство е намаляло от 108 700 евро през 2009-та година до едва 65 100 евро през 2014-та. За същия период средният доход е намалял от 23 500 евро на 17 600 евро.