България и Румъния в ЕС - позиции, конкуренция, предизвикателства

процесът на реформиране не е завършен

и вероятно ще продължи още много години. Индикации за подобен песимизъм са незадоволителните резултати относно европейските изисквания в редица сектори, а още повече и забавените темпове на развитие през първите месеци от членството. Поради тези причини и критичното отношение на Европейската комисия ще бъде още по-остро.
България и Румъния са страни с много общи характеристики - балкански държави, непосредствени съседи с обща речна и морска граница, със сходен бит, с много аналогични проблеми в прехода им от централнопланирана към пазарна икономика.
Трудностите, съпровождащи развитието на двете страни, бяха резултат както от наследените неефективни икономически структури в рамките на СИВ, от съществуващите инфраструктурни и транспортни проблеми, от ниското ниво на развитие на сътрудничеството в рамките на Черноморската зона, така и от новите обществени отношения в условията на прехода от държавна към частна собственост и трудното адаптиране към изискванията на европейската общност.
Решаването на всички тези проблеми изискваше висока степен на активност и еднопосочност в работата на всяка обществено-икономическа, политическа и административна единица в двете страни, в т.ч. и в развитието на двустранните им икономически взаимоотношения. Положените усилия се увенчаха с членство в ЕС - голямото предизвикателство, предопределило икономическия напредък. В България и Румъния функционират пазарни икономики, нормативните бази са приведени към европейската, непрекъснато се повишава конкурентоспособността на експортното производство, в резултат на което стокообменът до голяма степен е с европейска ориентация.

Таблица 1. Динамика на основни икономически показатели

*/ Данните за 2006 г. в материала са предварителни
 
В началото на преговорите икономиките на двете страни стартираха с различни изходни позиции - едни показателите имаха по-благоприятни измерения за България, други - за Румъния. Съвсем естествено е в края на преговорния период те да имат отново различни стойности. През седемгодишния период

икономическите параметри непрекъснато се променяха

определяйки общото състояние на двете страни. Сравнителна глобална оценка обаче трудно може да се направи, поради това че един показател може да бъде съизмерен с различни параметри и съответните резултати да бъдат разнопосочни. Така например абсолютният обем на чуждестранните инвестиции в България е по-малък от този в Румъния, но този показател, разглеждан като процент от БВП или на глава от населението на съответната страна, има по-добри измерения в България. В такива случаи, кой от показателите дава по-реална представа? Подобни различия се наблюдават при сравнителния анализ и на други параметри през отделните години. Ето защо по-значима сравнителна стойност ще има анализът на конкретните икономически параметри и определените въз основа на него тенденции. Разбира се, има икономико-математически методи, които позволяват класифициране на най-съществените характеристики на отделните процеси и въз основа на тях да се правят по-глобални изводи. Настоящият материал няма тази цел, поради което ще бъде анализирана динамиката на основните показатели - функции на икономическите политики в двете страни.
Периодът 2000 - 2006 г. е първата крачка от новия етап на развитие на икономиките в България и Румъния, които влязоха до известна степен в остра конкурентна борба, породена от стремежа им за бързо и максимално покриване изискванията на еврокритериите. В резултат на това във всички сфери на икономическия, социалния и политическия живот се наблюдаваше значително по-висока активност, която доведе до очертаване на трайна позитивна тенденция в динамиката на основните макроикономически показатели. Тези процеси много добре се виждат в сравнителната таблица.
Брутният вътрешен продукт на всяка страна е показател - фокусирал в себе си тенденциите на всички икономически процеси. Неговата динамика и структура са определящи за общото икономическо състояние на всяка страна. Анализът на този показател и на част от формиращите го променливи показва, че България е стартирала с по-добри изходни позиции в сравнение с Румъния. Значително по-благоприятни са стойностите на ръста на БВП и на промишленото производство - основен носител на растежа, на дела на ПЧИ от БВП, на динамиката на инфлационните процеси. В Румъния по-оптимистични са измеренията на текущата сметка като част от БВП, на външнотърговското салдо, на производителността на труда, на безработицата, на производството на селскостопанска продукция. Въз основа на тези и други характеристики експертите определяха румънската икономика като изоставаща спрямо българската.
За седем години по-голяма част от процесите се развиваха в позитивна посока, но с различни темпове в двете страни. В края на 2006 г. имаше разместване в позициите им по отделните показатели. България постигна съществен напредък в ограничаването на безработицата, в нарастването на БВП, в привличането на ПЧИ, чийто дял от БВП в края на миналата година е 2 пъти по-голям от същия през 1999 година. Още през първите години на предприсъединителния период нашата страна беше затворила 23 от общо 31 преговорни глави с ЕС, докато тези процеси в съседна Румъния вървяха с по-бавни темпове - само 16 глави.
Реално погледнато съществени разлики в нивата и темповете на развитие на отделните показатели в България и Румъния не се наблюдават. Значимите и по-важните отлики обаче са между показателите на двете държави и страните от ЕС дори и с включване на последните 10 новоприети. Това всъщност е големият проблем, за чието разрешаване са необходими десетки години напред. От тази гледна точка в сравнение с 25-те страни от Евросъюза нашата страна реализира по-слаби разултати в динамиката на БВП на човек от населението и на производителността на труда, отколкото северната ни съседка.
И обратно има показатели, по които България изпреварва Румъния. По отношение на инвестиционния рейтинг България отбеляза значителен успех. През последните години ПЧИ достигнаха рекордно високо равнище. След 2000 г. в страната ни са влезли повече от 12 млрд. долара чужди капитали, които са близо 6 пъти повече, отколкото за периода 1999 - 2000 година. Само през миналата година техният обем превишава над 2 пъти нивото им от 2005 година. Основни инвеститори са страните от Евросъюза - над 70% са падат на тях. Обемът на инвестициите в Румъния също бележи възходяща тенденция, оставайки спрямо България на по-високо ниво, предопределено от по-бързите темпове през 90-те години. Регионалната им структура е аналогична - доминиращо присъствие на еврокапиталите. Очаква се в близките няколко години двете страни да влязат в по-остра конкурентна борба за привличане на чужди инвестиции, от които икономиките им имат неоспорима нужда.

Динамика на външнотърговския стокообмен 

Предприсъединителният период се отрази благоприятно и върху двустранните икономически отношения. В тази насока особено висока степен на активност се наблюдава във взаимната им търговия. Скокообразно се увеличи и износът и вносът - близо 10 пъти за периода след 1999 година. Какво е било нивото на стокообмена по отделни стокови позиции преди седем години и в края на миналата много добре се вижда в таблиците. За двете страни настъпи промяна и в съотношението между износа и вноса. Външнотърговският баланс от позитивен за България се превърна в негативен с многократно нарастване през последните две години.

Таблица 2. Динамика и структура на износа на България в Румъния по основни стокови раздели (в %)

Румъния е един от основните ни външнотърговски партньори. През последните две години тя е на 7-мо и на 8-мо място в регионалната структура съответно на износа и на вноса, докато преди 2000 г. беше извън десетката. На северната ни съседка се падат около 4% от стокообмена. За съжаление присъствието на българските стоки е значително по-малко на пазара отвъд Дунав - под 2%, тъй като стокообменът на Румъния е със сравнително по-силна западноевропейска ориентация. Тази тенденция се формира още към средата на 90-те години, която през следващите години постепенно се задълбочава.
Двустранната търговия се характеризира със силно изразена концентрация на стоковите позиции. Конкурентните предимства на България на пазара в Румъния са черните и цветните метали (мед и изделия от мед, чугун, желязо и стомана), минералните горива и масла и текстилните материали и изделия. От гледна точка на търговския актив, освен текстилните продукти и металите, приоритетни предимства в перспектива могат да имат и продуктите от растителен произход, храните, машините и апаратите. Предлагането на тези стоки на румънския пазар нараства с изпреварващи темпове спрямо импортното търсене. Към тях с основание могат да се включат и пластмасовите изделия, чийто производствен потенциал, в т.ч. и експортният бележат непрекъснато нарастване.

Таблица 3. Динамика и структура на вноса на България от Румъния по основни стокови раздели през периода (в %)

Наблюдава се и съществена промяна в стоковата структура на българския износ. На предни позиции излязоха металите, енергоносителите и текстилните изделия, измествайки продуктите на хранителната и химическата промишлености. Към средата на предното десетилетие българските храни определяха около 30% от износа, а химикалите - близо 15 на сто.
В импортната структура само на един стоков раздел (минерални продукти) се падат над половината от доставките. Доминиращото присъствие на тези стоки в стокообмена (над 30%) е в основата на отрицателния баланс за нашата страна. Принос в тази насока има и промяната в тенденциите на търговията с химически изделия. Критичният спад на производството им след 1995 г. и бавното му съживяване предопределиха движението на стоковите потоци - по-голямо импортно търсене, отколкото предлагане. Неблагородните метали с дял от над 16% заемат второ място в импортната ни листа. Следващите стокови позиции заемат сравнително по-малки дялове.
Предизвикателствата за България и Румъния след интегрирането им в ЕС продължават. Пред двете страни се откриват благоприятни перспективи за ускорено развитие на икономиките им, за управление на човешките ресурси, за повишаване на жизнения стандарт на населението, за по-висока ефективност в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Едно от най-големите предизвикателства и същевременно фактор за икономически растеж през следващите години е оптималното усвояване и структуриране на еврофондовете. Дали двете страни обаче ще се възползват максимално ефективно от предоставените им възможности? Да се отговори еднозначно на този въпрос на настоящия етап е трудно.