Защо българите също да не се пенсионират милионери?

Ще го кажем директно: от спестявания от заплата може да станете милионери. Знаем, че звучи налудничево, но има съвсем конкретни доказателства затова - точно 378 хиляди. Това е броят на американците, които към момента разполагат с над 1 милион долара в спестовните си сметки, натрупани чрез инвестиционния план 401(к). Броят им е нараснал с 10% само за едно тримесечие, а очакванията са този темп на растеж да се запази в близко бъдеще.

401(k) е спестовен план за пенсиониране, създаден в САЩ през 1978 година, при който служителите се съгласяват да отделят определена сума от заплатата си всеки месец, която да бъде инвестирана в различни финансови инструменти, като затова ползват и данъчни преференции. Резултатът от тази програма е категоричен: под нейната шапка в момента има активи на обща стойност 7.2 трилиона долара, които се равняват на близо 20% от всички инвестиционни схеми за пенсионни спестявания в САЩ.

Целта на 401(k) е да насърчи масовия служител да спестява дългосрочно за пенсия, като се възползва от доходността на капиталовите пазари. Към момента средно във всяка сметка има 112 400 долара, като хората към края на своята кариера вече са натрупали между 200 000 и 250 000 долара. И тук идва най-важното: българските потребители могат вече също да се възползват от позитивите на американските пазари, без да се налага да отварят сметка там.

Източник: iStock

Щом има милионери в долари, защо да няма и в левове

"Защо българите също да не се пенсионират милионери?", пита реторично Пламен Дильовски, създател на инвестиционната програма Futura, която е изцяло вдъхновена от американския опит и на практика е най-близкия продукт на българския пазар до програмата 401(k). "В САЩ тя се превърна в game changer за начина, по който хората спестяват пари", казва той и не крие, че целта му е да пренесе у нас успеха й.

Дильовски е финансист с 18-годишен опит, натрупан в България и чужбина. Започва кариерата си в Банка ДСК като финансов анализатор, преминава швейцарска компания, за да основе през 2013 година своя компания - "Дилариус" ООД. Специализира в Нюйоркския институт по финанси (New York Institute of Finance), а престоят му в САЩ му отваря очите за пазарните ниши с потенциал у нас.

Източник: iStock

По думите му, най-голямата сред тях е да организираш достъпен и лесен начин за инвестиране, каквато е и целта на Futura. "Специализацията в Щатите ми помогна да видя как инвестициите променят живота на хора със среден профил да станат милионери", казва той. Философията му е, че масовият спестител трудно може да се ориентира в сложния финансов свят, затова иска да го улесни - като му предложи лесен за разбиране и управление продукт.

Български 401(k) план - братовчед на американския, но адаптиран за българи

Futura е иновативна инвестиционна програма, която насърчава дългосрочните регулярни инвестиции като метод за постигане на финансови цели - точно като американския си "братовчед". За разлика от него обаче, българският вариант е освободен от ограничения като колко да инвестираш, кога да инвестираш, кога да теглиш спестяванията си и т.н.

В същото време инвестициите в плана се ползват от данъчни облекчения - капиталовата печалба е освободена от данък според член 44 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Дильовски казва, че дълго време са търсили с неговите партньори от "Експат Капитал" подходящия продукт и съответния легален начин за осигуряване на данъчни преференции на своите клиенти.

Тук е мястото да кажем, че Futura е под шапката на лицензираното управляващо дружество "Експат Асет Мениджмънт" - една от най-големите компании за управление на активи в страната. Всеки клиент на иновативния план сключва договор с тях, което, по думите на Дильовски, е гаранция за сигурност с оглед репутацията на пазара и инвестиционната история на "Експат Капитал".

Източник: Futura

Пламен Дильовски създава Futura, за да помогне на българите да спестяват по-успешно

Капка по капка до няколко стотин хиляди лева, че дори и до милион

Концепцията на Futura е максимално опростена - всеки може да инвестира, като минималната сума за начало е 300 лева. Парите отиват буквално в САЩ - в американския ETF Nasdaq 100, който е основен обект към момента на инвестиционната схема. Това е индекс, който събира 100-те най-големи нефинансови предприятия на американската борса - сред тях Apple, Microsoft, PepsiCo, Intel, eBay и др.

"Хората са го измислили - купуваш си индекс, който на 10 години удвоява стойността си", обяснява финансовия експерт. Според него това е най-подходящият продукт за масовия спестител както на американския, така и на българския пазар. Ако погледнем данните, ще видим, че за последните 5 години той е нараснал със 130%, а от 1995 година насам - с умопомрачителните 3 400%. Сега разбирате как американците стават милионери от спестявания.

Можем да илюстрираме с конкретни примери: според калкулатора на Futura (който работи със средна годишна доходност от 10%), ако заделяте 500 лева месечно за период от 20 години, бихте могли да разполагате в края на периода с около 336 000 лева. Ако обаче увеличите сумата до 900 лева и периода до 25 години, е много вероятно през 2048 година да имате в сметката си над 1 милион лева. Или както гласи един известен цитат, приписван на Алберт Айнщайн, сложната лихва е осмото чудо на света - който я разбира, я събира, а който не я разбира, я плаща.

Да накараш работодателя да спестява в сметка на служителя

Далеч не е задължително обаче посочените примерни суми да бъдат събирани единствено от служителите. Дильовски има идея (която вече тества на пазара) как работодатели да награждават и задържат чрез Futura най-добрите си служители - чрез вестинг похват.

Източник: iStock

Но първо няколко думи за вестинга (vesting), изключително популярен в САЩ и почти неоткриваем като понятие у нас. Това е правен термин, с който се обозначават настоящи или бъдещи материални придобивки от работодателя към служителя. Например предоставянето на акции на компанията за служители с отлични резултати и дълъг стаж, или финансови бонуси при постигането на определени цели.

Идеята на Дильовски е да даде платформа на работодателите да стимулират своите служители, спестявайки от тяхно име и отключвайки тези спестявания на определени периоди. Така например, компанията Х може да вложи бонус от 50 000 лева, който да бъде прехвърлен на служителя при определените в договора обстоятелства. Така хем служителят ще знае, че парите го очакват и ще бъде мотивиран да постигне резултатите, хем средствата ще трупат доходност.

С това предприемачът, отново пренасяйки американско ноу-хау, иска да улесни и насърчи не само служителите да спестяват, но и техните работодатели.