Известната не само на столичани болница в центъра на София е натрупала дългове от 5.7 млн. лв. Новото ръководство твърди, че те са наследени, и работи, за да ги стопи. Антикризисните мерки обаче са хаотични, а авторитетът на здравното заведение пада

На 1 април 2009 г. Комисията по здравеопазване и социална политика към Столичния общински съвет (СОС) разгледа искането на изп. директор на столичната Първа МБАЛ доц. Михаил Николовски за увеличаване на сумата по договора за дейности извън здравното осигуряване за първото полугодие и търсенето на пари за покриване на финансовите затруднения на дружеството, което е 100% общинска собственост. Комисията не реши нищо и отпрати искането към зам.-кмета по финансите Минко Герджиков. Нямаше и начин да стори друго, защото липсваха предварителни договори с общината и държавата, за да бъдат заделени пари в бюджетите. Изключение може да се направи, но само с решение на СОС и министъра на финансите.

За периода 2006-2008 г. Първа МБАЛ е получила общински средства за апаратура и ремонти за 3.186 млн. лева, а миналогодишната целева субсидия от републиканския бюджет за ново оборудване е 2 млн. лв.

Д-р Нели Нешева, директор „Здравеопазване" в Столичната община, призна: „Нямаме предвидени средства да субсидираме което и да е дружество. Средствата в нашия бюджет са за детски ясли и детски кухни. Пари от другаде може да намери само СОС."

Неясни дългове

Финансистът на болницата г-н Петков обяви, че дълговете към доставчици са за 5.7 млн. лв., от тях просрочените са 4.419 млн. лв. В момента болницата дори е в съдебен спор с „Търговска лига" за неизплатени лекарства за 12 хил. лв. Доставчикът обаче е начислил още 24 хил. лв. лихви към главницата и пропуснати ползи и заради това дългът е набъбнал на 36 хил. лв.

Председателят на комисията по здравеопазване в общината доц. Лилянда Еленкова твърди, че тия 5.7 млн. лв. са наследени от старото ръководство на болницата, когато изпълнителен директор е д-р Анна Милкоева. Общинският съветник Бойко Маринков говори за 1.7 млн. лв. към края на август миналата година, когато новият управител доц. Михаил Николовски и бордът влязоха в длъжност. Директорът на столичния Районен център по здравеопазване (РЦЗ) д-р

Красимир Кушев каза, че преди две години задълженията са били 2 млн. лв. Скокът им той обяснява така: „Спрат ли плащанията към доставчици на лекарства и консумативи, за ток, вода, дълговете се натрупват лавинообразно. В Европа, когато просрочените задължения станат 15%-18%, сменят ръководството. Ако са 12%,  с едномесечните приходи има шанс да се покрият. Нагоре водят до фалит."

В момента в болницата има комисия, която да установи генезиса на дълговете, натрупани от предишното и сегашното ръководство. То трябваше да представи доклада си до 31 март. т. г. в общината, но още не бил готов. Директорът д-р Нели Нешева спомена, че в такива случаи трябвало да се наема чужда одиторска фирма, като „Делойт" например, защото те вършели и финансови разследвания. Пречката обаче бил високият хонорар.

На въпрос на „Икономически живот" към кои големи доставчици болницата има просрочени задължения, г-н Петков каза: „Не мога да коментирам, защото нямам разрешение от работодателя си д-р Николовски." Точната сума на дълговете не стана ясна и на комисията, нищо че Първа МБАЛ е 100% общинска собственост.

Новият състав

Доц. Михаил Николовски поема длъжността като изпълнителен директор на 28 август 2008 г. със задачата да вдигне болницата на крака. На 14 февруари 2009 г. той представя своята оздравителна програма в писмо до Столичната община и до директора на Районния здравен център д-р Красимир Кушев, като търси и от двете места съдействие. Д-р Кушев изтъква, че след прецедента със заплахата за фалит на 22-ри ДКЦ, проблемът с неговата болница е значим, особено заради приближаващите избори.

В писмото си лекарят изтъква, че е заварил дългове за 5.7 млн. лв. и само за 2 месеца, докато новата управа бъде вкарана в регистъра на Агенцията по вписванията, те са се увеличили с 400 хил. лв. Според новия директор към края на миналата година са възстановени изтеглените средства за закупуване на ядрено-магнитен резонанс от 570 хил. лв., увеличат се заплатите на персонала и падат със 100 хил. лв. старите задължения на болницата.

Към февруари т. г. обаче е имало опасност от изравняване на задълженията на кредиторите и дълготрайните материални активи, или болницата да фалира. Писмото на доц. Михаил Николовски съдържа и признанието, че вече има много по-модерни болници и заради лошото заплащане добрите лекари напускат, а „публичното обявяване на задълженията на Първа МБАЛ води до недоверие и намалява притока на пациенти." Д-р Николовски за първи път призовава общината „да предприеме стъпки за погасяване на задълженията на болницата, тъй като постигнатите финансови успехи са крехки и опасността от фалит е актуална."

Опит за закриването на ТЕЛК

Една от оздравителните мерки на изпълнителния директор е намаляването на числения състав. Според него 1 болнично легло се обслужва от 1.4 души персонал. Затова той предлага на директора на РЦЗ - София, в писмо от 24 октомври 2008 г. закриване от 1 декември 2008 г. на два от трите ТЕЛК-а. Аргументът на д-р Николовски е, че за деветмесечието те са издали само 5942 експертни решения, а разходите за издръжката им са 160 310 лв.

Д-р Красимир Кушев прави свое проучване, с което установява, че средната натовареност на една от деветте столични комисии е била 2161 лица, при норматив 1800, а за същия период през всяка от комисиите при Първа градска болница са минали по 1980 нуждаещи се. В доклада си до главния секретар на МЗ доц. Красимир Гигов д-р Кушев изтъква, че не отговарят на истината и посочените комунални разходи от 41 800 лв., след като месечният наем за помещения и консумативи на ІІ състав е едва 270 лв., а останалите две комисии не плащат нищо, тъй като се помещават в болницата.

Говори се за пренаселеност откъм щат, но повече от 5 месеца ТЕЛК е била без титуляр невролог. Председателят на ІІІ състав на ТЕЛК д-р Додев пише, че от встъпването в длъжност на новия изп. директор не са осигурявани никакви средства за консумативи, а заради икономии за транспорт не могат да посещават пациенти по домовете.

Становището на директора на РЗЦ Красимир Кушев пред Министерството на здравеопазването е, че „ направеното предложение е икономически необосновано и представените разходи са недействителни". Затова министерството не позволява закриването на двата ТЕЛК екипа.

Кадрова недостатъчност

Заради лошия микроклимат и „хаосът в организацията на медицинската дейност" съставът на болницата се топи, пише в изложение до директора на РЦЗ-София от 11 декември 2008 г. Подписано е от трийсетина лекари и сестри, сред които и представителят на Българския лекарски съюз в болницата д-р Сабин Билдирев. Оплакванията са, че в болничната аптека липсват цели номенклатури от лекарства, особено от групата на антибиотиците, няма контрастни материали при рентгеновите изследвания, намалени са лабораторните изследвания.

Получената през 2007 г. отлична акредитация, защото винаги в Първа градска се е работило по медицинските стандарти, помръква. Текучеството е в сила и е нарушено съотношението сестри/лекари от 2:1 до 1:1. В момента в операционното отделение има 5 сестри, две от тях се готвят да напускат, а операционната сестра е една-единствена. Под формата на подмладяване и оптимизация се освобождават специалисти, като пулмолога проф. д-р Ангел Павлов.

Оплаквания срещу нарушаване на трудовото законодателство в писмен вид са изпратени до кмета, до председателя на комисията по здравеопазване доц. Лилянда Еленкова, до директора на РЦЗ. Те са подкрепени от трите синдикални организации в болницата. В оплакването ситуацията след идването на новия директор и смяната на управляващия борд е обрисувана като „липса на ясна визия за развитие на болницата, хаотични действия на работодателя, липсата на елементарни консумативи и медикаменти", а заключението им е, че ръководството не решава проблемите. Ако това продължава, те заплашват дори с протестни действия.

Явно Брауновото движение на бул. „Патриарх Евтимий" 37 и преди август 2008 г., и след това винаги е било факт.

Безсмислените икономии

Директорът на РЦЗ д-р Красимир Кушев коментира ситуацията така: „Опитах се да обясня на уважавания от мен колега доц. Михаил Николовски, че проблемът не е в разходите, а в приходите. Намалят ли се парите за закупуване на лекарства и консумативи, пада и печалбата, защото намаляват болните, предпочели болницата. Една марля струва за всички болници еднакво. НЗОК обаче плаща само за лежали болни." Началникът на хирургичното отделение д-р Румен Киров - специалист с 29-годишен стаж в болницата, който сега директорът се опитва да отстрани, казва, че за последното тримесечие дневно при него са запълнени 10-15 легла, при наличност от 34.

Екзотично пътуване до Индия

На фона на политиката за икономии е странно посещението на директора доц. Михаил Николовски в Делхи, дни след официалното му встъпване в длъжност. Председателят на Съвета на директорите доц. Геновева Алексиева подписва на 10 септември 2008 г. командировъчна заповед за изплащане на дневни разходи от $30 и разноските по издаване на визата. Пътните и квартирните са за сметка на неспоменати търговски дружества. Загадъчна заради „предфалитната" диагноза на Първа градска остава и нуждата от ново служебно волво, представителни разходи, отчетени с три касови ордера съответно за 1254 лв., за 720 лв. и за 2910 лв., както и фактура за разплащане в ресторант на ул. „Ангел Кънчев" за 129 лв.