В края на 80-те сме седми в света по производство на метали 30 изделия на комбината били номинирани за международни награди Изграждането на металургичния комбинат - "Кремиковци" започва в края на 1960 година, като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата 30-37 %. Находището съдържа 250 милиона тона желязна руда, а построеният рудник е с възможности за добив на 10-15 млн. тона годишно. Предварителната подготовка на строителството на комбината "Кремиковци" стартира през 1956 година, когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено оттам. Илюзия е обаче слухът, че "Кремиковци" е изграден изцяло по руски остарели технологии. Студената обработка на металите, производството на ламарина и други изделия се извършват по френска технология и с френско оборудване. Във феросплавното производство се използват немски технологични възли. В различни производствени звена се внедряват съвременни западни технологии. Съобразно времето основното технологично оборудване е руско, но не остаряло. По подобни технологии тогава работят и "Манесман", "Тисен" и останалите металургични заводи на Запад. Доменният цех, където е получен първият чугун през 1963 г. Проектът "Кремиковци" е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби. Оказа се обаче, че кремиковската желязна руда е неподходяща за получаването на качествен метал. Поради тази причина комбинатът започва да работи основно с вносна руда с добавка на малко (около 15-20%) кремиковска. Основното количество руда идва от Русия, Алжир, Южна Африка. За нуждите на изграждането на "Кремиковци" се създават специализирани строителни и монтажни организации, а от цялата страна се набират доброволци. В изграждането на комбината участват общо 42 356 души работници, инженери и други специалисти. Строежът дава тласък на развитието на строителната индустрия, води до създаването на значими мощности в сферата на строителната механизация, транспорта, промишлената архитектура, хидрологията. На площадката на ремонтно-механичния завод е изграден първият цех за метални конструкции за нуждите на изграждащите се производствени мощности. След усилено строителство, на 26 август 1963 година влиза в действие първата коксова батерия и е произведен кремиковски кокс, който е в основата на технологичния процес. На 11 октомври 1963 г. от Първа доменна пещ потича чугун, с което се слага началото на металния поток в комбината. Решено е официалното откриване на първите производствени мощности на комбината да стане на 5 ноември 1963 г. Този ден е наречен на българския металург и става рождена дата на "Кремиковци". По това време са въведени в действие и агрегатите в топлоелектрическата централа, построена специално да захранва с нужното електричество мощностите на комбината. Поради все по-нарастващата нужда от производство на ново оборудване, влиза в действие и ремонтно-механичният завод. Тези години преминават под знака на непрекъснато изграждане на останалите мощности по основния технологичен поток на комбината. Постепенно се въвеждат в действие нови и нови съоръжения, произвеждат се все повече продукти. Целта е в металургичния комбинат да се създава пълната гама метални изделия и да бъде затворен кръгът на продукцията, т.е. - в "Кремиковци" да бъде покрит целия цикъл на производство на метали - от добива до създаването на крайни продукти. През 1965 г. е пусната в действие първата електропещ в стоманодобивното производство, а по-късно същата година - и конверторното производство. Решителна стъпка в историята на "Кремиковци" като производител на пълната гама метални изделия е с въвеждането в действие на прокатните мощности. На 7 октомври 1967 г. е произведена първата кремиковска горещовалцувана ламарина. Голямата цел обаче е да бъде затворен напълно кръгът на метала - производството на студеновалцувана ламарина. Това става на 19 юли 1972 г. с въвеждането в действие на стан 1700 в студеното валцуване. 1974 г. влиза в основния поток и агрегата за непрекъснато горещо поцинковане, с което "Кремиковци" започва производството на поцинкована ламарина. На 4 септември същата година нова линия - за покалаена ламарина - започва своята работа, а месеци след това - през февруари 1975-а - и линията за ламарина с PVC-покритие. Това е и най-скъпият метален продукт, най-завършеното производство в комбината. С това се затваря напълно производствения поток. Поради обстоятелството, че комбинатът е проектиран с пълен металургичен цикъл, успоредно с основните мощности, в него се изграждат и съпътстващите звена, които обслужват различни сфери от дейността му. Управлението на главния енергетик обхваща всички служби по снабдяването, обслужването и разпределението на енергиите в комбината - газ, вода, производство на различни технически газове като кислород, азот, аргон и други. В управлението на главния механик са концентрирани силите по изработката на резервните части и сменното оборудване, както и ремонта на основните възли и агрегати по технологичния поток. Непрекъснато се извършват реконструкции и модернизации на машините. Полагат се големи усилия за изграждането на модерни очистни съоръжения, електрофилтри, пречиствателни станции за битови и за промишлено-дъждовни води. Металургичното производство у нас създава над 45 нови професии, които са били неизвестни в България, но широко прилагани в развитите страни. Изградените научни звена и Институтът по черна металургия, произвеждат научен продукт, който се изнася срещу валута в Индия, Египет, Югославия, Австрия, Чехия и т. н. За целия период около 12 000 специалисти са изпратени в чужбина като експерти в областта на металургията. По данни на "Бирмингамския център за научни технологии и професионална подготовка в областта на металургията" през 1985 г. България е имала едни от най-добре подготвените и професионално изградени металурзи. В "Кремиковци" се създават условия за навлизането и на така наречените постиндустриални технологии. През средата на 80-те години в производството започват да се внедряват гъвкави електронни системи, въведена е в действие и частична компютъризация, действа промишлена телевизия и съвременни средства за информационно обслужване. Производството нараства до близо 2 млн. тона метали годишно. "Кремиковци" става утвърдено име на българския пазар, както и на пазара в страните от бившия СИВ. Някои продукти намират прием и в Западна Европа, Близкия изток и други региони. Комбинатът, заедно със съпътстващите го над 2000 предприятия в цялата страна ( в които по данни от 1988 г. са работили 17 895 души), се превръща в значим производствен комплекс, с който всички големи световни производители на метали се съобразяват. При общо вложените над 12 милиарда лева капитали производството на метали за целия период от 1967 до 1988 г. е над 22 милиарда лева. Общо в брутния вътрешен продукт "Кремиковци" има дял за периода около 21-23%. Продукцията на "Кремиковци" не само задоволява вътрешния пазар, но и се изнася в над 12 страни от Източна Европа и Близкия изток. Някои изделия като метални конструкции, покривна ламарина и др. намират и пазар на Запад ­ в Италия, Австрия, Испания и по различни тригодишни и петгодишни договори за доставка. В различни времена над 30 изделия на "Кремиковци" са номинирани с международни награди. През периода 1980-1989 г. България дори достига седмо място в света по добив и производство на метали.