"ЕК поиска спешна проверка на европроекта на "Пайнер Медиа"", извежда на първа страница в. "Сега"
Европейската комисия е поискала от българското министерство на икономиката да провери проект на компания "Пайнер Медиа" - собственик на попфолк телевизията "Планета", на стойност 3 197 324 лв., одобрен по програма "Конкурентоспособност". Реакцията на Брюксел бе предизвикана от остри коментари на наши творци и бурното недоволство в социалните мрежи, след като стана ясно, че фирмата печели еврофинансиране за покупка на нова техника. Негативната реакция бе засилена от факта, че държавата също ще отпусне 287 735 лв. по проекта, каквито са правилата за съфинансиране. "Пайнер Медиa" ще заплати 1 279 091 лв., а останалата сума - 1 918 233 лв., е от еврофондовете.

"След изразените безпокойства ние гледаме много сериозно на опазването на парите на европейските данъкоплатци и затова служби на ЕК поискаха от българските власти да започнат разследване доколко са спазени правилата по този проект по ОП "Конкурентоспособност", обяви говорителят на ЕК по регионалната политика Ширин Уилър пред сайта "Юрактив". Но уточни, че "отговорността за този специфичен проект се носи от министерството на икономиката и енергетиката". От управляващия орган на оперативната програма в България отхвърлиха обвиненията за нарушения.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Отчитаме парното сами", четем на първа страница на в. "Монитор"
Самоотчет на парно, ток, вода и газ позволява Европейският съюз, за да може клиентите да получават реални сметки за своето потребление. Тази възможност е заложена в Директива 2012/27 на ЕС за енергийната ефективност, която беше приета окончателно в края на октомври миналата година.
Според документа, когато крайните клиенти не разполагат с интелигентни измервателни уреди, до 31 декември 2014 г. държавите членки трябва да направят необходимото, така че фактурите за парно, ток, вода и газ, да се основават на действително потребление. „Това задължение може да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайните клиенти, при която те предават показанията от своя измервателен уред на енергийния доставчик", се посочва в директивата. Там се уточнява, че единствено когато
крайният клиент не предаде показанията
от измервателния си уред, фактурирането може да се прави на база прогнозно потребление или на фиксирана стойност.
Текстът в директивата на практика развенчава мита, че реални сметки за парното, каквито ЕС изисква най-късно след 2 г., ще могат да бъдат постигнати само с уреди с дистанционно отчитане.
Иначе моделът на самоотчитане не е непознат у нас. Той се прилага от редица ВиК дружества. При него на клиентите, които не се самоотчетат, им се налага служебна консумация от 4 кубика на човек за съответния месец. Електрическата енергия се отчита от инкасатори всеки месец и там сметките в общия случай са по реално потребление.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Банско задвижи процедурата за нови ски съоръжения", четем на първа страница на в. Капитал Daily"
Кампанията на Банско за нови писти и втори кабинков лифт над курорта навлезе в нова фаза, но поведението на местната власт при прокарването на нови строителни проекти си остана същото. Без да го публикува за обществено обсъждане и да даде възможност за коментари, общината внесе в екоминистерството предложение за промяна на режима за строителство в Пирин. Това съобщиха от ведомството на министър Нона Караджова във вторник. Местната власт настоява в т. нар. туристическа зона на планината да се позволят нови строежи. Сегашният План за управление на Национален парк Пирин не предвижда такава възможност.

Добрев е "за"

Инициативният комитет за допълнителни ски съоръжения над Банско, предвождан от кмета Георги Икономов, е запознал с исканията си и икономическия министър Делян Добрев, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). "Проектът предвижда отпадане на забраната за строителство и водоползване върху част от територията на парка", лаконично гласи прессъобщението на МИЕТ.
Прочети още от статията в " Капитал Daily"

"Бунт срещу чалгата", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Гняв срещу чалгата избухна в нета. Евромилионите, които Брюксел ще налее в "пазвата" на "Пайнер", взривиха и арт гилдията.
Компанията, за която работят най-оборотните фолк диви, ще прибере близо 2 млн. лв. по европрограма за конкурентоспособност. Масло в огъня наля фактът, че държавата също ще даде на фолк империята близо 300 бона. Режисьорите Теди Москов и Александър Морфов призоваха интелигенцията да поведе всенароден протест срещу чалгата.
Сигурно европарите ще отидат за силикон на фолкаджийките, роптаеха хиляди във Фейсбук.

"Това са тъпотии! Ще вложим парите в скъпа техника, за да снимаме красотите на България", защити се шефът на "Пайнер" Митко Димитров.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Източна Европа търси нови двигатели на растежа", четем на първа страница на в. "Класа"
Държавни ръководители и ръководители от банковия сектор в Източна Европа търсят нови двигатели за икономическия растеж в региона, след като мерките за икономии свиха местното търсене, дълговата криза в Еврозоната забави износа, а западните банки оттеглиха част от финансирането си, информира Bloomberg, цитиран от Profit.bg. Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Евалд Новотни, президентът на централната банка на Унгария Андраш Симор, министър-председателят на Латвия Валдис Домбровскис и Джани Папа, отговаря за бизнеса на UniCredit SpA в Източна Европа, ще водят двудневна дискусия за икономическите предизвикателства в региона на конференция, организирана от Euromoney във Виена. Източна Европа, където притокът на чужди капитали и лесния достъп до кредити бяха в основата на икономическия ръст от по над 5% преди световната криза от 2008 г., в момента изпитва затруднения заради търговските и банковите си отношения с изпадналата в рецесия Еврозона.
Усилията на правителствата да намалят задълженията ограничават потребителското търсене, а ръстът на кредитирането е в застой, тъй като западните банки, които контролират три четвърти от банковите активи в региона, свиват дейността си и подсилват капиталовите си позиции, за да покрият регулаторните изисквания. Разликата в икономическия растеж в Източна Европа и този в Еврозоната е намалял до под 2 процентни пункта, в сравнение с три-четири проценти пункта преди 2008 г., заяви Новотни на пресконференция през ноември, цитирайки проучване на Централната банка на Австрия.
Това означава, че на Източна Европа ще са й необходими 50 години, за да достигне нивата на доходи в Еврозоната, вместо 37 години, според него.
Прочети още от в. "Класа"

"Пълен резервоар или сит стомах" е водещo заглавиe на „Tpyд"
Храна или по-чист транспорт. Така може да се обобщи дебатът за плюсовете и минусите на биогоривата, произвеждани от хранителни и земеделски култури. Посрещнати първоначално с възторг като един от начините да се намалят вредните въглеродни емисии, бензинът и дизелът от рапица, соя, царевица или зърно сега се разглеждат едва ли не като врагове на околната среда.
Преди няколко месеца Европейската комисия предложи да се ограничи използването на биогорива от хранителни и земеделски култури до 2020 г., а след това да бъдат прекратени и държавните или други стимули за тях, осигурени с публични средства. Това със сигурност ще се отрази негативно на една индустрия за 17 млрд. евро само на Стария континент, ще доведе до закриване на предприятия и съкращения на работници.
Прочети още от статията на в. „Tpyд"

„Може ли първите в държавата да вземат по-малко от шеф на мол?", пише в. „24 часа"
Когато става дума за заплатите на висшите ръководители на държавната власт, въпросът е принципен. Всеки труд трябва да има адекватната си оценка и
по този въпрос сиромахомилството е вредно.

Отговорностите, които има един премиер, един министър, един президент на страната, са далеч по-големи, отколкото на, да речем, един управител на супермаркет, бил той и големичък. Ето защо би трябвало съответно да получават поне възнаграждението, което получават мениджърите на подобни обекти - примерно на един мол в България или на член на борда на някаква субсидиарна банка, каквито са повечето у нас.
И не знам защо управляващите се отказаха да внасят новия закон за заплащането на висшите държавни длъжности в парламента. Аз мисля, че най-удачно е правителство, чийто мандат изтича, да внесе такова предложение, защото тогава ще е ясно, че
не го прави за себе си, а за принципите.

И основното съображение, основната логика е, че всеки труд си струва парите. Не бива да искаме от ръководителите на държавата участието им във властта непременно да е свързано с материална жертва - намаляване на доходите на семействата им. Не че сме имали такива случаи - мизерстващи хора да участват във властта. Ако погледнем декларациите им за притежавано имущество, се вижда, че по правило са заможни хора и е нормално да е така. В политиката на такива нива трябва да се рекрутират успешни хора. Но не мисля, че е честно държавата да иска от хората, които я ръководят, да го правят безплатно.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Найденов се е канел да сключи 126 сделки по схемата с дюните", пише в. "Сега"
емеделското министерство се е канело да сключи 126 сделки за продажба на земи от горския фонд по схемата на продадените дюни в Несебър. Това е броят на заповедите за изключване на земи от горския фонд, подписани от идването на ГЕРБ на власт. До реални продажби се е стигнало при 43 преписки, като е възможно те да касаят и заповеди за изключване на земи от предходното правителство. Това стана ясно от пресконференция на земеделския министър Мирослав Найденов за приключилата проверка на всички сделки по порочната схема с дюните в Несебър, сключвани от 2003 г. насам. Вместо отговори изобилието от числа породи повече въпроси, а към прокуратурата поеха купища сделки, без да е ясно има ли основание да се проверяват.

От 2003 г. насам по реда, по който бяха продадени дюните в Несебър, са постъпили общо 1515 заявления за изключване на земи от горски фонд и последващото им закупуване, разбра се от обясненията на Найденов. Със заповед за изключване от горския фонд са 540 от тях, като за 414 заповедите са подписани при предходния кабинет. Няма яснота каква площ гори са продадени в изпълнение на тези заповеди, защото до 29 април 2008 г. продажбите са се извършвали от областните управи и те още не били готови със справките. От април 2008 г. до идването на власт на ГЕРБ са сключени 55 сделки за 700 декара. 376 дка от тях са по морето, изтъкна Найденов.
Прочети още от в. "Сега"

"Марките на "Ален мак" - между дела и продажба", пише в. " Капитал Daily"
Някогашният производител на едни от най-популярните марки козметика по време на социализма - пловдивският завод "Ален мак", поема по пътя на разпродажбата на парче. След два неуспешни опита да намери купувач за цялото предприятие синдикът на обявената преди две години във фалит фирма наскоро насрочи търг за отделни части от нея. Така на 25 януари за продажба ще бъдат предложени отделни групи имущество, включително и търговските марки, които се смятат за най-ценния актив и се предлагат за общо 1.048 млн. лв. Въпреки това бавните и скъпи процедури за връщане на собствеността върху марките за пазарите на ЕС и Русия, които бяха регистрирани от друга фирма зад гърба на кредиторите, е много вероятно да откажат част от потенциалните купувачи въпреки потенциалния интерес от козметичните компании към популярните и много познати на руските пазари и в България брандове "Кря-кря" ("Па-па"), "Поморин", "Каро".

Проблемът с марките за чужбина на практика съществува от няколко години, но новият момент е, че продукти с надписи на руски заливат аптеките и малките извънградски магазинчета в България напълно незаконно.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Сметната палата проверява за сервитьори и таксиджии с висше", пише в. "Труд"
Да видим дали инженерите карат таксита или са сервитьори. Дали се реализират на пазара на труда в чужбина. Дали държавните университетите поддържат специалности, от които обществото няма потребност. Това каза на пресконференция председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Как завършилите висше образование се реализират на пазара на труда проверява Сметната палата.
Ще бъдат проверявани осем университети - техническите в София и Варна, медицинските университети в София и Пловдив, Аграрният университет в Пловдив, университет „Асен Златарев" в Бургас, Великотърновският университет и икономическият университет в Варна.
„Целта е да видим има ли задоволителен резултат от изразходването на публични средства в тази насока, т.е. това, което харчи държавата чрез различни институции дали постига резултат, на пазара на труда има ли добри специалисти", заяви проф. Димитров.
Зам.-председателят на палатата Цветан Цветков обясни, че години наред държавните висши учебни заведения са били извън обхвата на Сметната палата.
Прочети още от статията на в. „Tpyд"

"42 000 кръчми работят у нас", пише в. "Монитор"
42 000 ресторанти, барове, пицарии, дискотеки и закусвални работят у нас. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за броя на касовите апарати, които дистанционно подават данни за реализираните обороти.
Любопитното е, че питейните заведения са 19 306. Това означава, че те са двойно повече от ресторантите, които наброяват близо 10 000. Хотелите, които редовно отчитат оборотите си в приходната агенция, пък са 4209.
Данъчните припомнят, че броят на различните търговски обекти на дребно всъщност е показателен за потребителското търсене на българите. Значителен е броят и на магазините за продажба на хранителни стоки.
Според данните на НАП те са 39 753.
Автоматите на самообслужване са 18 153а магазините за дрехи - 18 010.
Според информацията от връзката на фискалните устройства с данъчните бизнесът на собствениците на сервизи за коли също процъфтява. Заедно с работилниците за ремонт на електроуреди, обувки, дрехи, мебели и часовници те общо надминават 10 000. Според експертите това е знак за нагласите на хората, които предпочитат да ремонтират старите колиелектроуреди и обувки вместо да си купят нови.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Битка за авиокомпании разбуни летище София", пише в. "Стандарт"
Битка за авиокомпании с изненадващи удари под кръста поведе един от наземните оператори на летище София - "Суиспорт". Швейцарската компания информира, че е подала две жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и е информирала Европейската комисия за "практики на летище София, които непрекъснато подкопават конкуренцията и по този начин създават неустойчива бизнес среда". До това се стигна, след като един от четиримата оператора на летището - гръцката "Голдеър хендлинг", намали таксите за обслужване и привлече двама от сериозните клиенти на "Суиспорт" - полската ЛОТ и турската авиокомпания "Пегасус". Вторият по големина авиопревозвач на летище София - нискотарифната "Уиз еър", също обяви, че се отказва от услугите на "Суиспорт" и се колебае в избора си между "Голдеър" и наземния оператор на аеропорта. Това изнерви швейцарците и противно на пазарната логика, те решиха да се жалват. Швейцарците са глобална компания за наземно обслужване на 195 летища по света, предлагайки специални условия за най-големите авиокомпании. Ръководството на "Суиспорт" е недоволно, че броят на наземните оператори на столичния аеропорт расте.
Прочети още от в. "Стандарт"