Докато САЩ и Западът като цяло се надпреварват да разбият контрола на Китай върху производството на редкоземни елементи, които са от решаващо значение за всичко - от смартфони до електрически превозни средства и военна техника, някои фирми залагат, че Гренландия ще се превърне в нова минна граница, разказва BBC.
Минералните ѝ богатства остават до голяма степен неизползвани, но работата в този отдалечен северен регион е предизвикателство, както съобщава Адриен Мъри от Какорток. Застанал на гол скалист склон с изглед към планината Киллаваат Алангуат в южна Гренландия, Тони Сейдж сочи през фиорда.
"Първоначално ще имаме две ями", казва главният изпълнителен директор на Critical Metals, посочвайки мястото на предложената мина.
Дълбоко отдолу се намира огромно минерално находище, за което собствениците му вярват, че съдържа съкровищница от ценни метали, включително желани редкоземни елементи. Открит от назъбени върхове и обхващащ хълмиста ивица от 15 кв. км, която се спуска стръмно към морския бряг, проектът Танбриз е сред най-големите от няколкото находища на редкоземни елементи, открити в Гренландия.
"Имаш черно, бяло и червено", каза австралиецът, вдигайки пъстроцветно парче камък.
"Всички търсят червеното. Там са редкоземните елементи."
Източник: GettyImages
Редкоземните елементи всъщност не са редки, но тази група от 17 метала, с екзотично звучащи имена като тербий и неодим, са жизненоважни за много ежедневни технологии. Смартфоните и телевизионните екрани не биха работили без тях, нито пък високомощните магнити, които поддържат зелени технологии като електрически автомобили и вятърни турбини в движение, както и много военно оборудване - от системи за управляеми ракети до изтребители F-35.
"Китай контролира световните доставки", казва Сейдж.
"Ето защо виждате ЕС, НАТО, Министерството на отбраната на САЩ и Доналд Тръмп се опитват да се сдобият с този материал."
Над 60% от редкоземните елементи в света се добиват в Китай и той преработва повече от 90% от тях. Миналия месец Пекин обяви ограничения за износ, само за да спре по-късно мерките, след търговски преговори със Съединените щати. Ходът обаче разкри уязвимостта на Запада към контрола на Китай върху тези ключови метали и доведе до рязко покачване на акциите в индустрията.
Стратегическото арктическо местоположение на Гренландия и потенциалните ѝ минерали вече бяха привлекли вниманието на Белия дом, като настояването на президента Тръмп, че САЩ трябва да придобият автономната датска територия "поради причини, свързани с националната сигурност", катапултира острова в безпрецедентен световен фокус. В отговор премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че островът не е "парче собственост, което може да бъде купено".
На близкия хълм работници обграждат сондажна платформа, пробивайки 80 метра под земята.
"Сондирай, baby, сондирай", каза Сейдж, цитирайки известния лозунг на Тръмп. Сейдж смята, че индустрията е на прага на истински бум.
"Тази програма за сондиране ни струва милиони долари... и причината да го правим е заради мантрата на Тръмп и фактът, че САЩ и ЕС наистина се нуждаят от тези редкоземни елементи."
Лиценз за експлоатация беше издаден преди пет години, но създаването на мина не е лесна задача. Без пътни връзки, единственият достъп е с лодка или хеликоптер, а цялата инфраструктура, включително завод, настаняване и морски док, трябва да бъде изградена от нулата. Все още са необходими финансиране и проучване за осъществимост и окончателни одобрения от правителството.
Ветеранът геолог Грег Барнс, който основава Tanbreez и прекарва десетилетия в проучване на тези хълмове, смята, че това може да промени играта за Запада.
"Има много руда, достатъчно за хиляди години", твърди Барнс.
Източник: Lynas Rare Earths
По време на първия мандат на Доналд Тръмп той е бил повикан на среща с представители на Белия дом.
"Получих поканата. Имахме среща за три до четири часа... Те се интересуваха от това как работи Гренландия", разказва той.
Подписани са необвързващи споразумения за доставка на добит материал на две американски фирми за преработка на редкоземни елементи и магнити, свързани с американската отбрана, на масата е поставен и потенциален заем от 120 милиона долара от Експортно-импортната банка на САЩ.
Това се случва в момент, когато САЩ се опитват да изградят собствена верига за доставки "от мина до магнит", за да противодействат на китайския контрол върху пазара. Федерални инвестиции бяха вложени в редица северноамерикански компании за критични минерали, а Доналд Тръмп наскоро подписа и многомилиардни сделки с Австралия и редица азиатски страни.
"Публично финансиране се влива в това пространство както никога досега", казва Неха Мукерджи, анализатор от Benchmark Mineral Intelligence.
Простирайки се на повече от два милиона квадратни километра и предимно покрита с лед, Гренландия е впечатляваща по мащаб. На фона на глобалната надпревара за осигуряване на критични минерали, някои смятат, че тази богата на ресурси територия може да се превърне във важна нова минна граница, дори когато минералите ѝ остават неизползвани.
В Гренландия се намират двадесет и пет суровини от списък с над 30, считани за "критични" от ЕС. Намират се и ценни метали като злато, цинк и желязо, както и нефтени и газови ресурси.
"Това е доста голяма земна маса, която е недостатъчно проучена и е геоложки много благоприятна", казва Диого Роза, икономически геолог в Геоложката служба на Дания и Гренландия, която е картографирала минералите в региона.
"В момента всъщност започваме да виждаме много проекти, които напредват", казва министърът на бизнеса и минералите на Гренландия - Наая Натаниелсен.
"Има и американски интерес към тях, както и европейски интерес." "Искаме партньори със сходно мислене", казва тя, посочвайки Европейския съюз, Великобритания и САЩ.
Икономиката на Гренландия, която се оценява на 3 милиарда долара, разчита в голяма степен на публичния сектор, износа на риба и значителните субсидии от Дания, затова нейните лидери искат да диверсифицират дейността си. Туризмът се развива бързо и минният сектор може да играе съществена роля в бъдеще, смята Натаниелсен. Но това е "бавен бизнес", предупреждава министърът.
"Очаквам, че ще имаме три до пет мини, надявам се, през следващите 10 години."
Отдалечената северна география, планинският терен и студеният климат обаче правят минното дело трудно и скъпо. Липсата на инфраструктура, малката работна сила, както и бюрокрацията и строгите екологични разпоредби са други фактори. Само девет компании в момента притежават разрешителни за търговски добив, а в момента има само две активни мини.
Разположена над Северния полярен кръг, на западния бряг на Гренландия, Lumina Sustainable Materials изнася анортозит, използван за електронно стъкло, цимент и дори като лунен прах за обучение на астронавти. Той се преработва и складира през зимата, когато фиордът замръзва, обяснява управляващият директор Бент Олсвиг Йенсен.
"Можем да изнасяме продуктите си само седем месеца в годината."
Самото придвижване и изпращане на екипа е логистично предизвикателство.
"Това може да се случи само с лодка или хеликоптер. Когато наближи зимата, трябва да осигурим всичко необходимо за следващите шест месеца, до шампоани и пасти за зъби", добавя Йенсен.
Следователно по-голямата част от минната дейност е концентрирана в по-мекия юг, където има целогодишен достъп до морето. Тук три от находищата на редкоземни елементи в Гренландия може да се нареждат сред 10-те най-големи в света, оценява икономическият геолог Диого Роза, но има и значителни пречки.
"Защо голяма компания, която има достъп до финансиране и ноу-хау, би си направила труда да разработва находище на редкоземни елементи, ако може да спечели много повече пари от добив на мед, злато, въглища или желязо?", пита той.
Сред компаниите, които се занимават с редкоземни метали, са австралийската фирма Eclipse Metals, канадската Neo и британската Alba Resources, която сега придобива потенциално огромна проектна зона, наречена Motzfeldt. Едно от най-големите находища, наречено Kuannersuit (или Kvanefjeld), обаче е замесено в съдебни спорове.
Обектът съдържа и уран и след силна обществена опозиция проектът в крайна сметка беше блокиран. Арбитражно дело беше прекратено миналата седмица, но фирмата, която стои зад него, оспорва правителството на Гренландия чрез съда. Каквито и минни проекти да продължат напред, Южна Гренландия е на прага на големи промени.
Регионът е дом на около 6000 жители, живеещи в малки градове, разпръснати села и две дузини овцевъдни ферми. В най-големия град - Какорток, скоро ще бъде открито ново летище, като вече има планове и за дълбоководно пристанище.
"През следващите две, три или четири години може би три мини ще бъдат пуснати в експлоатация", казва Малене Вал Расмусен, кмет на община Куялек.
Лидерите на Гренландия казват, че страната е за минното дело. Въпреки това, мненията на жителите обикновено зависят от дадиня проект. И все пак на място, откъдето хората се изселват, има и надежда за обрат.
"Надявам се да ги привлечем отново. Надявам се, че това ще донесе по-добри възможности за работа на местните хора", казва кметът.
USD
CHF
EUR
GBP
