Едва 200 000 души у нас спестяват под някаква форма. Ако погледнем пазара на спестовните продукти, най-съществени са застраховките живот и спестяванията в доброволни пенсионни фондове. Според статистиката от Комисията за финансов надзор (КФН) можем да заключим, че не повече от 200 хил. спестяват в такъв тип продукти, без да включваме вноските на работодателите. Това заяви доц. Станислав Димитров от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Това е много нисък процент от 3,2 милиона работещи българи у нас. В страните от Западна Европа и ЕС този процент е значително по-висок. В страните от ЕС средната премия за застраховки живот годишно е малко над 1200 евро, а в България не минава 100 евро. Това рефлектира върху доходите, които взимаме, след като излезем от трудоспособна възраст", заяви е експерта.

По думите на Димитров пенсиите и в България и е ЕС от държавните системи няма да бъдат "щедри", поради няколко причини като тази, че населението застарява и по-малко работещи ще издържат бъдещите пенсионери.

"Ние сами ще трябва да предприемаме инициативи за нашите доходи. В тази посока са инициативите на ЕК, като от осем години се работи за създаване на рамка в Европейския съюз. която да насърчава спестяването в доброволни персонални продукти", заяви той.

Какво представлява рамката и как ще се използва?

Европейската комисия насърчава допълнителните пенсионни планове и този продукт е част от тях. "Ние трябва да сме наясно, че пенсията от държавната система ще ни осигурява половината доход за живот, а за останалата ще трябва да се погрижим или ние, или нашите работодатели. У нас не са развити работодателските пенсионни планове и заради това подобен тип продукти се очаква да окажат значимо влияние", казва експерта.

По думите му се счита, че около 70-80% трябва да е заместването на пенсионния доход, спрямо този, който имаме преди пенсиониране. Държавната ни пенсия ще е около 35% и останалите ще трябва да набавяме. Този продукт играе точно тази роля.

"Идеята е, че Европейската комисия иска да направи продукт за масовия потребител, за да се възползват и хората със средни доходи и по-ниски. Затова се цели продуктът да е изгоден за всеки. Ще има намаление на цената на разходите за такси за управление, мениджмънт на парите, предоставяне на съвет, препоръка, поддържане на досие на лицето и др. Това ще позволи на продукта да е по-достъпен", заяви Димитров.

Спестителят ще може да вижда рисковия профил на продукта. Ще бъдат четири възможни рискови профила и ще може да избира продукт, подходящ за него.

ЕК се стреми да разшири доставчиците на продукта, казва Димитров. Освен традиционните живото-застрахователи и институции за пенсионно осигуряване, към тях се добавят банките и компании за управление за активи. Ще има и национално ниво на законодателство. Участниците ще могат да се конкурират помежду си. Изчислява се, че в България този пазар може да достигне за до един милион души.

Продуктът е за масовия потребител. Очевидно възможностите на хората са относителни, но всеки би могъл да заделя между 5-10% от доходите си месечно за такъв тип продукти. Заделянето е ключа към по-добро финансово положение.