Очаква се растежът на реалния БВП в България да възлезе на 2.8% през 2025 г., след което да се забави временно до 2.2% през 2026 г. и да се ускори до 3.1% през 2027 г. Това се казва публикуваната от БНБ "Макрикономическа прогноза", където са използвани икономическите показатели към края на март 2025 г.
Инвестициите в основен капитал се очаква да отчетат висок растеж - от 7.2% през 2025 г., да се понижат с 2.7% през 2026 г. и отново да се повишат през 2027 г., като този профил е в значителна степен повлиян от доставката на военно оборудване.
Частното потребление се предвижда да нараства с високи темпове (малко под 4%) през целия прогнозен период и да бъде компонентът на БВП с най-висок положителен принос.
Повишената икономическа несигурност в глобален план и планираните ремонтни дейност в големи предприятия в сектора на промишлеността се очаква да допринесат за увеличаване на натрупаните в икономиката запаси и този компонент се очаква да има положителен принос за икономическия растеж през 2025 г. (0.3 процентни пункта).
По отношение на износа на стоки и услуги се очаква растеж през целия прогнозен период, който обаче ще бъде временно ограничаван през 2025 г. от предвижданите ремонтни дейности в промишлеността и потиснатата икономическа активност в основни търговски партньори на България.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се ускори до 3.5% в края на 2025 г. (спрямо 2.1% в края на 2024 г.), а средногодишната инфлация да възлезе на 3.8% (2.6% през 2024 г.). Всички основни групи стоки и услуги ще допринасят за ускоряването на инфлацията, като най-голям положителен принос за растежа на ХИПЦ в края на 2025 г. ще имат групите на храните и услугите.
Прогнозираното нарастване на разходите за труд и силното потребителско търсене се очаква да продължат да оказват проинфлационен натиск в средносрочен план и да поддържат висока инфлацията в групата на услугите.
Според прогнозата, годишната инфлация в края на 2026 г. ще се забави до 2.5% (2.4% средно за годината), което ще се дължи най-вече на групите на стоките и услугите с административно определяни цени, както и на храните.
През 2027 г. средногодишната инфлация се очаква да се ускори слабо до 2.6%.
Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 26 март 2025 г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 6 март 2025 г., уточняват от БНБ.
Поради това в прогнозата не са отчетени ефектите от рязкото задълбочаване на търговската война след обявените от САЩ на 2 април всеобхватни мита. Според допусканията за развитието на глобалната икономическа активност и търговия, растежът на външното търсене на български стоки и услуги ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза на БНБ от декември 2024 г. през целия прогнозен период.
Това се дължи най-вече на влошените икономически перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната, в резултат на което растежът на външното търсене ще остане нисък в исторически план, като се очаква да възлезе на 2.3% през 2025 г. и да се ускори до 3.0% през 2026 г. и през 2027 г.
Тези допускания не отразяват ефектите от промените в митническите тарифи в международен план, въведени след 19 февруари 2025 г., което означава, че растежът на търсенето на български стоки и услуги би могъл да е по-нисък през целия прогнозен период.
Очакванията на пазарните участници за цените в евро на енергийните суровини на международните пазари през 2025 г. са за понижаване главно по линия на петрола, докато за цените на природния газ и електроенергията се очаква повишаване спрямо 2024 г.
Съгласно техническите допускания се предполага съществено нарастване на цените в евро на неенергийните суровини на международните пазари през 2025 г., като повишението ще бъде най-силно изразено при определени групи хранителни продукти и селскостопанските суровини.
Промените в митническите тарифи в международен план, въведени след 19 февруари 2025 г., които не са отчетени в текущата макроикономическа прогноза, както и продължаващите геополитически конфликти, създават съществени рискове от реализиране на по-нисък растеж на реалния БВП на България през целия прогнозен период спрямо този в базисния сценарий.
Основен вътрешен риск от реализиране на по-ниска икономическа активност в България остава вероятността за по-бавно от заложеното в базисния сценарий на прогнозата допускане за изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
Същевременно съществува риск от извършване на по-големи разходи за отбрана от заложеното в прогнозата вследствие както на по-високи публични инвестиции, така и публично потребление.
Рязкото задълбочаване на търговската война след обявените от САЩ на 2 април всеобхватни митнически тарифи води до много голяма несигурност относно развитието на инфлацията в глобален план, в Европа и в България.
Нетният ефект от търговската война върху инфлацията в България ще зависи от редица взаимосвързани фактори, сред които: ответната реакция на водещите икономики и най-вече на ЕС, ефектите върху цените на вносните стоки, колебанията в обменния курс на еврото, измененията в международните цени на суровините и др.
Същевременно продължават да съществуват вътрешни фактори, създаващи риск от реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация, и те са свързани с евентуално по-голямо нарастване на административно определяните цени в България, както и с потенциално по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени.
USD
CHF
EUR
GBP
