Защо индексният фонд изглежда като най-добрата алтернатива?

Индексният фонд върху широкия щатски индекс S&P 500 отдавна е считан за едно от най-добрите решения за индивидуалните инвеститори, особено за тези, които търсят стабилна и дългосрочна доходност без нужда от активно управление.

Причината за това се корени в начина, по който този тип фондове работят - те просто следват представянето на 500-те най-големи компании в Съединените щати, сред които са гиганти като Apple, Microsoft, Amazon, Johnson & Johnson и много други.

Когато човек инвестира в индексен фонд върху S&P 500, той реално става съсобственик на малки дялове от всички тези компании едновременно. Това осигурява изключително широка диверсификация - ако една компания се представя зле, останалите в индекса могат да компенсират загубата. Този подход води и до нещо друго - изключително ниски разходи.

10-те акции от S&P 500, които надминаха биткойна през 2024 г.

От лепила до AI анализ на данни

Докато активните фондове наемат екипи от анализатори и портфейлни мениджъри, които търсят възможности за пазарна надпревара, индексните фондове просто копират състава на S&P 500 и не изискват скъпо управление. Това позволява таксите да бъдат почти нулеви - често под 0.10% на година, докато при активните фондове разходите могат да достигнат и над 1.5%.

Разликата изглежда малка на пръв поглед, но в дългосрочен план тя изяжда значителна част от печалбата на инвеститора. Именно тук идва ключовата разлика между индексното и активно управление. Статистиката показва, че огромната част от активните фондове не успяват да победят пазара в дългосрочен план.

Според доклад на S&P Dow Jones Indices над 85% от активно управляваните фондове, инвестиращи в големи щатски компании, са се представили по-зле от индекса S&P 500 за период от 10 години. Причините за това са много - от по-високи такси, през грешки в управлението, до чистата и проста непредсказуемост на пазарите.

Дори онези фондове, които се представят добре за няколко години, често не могат да задържат предимството си. Това означава, че за средностатистическия инвеститор, който няма нито времето, нито знанията да избира постоянно "печелившите", индексният фонд се оказва далеч по-надежден избор. Тази философия е в основата на мисленето на Джон Богъл - създателят на първия индексен фонд и основател на инвестиционния гигант Vanguard.

Богъл е твърдо убеден, че повечето инвеститори не трябва да се опитват да победят пазара, а просто да го притежават. "Не се опитвай да бъдеш по-умен от пазара. Инвестирай в него изцяло и остави времето да работи за теб" - това е една от често цитираните му мисли. Той смята, че съвкупният пазарен резултат е най-добрата отправна точка, а ниските разходи и дългосрочният хоризонт са решаващи за добри резултати.

Източник: GettyImages

Същото мнение споделя и Уорън Бъфет - един от най-успешните инвеститори в историята. Той неведнъж е казвал, че когато става дума за обикновените хора, най-доброто, което могат да направят, е да инвестират в нискоразходен индексен фонд върху S&P 500 и да го държат дългосрочно.

"Кръв се лее на Уолстрийт", така че е време да инвестирате?!

Фючърсите на американските акции се понижиха в началото на седмицата

През 2007 г. Бъфет направи известен публичен залог на стойност 1 милион долара, че индексният фонд ще надмине доходността на хедж фонд, подбран от професионалисти, за период от 10 години. Резултатът? S&P 500 донесе над 7% годишна доходност, докато хедж фондът остана около 2% - и това въпреки активното му управление и високите такси.

Реално, ако човек беше инвестирал 10 000 долара в индексен фонд върху S&P 500 преди 30 години и не бе пипал нищо оттогава, тези пари щяха днес да са над 170 000 долара при средна годишна доходност от около 10% (включително сребрени и кризисни периоди като 2008 г. и 2020 г.). Това е силата на сложната лихва и на пазара като цяло - той винаги се възстановява и расте в дългосрочен план.

За разлика от това, повечето активни фондове не само че не предлагат по-добра доходност, но често я комбинират с по-висока волатилност и значителен риск от лошо управление. Добави към това високите такси и нуждата от постоянен мониторинг и става ясно защо толкова много финансови експерти насочват вниманието на инвеститорите към индексните фондове.

Именно това прави индексния фонд върху S&P 500 най-добрата инвестиция за обикновения човек - той предлага широк пазарен достъп, нисък риск чрез диверсификация, минимални разходи и доказана във времето доходност. В свят, в който повечето опити да победим пазара завършват със загуби, най-разумното решение е просто да притежаваш пазара и да му позволиш да работи за теб. Така мислят и Богъл, и Бъфет - и опитът им го доказва.

Колко важни са ниските разходи на индексните фондове в сравнение с хеджфондовете?

Разликата между ниска и висока годишна такса може да изглежда малка, но в дългосрочен план тя има огромен ефект върху крайната стойност на инвестицията. Това се дължи на силата на сложната лихва - когато всяка година върху натрупаните пари се начислява доходност, а таксите се удържат от все по-голямата сума.

Така дори на пръв поглед скромна разлика от 1.4% годишно - например между 0.1% такса на индексен фонд и 1.5% такса на хедж фонд - може да изяде стотици хиляди левове от печалбата на един инвеститор.

Да видим как изглежда това на практика. Да приемем, че един инвеститор влага 100 000 лева и държи инвестицията си за 30 години. Предполагаме средна годишна доходност от 9% преди такси - исторически обосновано предположение за широкия американски пазар. Разликата ще бъде в годишната такса за управление - 0.1% за индексен фонд и 1.5% за хедж фонд.

Резултатът е категоричен - при индексния фонд крайната стойност на инвестицията е над 1.3 милиона лева, докато при хедж фонда тя е под 900 хиляди. Разликата е над 440 000 лева, изцяло поради таксите. Това означава, че близо една трета от потенциалната печалба е отишла в ръцете на управляващия фонда, а не при инвеститора. И това при равна първоначална инвестиция и една и съща пазарна доходност.

Причината е, че годишната такса се прилага върху цялата натрупана сума - не само върху началния капитал. Така с всяка изминала година ефектът ѝ се засилва. Това е като да пълниш кофа с дупка - колкото по-голяма е дупката (таксата), толкова по-малко вода (печалба) остава в нея, колкото и да наливаш.

Точно поради тази причина Джак Богъл - създателят на индексния фонд - и Уорън Бъфет, считан за най-добрия инвеститор в света, съветват хората да залагат на нискоразходни индексни фондове. Те не само че позволяват на инвеститора да участва в растежа на икономиката, но и го правят ефективно, без да му се отнема непропорционален дял от печалбата под формата на такси.

Ето защо, когато оценяваме каква инвестиция да изберем, не бива да гледаме само очакваната доходност. Важно е да се вгледаме и в разходите - защото в инвестициите не печели само този, който най-много печели, а този, който най-малко губи по пътя.

Риск и волатилност

Но за да разберем защо индексният фонд върху S&P 500 е толкова ефективен, е важно да си обясним още две ключови понятия: риск (измерен чрез волатилност) и доходност, и как те се съотнасят чрез така нареченото Шарп съотношение. Когато се говори за риск в инвестициите, най-често става въпрос не за това дали ще изгубим всичко, а за това колко се променя стойността на инвестицията нагоре или надолу в краткосрочен план.

Това се нарича волатилност. Един актив, който всеки ден се покачва или пада с 3-4%, има по-висока волатилност от такъв, който се движи с 0.5%. S&P 500 като индекс е умерено волатилен - не е толкова стабилен като държавни облигации, но далеч по-предвидим от отделни акции или криптовалути. В дългосрочен план тази "умерена тръпка" се оказва изключително изгодна, защото пазарът има склонност да расте, дори след временни спадове.

Доходността от своя страна е това, което печелим - тя е възнаграждението за поетия риск. При S&P 500, както вече споменахме, средната годишна доходност е около 9-10%, ако човек държи инвестицията си дълго време. И тук идва Шарп съотношението - това е показател, който ни казва колко доходност получаваме за всеки един пункт риск.

Представи си, че имаш два фонда - единият носи 10% доходност с малка волатилност, а другият носи 12%, но всеки месец цената му подскача нагоре и надолу с 20%.

Това са най-големите заплахи пред щатските пазари в момента!

Пазарът на облигации отново показва предупредителни знаци

Вторият звучи добре, но всъщност поемаш много повече риск. Шарп съотношението ни помага да видим "истинската стойност" на инвестицията - дали рискът, който поемаме, си струва спрямо това, което печелим. За индексния фонд върху S&P 500 Шарп коефициентът исторически е около 0.6 до 0.7, което е много добро за пасивна инвестиция.

За сравнение, при много активни фондове или рискови активи този коефициент е под 0.5, което означава, че поемаш повече риск, но не получаваш достатъчно награда за него. С други думи, S&P 500 ни дава един от най-добрите "удари за парите си" - умерен риск, но стабилна доходност и доказан резултат. Това го прави не само достъпен, но и интелигентен избор за всеки, който иска да увеличи богатството си без да играе хазарт с бъдещето.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари