Консорциум от американските банки Citigroup, Bank of America и JPMorgan се е споразумял да формира фонд от $80 млрд., който да помогне на възраждането на пазара на ценни книжа, гарантирани с други финансови активи (asset backed securities).

В изявление, което според вътрешни лица ще бъде направено днес, ще се съобщи, че фондът ще купува активи от структурирани инвестиционни поделения - специализирани структури, които финансират закупуването на ценни книжа като корпоративни бонове и дълг по вторични ипотеки.

И други банки могат да влязат във фонда, който ще помогне на структурираните инвестиционни поделения да избягнат разпродажбата на държаните от тях $320 млрд. (експертна оценка на Bloomberg) на пожарни цени, което от своя страна ще повлече още по-надолу кредитните пазари.

Американският Трежъри Дипартмънт (финансовото министерство) е инициатор на преговорите между банките, след като заради срива на пазара на ценни книжа инвестиционните структури и други търговци загубиха възможността да теглят кредити и бяха принудени да извършат аварийни продажби на активи на сумата $75 млрд.

Трежъри даде висок старт на преговорите между банките на 16ти септември, когато събра заедно големите кредитори и осигури конкурентните организации да работят заедно през следващите седмици. Намеси се и Хенри Полсън, сега шеф на Трежъри, но по-рано главен изпълнителен директор на Goldman Sachs.

Фондът ще бъде наречен MLEC Master Liquidity Enhancement Conduit, или според един от възможните преводи Главен механизъм за увеличаване на ликвидността. Фондът ще купува ценни книжа, получили ретйтинг AAA или AA по Standard & Poor's. Вторични ипотеки няма да се купуват. „Това е повече символично", обяснява специалист. „Банките ще трябва така или иначе да инжектират повече ликвидност в структурираните инвестиционни поделения, така че публичната кооперация ще направи оказваната подкрепа на структурираните инвестиционни поделения да изглежда по-редовна".

Какво наложи създаването на подобен фонд? Загубите в стойността на ценните книжа, свързани с вторични ипотеки, започнаха да се разпростират след месец юли. Инвеститорите започнаха да избягват активите с висок риск. Стойността на ценните книжа гаранитрани с други активи се срути на $899 млрд. в края на миналата седмица от $1.14 трилиона към края на юни.

Банкрутите по ипотеки от страна на неблагонадеждни американски длъжници доведоха през юни до колапса на два хедж фонда, управлявани от Bear Stearns и след това по кредитните пазари на целия свят се пронесе цунами от страх. ЕЦБ започна да налива ликвидност на 9ти август, след като най-голямата банка на Франция BNP Paribas спря тегленето на средства от три свои инвестиционни фонда. Фед направи същото малко по-късно, последваха ги колегите от Сидни до Осло.

Лихвите по ценните книжа, базирани на други финансови активи, се покачват независимо от (а може би заради) масовото изтегляне от този пазар. Някои компании обаче откриха, че достъпът им до кредити е пресъхнал. Корпорацията Countrywide Financial, която е най-големия американски ипотечен кредитор, трябваше да направи кръвопускане на цялата си банкова линия в размер $11.5 млрд., след като не можа да се самофинансира чрез ценни книжа.

Капиталите на структурираните инвестиционни поделения са формирани от 41% дълг на финансовия сектор, 22% „добри" ипотеки, 12% колатерализирани дългови облигации, 8% търговски ценни книжа гарантирани с ипотеки и 8% бонове, гарантирани с неипотечни активи.

Вторичните ипотеки дават само 2% от активите на инвестиционните поделения.

Специалист изтъква: „Осемдесет милиарда е нещо страхотно, но не е толкова голяма цифра. Все още остават $240 млрд. Това са доста кинти. Може би ще има достатъчно пари, за да се плати на главните притежатели на дълг, но няма да е достатъчно да се плати на всички други".