В подземно хранилище от времето на Втората световна война в околностите на Франкфурт, Германия, инвестиционният мениджър Луис О'Конър пази най-ценните активи на своята фирма - редкоземни елементи. "Не се заблуждавайте, тук има 3,5-метрови стени и врати, както и въоръжена охрана," казва пред NPR О'Конър, изпълнителен директор на Strategic Metals Invest.
Много от така наречените редкоземни елементи всъщност са доста разпространени и се добиват в световен мащаб, но Китай има почти монопол върху тяхното рафиниране за използване в ежедневната електроника като смартфони и говорители, както и в критично важни отбранителни системи като изтребителни самолети.
Когато Пекин реашва да затегне контрола върху веригите за доставки на седем редкоземни елемента тази пролет, О'Конър усеща натиска незабавно. Един инвеститор, който разглежда хранилището на компанията по това време, предлага на място да купи цялата инвентаризация на тербий и диспросий - два ценни "тежки" редкоземни елемента.
Американското начало
Китай не винаги е имал такова господство. През по-голямата част от втората половина на 20-ти век, Съединените щати контролират пазара на редкоземни елементи, след като са открити в Маунтин Пас, Калифорния през 1949 година.
Китай разпознава стратегическата стойност на редкоземните елементи и започвайки от 1960-те години, китайски ръководители посещават Маунтин Пас няколко пъти.
Марк Смит, някогашен изпълнителен директор на Molycorp - бивша компания за преработка на редкоземни елементи в мината Маунтин Пас, споделя: "Правихме им обиколки. Обяснявахме какво правим, позволявахме им да правят снимки и всичко останало. Те го занесоха обратно в Китай."
Китайските преработвателни заводи след това подобряват технологията и, възползвайки се от евтината електроенергия в Китай, стотици печеливши минни и преработвателни фирми в страната се появяват, за да обслужват предимно вътрешното търсене на редкоземни елементи.
Хаос и замърсяване
Индустрията обаче е силно нерегулирана и хаотична, тъй като малките играчи се конкурират помежду си и така взаимно подкопават своята печалба.
Докато китайските производители търсят предимство в редкоземните елементи, те също така отприщват неограничено добиване, което струваше скъпо на околната среда.
Източник: GettyImages
В началото на новия век инвеститорът Крис Ръфъл, който десетилетия наред има бизнес в Китай, посещава частен завод за преработка на редкоземни елементи в провинция Дзянсу в южната част на страната. "Гъстият дим донякъде го издаваше," казва той за съоръженията, описвайки огромни купища токсични отпадъци, оставени на голата земя.
Консолидацията "едно плюс пет"
Към края на 90-те години на Пекин му писва вътрешните ценови войни и местното замърсяване. Започва да налага производствени и износни квоти, за да стимулира по-напреднала преработка на редкоземните елементи.
Това води до по-ниски цени за местния пазар, но и до 30% дял на сивия сектор в цялото производство.
След като Световната търговска организация постановява през 2014 година, че Китай не може да използва износни квоти, страната вече преминава към нова тактика. Тя търси глобално господство в редкоземните елементи не чрез контролиране на обема на продукцията, а вместо това чрез определяне на това кои фирми могат да работят.
Китайските централни власти наричат кампанията "едно плюс пет" - амбициозен и често безжалостен опит да се сведе цялата индустрия на редкоземни елементи до само шест консолидирани компании. В рамките на четири години Китай обявява победа, затваряйки десетки по-малки минни и рафиниращи компании и насочвайки сливанията на оцелелите компании в шест супер-големи, предимно държавни фирми.
Вече клиентите не се пазарят с десетки конкуриращи се фирми, а с няколко огромни, които действат единно.
Американският отговор
За разлика например от никела или златото, няма независима борса за купуване и продаване на редкоземни елементи. Тази година нещата се промениха, след като Китай въведе лицензионна система за чужди компании, което доведе до рязко падане на износа на редкоземни елементи.
Внезапното прекъсване на доставките мобилизира американския инвеститорски интерес към редкоземните елементи. Изведнъж аксиомата "Китайците никога няма да спрат да ни снабдяват", валидна даже във военния сектор на западните страни, се оказва напълно невятна.
За първи път от десетилетия насам САЩ отново могат да преработват редкоземни елементи, докато компании като Phoenix Tailings и NioCorp работят за възстановяване на американското присъствие в индустрията.
USD
CHF
EUR
GBP
