„Кюфтето от месо по-солено от октомври”, „Метро рекет”, „Морската граница продадена срещу компенсаторки”, „Държавата пак отложи връщането на 120 млн. лева надвзет акциз”

„Кюфтето от месо по-солено от октомври", пише на първата си страница „Монитор"
Потребителите ще усетят от октомври повишението на цената на истинското кюфте от месо тип "Стара планина", произведено по новите стандарти, прогнозираха браншовици. На този етап те не се ангажират с конкретен процент на ръста на цените. Стандартите за 20 вида месни продукти влизат в сила от днес. Държавата и бизнесът са съгласни, че с въвеждането на новите правила цените на тези изделия ще станат реални, а потребителите се надяват новите цени да гарантират качество и вкус.

Все още е рано да се говори колко биха стрували новите качествени продукти на нашите предприятия, каза Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, цитиран от БТА.

Всяка фирма си има специфични разходи, допълни той.Според Вътев първоначално ще има пробни производства. Трябва да се измисли лого и дизайн на продуктите, да се поръчат опаковки и етикети. Този процес ще продължи вероятно до края на септември.

Заради новите стандарти продуктите ще трябва да се изпитват в сертифицирани лаборатории, за да гарантираме качеството, обясниха месопроизводителите. Това, естествено, се отразява на цената на продуктите, добавиха те.

Някои фирми вероятно ще си спестят тези пари, но това ще е за сметка на сигурността, каза председателят на асоциацията. Цени и качество в нашия бранш са като огън и вода, прогнозира Кирил Вътев.

В средата на миналия месец министърът на земеделието Мирослав Найденов заяви, че не очаква сериозен ръст на цените на хранителните изделия, които са произведени по новите стандарти. Очакваме цените да бъдат реални, каза тогава министърът. Като пример той посочи, че ако се спазва изискването на стандарта, цената на килограм кайма, в която 60 на сто е свинското месо, а 40 на сто ­ телешкото, би трябвало да бъде осем лева, а не три лева.
Още от статията на „Монитор"

„Метро рекет", разкрива от първата си страница „Стандарт"
"Метро" капан дебне родните производители. Вместо с немска точност веригата посреща фирмите с рекет. Концернът отказва на винпромите правото им по договор да актуализират доставните си цени. "Поискахме промяна заради по-скъпия ток, но вместо това ни свалят от рафтовете", алармира шефът на един от най-големите производители. В същото време избрани доставчици без проблем са договорили по-високи цени. С двойните стандарти "Метро" създава нелоялна конкуренция и лишава клиентите от възможност за избор. На гърба на определени фирми германската компания иска да наложи нереално ниски цени, а производителите са принудени да работят на загуба.  "Метро" вече са наказвани от Комисията за защита на конкуренцията за натиск върху производителите с глоба от 80 000 лв.
Още от статията на „Стандарт"

„Морската граница продадена срещу компенсаторки", разкрива „Дневник"
Може ли да си купиш част от държавната граница? Може, и то срещу компенсаторки, защото излиза евтино - около 8 лв. квадратния метър. Скандалният случай е от миналата година.

На 25 май 2009 г. - т.е. 6 седмици преди парламентарните избори с прогнозирана от социолозите  загуба за тройната коалиция - тогавашният областен управител на Добрич Ердинч Хаджиев (ДПС) продава около 74 декара от крайбрежната ивица между курорта Албена и Балчик срещу компенсаторни инструменти за около 630 хил. лв. В същото време държавата плаща около 8 млн. лв. за изграждането й. Неотдавна Аминистративният съд в Добрич обяви за нищожни осемте заповеди за скандалните продажби, с които на практика е продадена част от държавната граница. Мотивът на съда: "Налице е безпрецедентно несъобразяване с императивни разпоредби на Конституцията и законите от страна на областния управител."
Отвоюването на плажната ивица
Допреди четири години продадената от Ердинч Хаджиев плажна ивица не е съществувала. Изграждането й започва през август 2006 г. по европейския проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси". Проектът се финансира от държавния бюджет и заеми от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие към Съвета на Европа.

Консорциум с водещ партньор софийската фирма "Станилов" изгражда брегоукрепителна дамба с дължина 2405 и възстановява съществуваща от 217 м за около 8 млн. лв. "Изграденото съоръжение представлява крайбрежна плажна ивица с площ от около 150 декара. Ползва се за защита и укрепване на брега, а изградената бетонова настилка се използва за пешеходна зона за разходка и отдих край морето", е посочено в решенията  на съда.

На 30 юни 2009 г. тогавашните министри на регионалното развитие Асен Гагаузов и на икономиката Петър Димитров режат предизборно лентата на съоръжението. Вероятно двамата не са знаели, че месец по-рано областният управител на Добрич вече е продал половината от него за близо 2.5 млн. лв., платени с компенсаторни инструменти. Плащанията са извършени в периода юни-юли 2009 г., като по това време цената на запис с номинал 1 лв. на борсата се е движела от 24 ст. до 28 ст.. Което означава, че реално държавата е получила около 630 хил. лв. Това е няколко пъти по-малко от средствата, които същата тази държава е дала за създаването на тези парцели.
Още от статията на „Дневник"

"Държавата пак отложи връщането на 120 млн. лева надвзет акциз", съобщава от първата си страница „Сега"
Държавата все още не е въвела ред за връщането на незаконно събирания от нея акциз върху старите мощни автомобили между 2007 и 2009 г. Това става ясно от отговор на финансовото министерство до "Сега". На 3 август се навършват два месеца, откакто Съдът на ЕС (СЕС) излезе със заключение, от което следва, че митниците трябва да възстановят незабавно надвзетия данък на хиляди граждани и фирми.

Всеки, който между 2007 и 2009 г. е внесъл от ЕС мощен автомобил "втора ръка", може да поиска от държавата да му възстанови част от платената сума. На 3 юни съдът в Люксембург постанови, че България е нарушила Договора за функциониране на ЕС, като е събирала акциз за стари коли, без да държи сметка за степента на изхабяването им. Така държавата е създала дискриминация в облагането на стоки в зависимост от това дали са купени на родна територия или от друга държава членка.

Заключението на Съда на ЕС бе по запитване на Върховния административен съд (ВАС) по делото на пловдивчанина Петър Калинчев. През 2007 г. гражданинът си внесъл от Франция 9-годишно BMW 530D с навъртени 160 000 км и e бил заставен да плати 4900 лв. акциз. За нова кола от същата марка акцизът бил 2500 лв., което значи, че сега митниците трябва да му върнат най-малко 2400 лв.

Между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2009 г. мощните автомобили (с над 120 киловата, или 163 конски сили) се облагаха с различен акциз за "употребявани" и "нови" коли. За стари се смятаха изминалите над 6000 км или навършилите 6 месеца от първоначалната си регистрация. От 1 януари 2010 г. акцизът бе изцяло премахнат. Европейското законодателство не го забранява по принцип, но държи да няма дискриминация в облагането.
Още от статията на „Сега"

„Общините искат данък „работеща икономика", съобщава от първата си страница „Класа"
От Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) предлагат местен данък работеща икономика, съобщи пред „Класа" изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова.

„Ние нямаме местен данък, който да позволява, ако икономиката на една община работи, нещо от нея да влиза като данък в местния бюджет. В морските общини и в Севлиево например икономиката се развива, а властите там нямат собствени приходи. Ако имаш местен икономически данък, това дава механизъм на общините да стимулират бизнеса в съответния район, като получат правото да намаляват налога или да го разсрочват и ние ще работим в тази посока", каза Чавдарова.

Тя уточни, че НСОРБ не настоява за нови данъци, а за пазарен принцип и за децентрализация на местната данъчна система.
Още от статията на „Класа"

„Макрорамкиране на рецесията" е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на доктора по икономика Емил Хърсев
Никога досега, поне докъдето стигат спомените ми, не сме имали проект на държавния бюджет за следващата година още преди лятната политическа ваканция. Древна традиция е бюджетът да се явява в Народното събрание в последния възможен момент, в часа на синята мъгла, "когато млъква шум и тишината стене" - според мъдрите думи на Яворов. Обичайно този час настъпва някъде в края на октомври. Но се е случвало финансовата година да почне без приет бюджет и да си караме със стария, с "бюджетни дванадесетини".

Не (само) от политическо коварство бюджетът се внася в късна есен. Логично е следващият финансов план да се приема, когато е съвсем ясно как върви текущият бюджет. А знаете кога броят пилците в стопанство като нашето. Откак има статистика за българските земи, третото тримесечие е най-силният ни сезон. Затова няма съмнение, че истинския бюджет тепърва ще видим.

Заявката, представена от финансовото министерство за обмисляне и обсъждане, е просто мюре, изкуствена патица, с която ловецът примамва дивите патки да крякат. Това не омаловажава значението на проектобюджета. Напротив, за пореден път показва, че правителството ще търси широка подкрепа за новия бюджет в диалогичен режим. Трябва да гледаме на обявената бюджетна макрорамка по-скоро като на техническо пособие за разкрояване на същински бюджет. Той е като блокче за оцветяване с нанесени контури, които не можем да напуснем, но картинката е неясна, защото й липсва колорит. Тепърва ще се дебатират и едва накрая ще узнаем в какви приоритети ще се прицели бюджетът. Прави са колегите, които критикуват проекта: той задава въпроси без отговор, липсват важни и болезнени решения. Проектът е твърде оптимистичен, за да предпази от илюзията, че отнякъде могат да се вземат повече пари за харчене.
Още от статията на „Сега"

„Румънци местят бизнеса си в Русе", информира „Монитор"
От два до три пъти нарасна регистрацията на румънски фирми в Русе през последните няколко месеца. Облекченото ни данъчно законодателство и по-добрите условия привличат северните ни съседи и те търсят спасение на бизнеса си у нас. Това съобщи пред „Монитор"/„Телеграф" адвокат Малина Караджова, която е възпитаник на правния факултет в Букурещ и чиято кантора в Русе е най-търсена от румънци по различни правни въпроси. Юристката вече е предложила консултантските си услуги и на големия румънски гигант Interagro, чийто собственик Йоан Неколае преди дни обяви намеренията си да пререгистрира бизнеса си в България.

Според наблюденията на адвокат Караджова куражлиите да регистрират фирмата си в Русе са дребни и средни предприемачи, занимаващи се най-вече с търговия. „След като се регистрира в България, цялата дейност на фирмата става подчинена на нашия данъчен режим - тук се плаща ДДС и въобще всички данъци. Освен това съседите ни са привлечени и от по-бързото възстановяване на ДДС и по-ниския размер на плоския данък.

В България той е 10 процента, докато в Румъния е 16 на сто", казва Караджова. „Регистрирането на фирма у нас не е проблем. В България дори 10 фирми могат да посочат за офис един и същ адрес, докато в Румъния това е невъзможно и условията при регистрация са много строги", коментира юристката. Тя твърди, че при основаването на фирма в Румъния трябва задължително да се представи договор за наем или документ, удостоверяващ собствеността върху помещението за офис.
Още от статията на „Монитор"

„Проверки на големите заеми и на повече "необяснимо богати", съобщава „Дневник"
Прокуратурата и Националната агенция за приходите (НАП) са готови да започнат проверки на всички, които са дали или получили заеми за над 100 хил. лв. от 2005 г. до днес. Това е докладвано на Европейската комисия в месечния отчет за юни на българските власти за свършеното по т.нар. показатели за напредък в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията. Борбата срещу "необяснимото богатство" е сред постоянните неотложни мерки и в последния график на правителството.

Освен това данъчните и прокуратурата са обявили пред Брюксел, че ще намалят прага за проверка на "необяснимо богатите". Те започнаха акцията срещу хората с имоти за на 500 хил. лв. през миналата година, като първите обекти бяха набелязани на око след обиколки из кварталите в полите на Витоша.

Вече ще се следи за "лица, притежаващи недвижимо имущество с обща данъчна оценка над 250 хил. лв.", което ще обхване много повече хора. От прокуратурата потвърдиха за "Дневник", че новите мерки са договорени на среща на регионалните координационни центрове за борба с данъчните и осигурителните измами, която се е провела в Пловдив, но не съобщиха повече подробности.

Проверките на заемите са втори етап от борбата с "необяснимото богатство". Извършването им е става възможно сега, защото от 1 януари в Закона за данъците върху доходите на физическите лица беше въведено задължение за деклариране на заеми. Законът изисква пред НАП да се обявява непогасената част от заемите, предоставени или получени през 2009 г., ако общият им размер надхвърля 10 хил. лв.
Още от статията на „Дневник"

„Фирмите пестят милиони от бумаги", информира „Стандарт"
Огромните опашки пред Агенцията по вписванията за подаване на годишни финансови отчети от фирмите ще бъдат премахнати. Управляващите са поели ангажимент към бизнеса, че от следващата година финансовите отчети на компаниите ще се подават само на едно място - или в Националната агенция за приходите или в Националния статистически институт, по избор на фирмите. Това каза за "Стандарт" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Така ще отпадне кошмарното редене на опашки пред Агенцията по вписванията, където тази година се предаваха документите, въпреки че преди това вече са подадени в НАП или НСИ. А освен че чакаха с дни да подадат документите, фирмите плащаха и такса от 50 лв. С промяната тази такса ще отпадне и всички фирми в страната ще спестят няколко десетки милиона лева и много часове чакане на опашката.

За да се премахне този проблем, се предвижда свързване на системите на НАП и НСИ с тази на агенцията. Така чиновниците ще имат достъп до информацията, а за бизнеса ще отпадне задължението за подаване на финансовия отчет на две места. За изпълнението на този ангажимент има достатъчно време, но не трябва да се чака последния момент, заяви Велев.
Още от статията на „Стандарт"

„Българите смятат, че не трябва да се отказваме от АЕЦ "Белене", информира „Класа" за социологическо проучване, проведено от „Галъп интернешънъл"
Над половината от пълнолетното население е на мнение, че българското правителство трябва да търси начини да довърши строежа на АЕЦ „Белене". Това сочат данните от най-новото национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл" по поръчка на вестник „Класа".

Общественото мнение в България е положително настроено към атомната енергия като цяло и това беше потвърдено от данните от изследването на „Евробарометър", които публикувахме преди малко повече от около година. От данните стана ясно, че българите сме на трето място в Европейския съюз по степен на подкрепа за производство на електричество чрез ядрена енергетика. Близо две трети от сънародниците ни са „за" използването на ядрена енергетика.

Този месец попитахме българите за нагласите и оценките им по отношение на проекта АЕЦ „Белене". Поводът бяха дебатите дали проектът е икономически обоснован и ще може ли страната ни да продължи да инвестира в него в ситуация на икономическа криза.

Към този момент мнозинството от българските граждани са на мнение, че трябва да довършим АЕЦ „Белене". За замразяването на строежа се обявяват едва 11% от анкетираните. Общественото мнение смята, че ако имаме втора атомна централа, това е добре за българската икономика в по-дългосрочен план - 60% отговарят положително на съответния въпрос, едва 7% се опасяват от икономически загуби.

Цялата тази подкрепа обаче е само по принцип - за това, България да развива атомна енергетика отвъд АЕЦ „Козлодуй", а не автоматично съгласие с политиката на правителството, което дава противоречиви сигнали по темата в последните месеци. Общата оценка на обществото за работата на правителството в областта на атомната енергетика е по-скоро негативна.
Още от статията на „Класа"

„Шенген ще ни отвори и вратата към САЩ", казва в интервю за „Сега" новият ни посланик във Вашингтон Елена Поптодорова
Г-жо Поптодорова, ще паднат ли окончателно визите за САЩ за българите по време на втория ви мандат като посланик на България?
- Това е една от незавършените задачи от миналия мандат и ще бъде постоянна задача и сега. Мисля си, че сме извървели определен път. България вече е на път да изпълни изискванията, които се поставят. Искам да направя уговорката, че това не са изисквания само към България, а към всички държави, които кандидатстват за безвизов режим. Ние сме вече част от Европейския съюз, това е нова страна на усилията по въпроса. Така че в друг контекст ще бъдат усилията в този следващ период. Това, което искам да кажа много ясно, е, че обикновено администрацията е имала разбиране към желанието и необходимостта българите да пътуват до САЩ без визи. За да стане обаче това решение практика, трябва да има решение на Конгреса. Затова оттук нататък следва много силно лобиране в Конгреса. Помня, най-силните противници бяха някои видни конгресмени и сенатори. И затова целият процес вървеше и по-бавно, и по-сложно.

Имате ли по-сериозни аргументи за това лобиране сега?
- Разбира се, освен членството в ЕС въведохме новите документи за самоличност. Започна процес на практическа промяна, въвеждат се биометричните данни. Когато отпътувах от първия мандат обратно, още не беше се случил конкурсът за фирмата, която да изготви новите документи за самоличност. Нещо друго, което е много важно - ние в момента очевидно вървим към изпълнение на критериите за влизане в Шенген. Влезем ли в Шенген, това с отскок ни слага в друга, по-висока категория. Тогава ще бъдем наравно с държавите - членки на шенгенското споразумение, което само по себе си е система от гаранции за защитени граници.

Може ли да се каже, че Шенген може да ни отвори вратата към САЩ много скоро, след като ни приемат там?
- Не знам дали ще стане скоро, не бих се ангажирала с конкретно време. Разбира се, има значение броят на отказите. Тук апелирам към сътрудничеството и на американската страна. Защото в крайна сметка американските власти са тези, които дават или отказват виза. И аз бих искала оттук нататък заедно, след като сме посрещнали другите критерии, да направим нужното, за да имаме аритметичен спад на отказите.

Споменахте думата "лобиране". В България тя някак има негативен оттенък. Може ли да обясните как точно се лобира в американския Конгрес, може би не чрез пари, както обикновено става тук?
- Мога да обясня, разбира се. Най-важно е да има регламент на лобирането. "Лобирането" е една чуждица, не просто английска, а американска чуждица, която тръгва от един известен хотел във Вашингтон. От фоайето му. Lobby ("лоби") е фоайе. Там са причаквали конгресмените и сенаторите, за да им представят петиции и молби от страна на избирателите. Оттам тръгва лобирането. У нас, за съжаление, заради практиките е деформирано значението на термина. Да дадеш аргументи, да убедиш, да приобщиш, да спечелиш на своя страна - това означава лобиране.
Още от интервюто на „Сега"

„Взехме "Люлин" на абордаж", анекс обърна мача с турските фирми, разкрива регионалният министър Росен Плевнелиев в интервю за „Стандарт"
Г-н Плевнелиев, ще глобяват ли кметовете за нерегистрирани  домови книги?
- Преди да бъде приета поправката в закона за етажната  собственост, кметовете имат право да глобяват. Но това не е тяхно задължение и е  въпрос на избор. След приемането им срокът за регистрация на книгата на  собствениците ще бъде удължен до края на годината. Кметовете са на избираема  длъжност и едва ли ще глобяват с лека ръка, ако това не е наложително.

Защо не отпада задължителната регистрация на книгите на  собствениците в общините, след като тази бюрократична мярка затруднява общините  и хората, а в същото време е спорно каква е ползата от нея?
- Това е една от стъпките, която ще ни помогне да се  възползваме от всички пари, които могат да дойдат от Европа за енергийна  ефективност. През септември блоковете в режим на етажна собственост ще могат да  кандидатстват за 120 млн. лв. по Оперативна програма "Регионално развитие" за  обновяване на около 600 сгради. И по нея могат да кандидатстват и частни  собственици, които са се сдружили, без за това да трябва документите по  проектите да минават през общините. Така догодина от април първите, които са се  сдружили, ще могат да си санират сградите с пари от Брюксел.

Сложно ли е да се премахнат сергиите и незаконните постройки  в Несебър, така че да не ни се налага да треперим отново дали няма да бъде  изваден от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство?
- С ДНСК и общината проведохме съвместни проверки. Образувани  са 57 преписки за нарушения в Стария Несебър. Шест от тях са приключили с актове  за узаконяване. 35 от строежите са в процедура по издаване на заповед за  премахване. Като за 15 от тях са съставени констативни актове за премахване, а  за 18 са издадени мотивирани откази от главния архитект на община Несебър. Има и  куриозен случай. Община Несебър е представила протокол, че е предписала и  собственикът доброволно е премахнал незаконен 3-и етаж на сграда. При проверката  сега на място обаче се оказва, че там не само има 3-и незаконен етаж, но и 4-и.  За сергиите, които са най-големият проблем, отговаря общината.

Какво ще направите, за да осигурите други доходи на  кметовете, така че да не им се налага да печелят от наеми на сергии?
- Крайно време е общините да излязат от ролята на просяци. И да  преценят дали имат нужда от сергии, които застрашават статута на града пред  ЮНЕСКО, или могат да спечелят повече от туризъм, който предлага качество.  Приходите могат да се качат 3-5 пъти с правилна стратегия. Няма град, който да е  спечелил от временните обекти. Ние имаме 70 000 исторически експоната в  складове.

Какви са резултатите от проверката по пътя  Перник-Кулата?
- Междинните резултати показват, че в община Перник от 82  проверени обекта има нарушения на 34 от тях. В област Кюстендил са проверени 151  обекта и са констатирани 16 нередности. В Благоевград са проверени 53 обекта и  на 12 от тях са открити нередности. Навсякъде основно става дума за рекламни  билбордове, но има и незаконни заведения "скара-бира".
Още от интервюто на „Стандарт"

„Парното в София няма да поскъпва", казва в интервю за „Монитор" Андрей Иванов, председател на Столичния общински съвет и лидер на ГЕРБ - София
Г-н Иванов, миналата седмица общината си върна „Топлофикация-София" с половин милиард дългове. Как ще успеете да ги погасите?
- Но за сметка на това си върнахме „Топлофикация- София" цялата. Преди година и половина след преговори с Министерството на икономиката и енергетиката бяхме принудени да я дадем на държавата. Ние взехме това решение единствено в интерес на софиянци, за да можем да осигурим необходимата им топлина през зимата, тъй като предишното правителството отказваше да приеме всяко друго наше предложение за укрепване на дружеството. След като господин Борисов стана премиер, се случи това, което трябваше - дружеството се върна на общината. Вярно е, че „Топлофикация" е с много големи задължения. Сега обаче имаме възможност да дискутираме по проблемите й с правителството. Например дълговете към БЕХ. Те бяха разсрочени, но можем пак да преговаряме, ако има проблем. Така че не съм притеснен - напротив, с оглед и на факта, че правителството помага на София във финансирането на големи инфраструктурни проекти като ремонта на бул. „Брюксел" и разширението на Околовръстното шосе. Сега предстои да направим сериозен анализ на дружеството - как функционира и колко ефективно се управлява. Ще търсим услугите на международна компания. Те ще предложат различни варианти за съдбата на „Топлофикация". Крайното решение ще бъде на общината и общинския съвет.

По време на дебатите общинският съветник от БСП Георги Кадиев каза: „Господин Андрей Иванов обяви, че има споразумение с правителството ДЕКВР да увеличи цената на парното в София до реалната." Според Кадиев, за да излезе дружеството от дупката, цената на парното трябва да скочи с 24%. Ще има ли наистина такова увеличение?
- Не. Когато се налага вдигане на цената на парното, тя трябва да е близка до себестойността на услугата. Факт е, че ДЕКВР винаги е търсила една изкуствено занижена цена - не само в столицата, но и в другите градове. Разликата е принудила „Топлофикация-София" да затъва, тъй като не е получавала дори средствата, които е изразходвала. Затова ние помолихме ДЕКВР, ако е възможно, когато се увеличава цената на парното, да се вземат предвид разчетите на „Топлофикация" за себестойността на услугата. И увеличението да е до стойности, близки до нея. Няма кой да поеме тази разлика, поне в момента. В състояние на икономическа криза сме.

Какво сочат тези разчети? Трябва ли да се увеличава цената още?
- За предстоящия отоплителен сезон цената повече няма да се вдига. Може да намалее, но няма да се допусне качване. ДЕКВР вече разреши 18% увеличение, според разчетите на „Топлофикация" все още себестойността на услугата е малко над това ниво. Но дружеството ще спре да затъва. А и държавата ще ни помогне с механизми, които ще накарат длъжниците да се издължат на дружеството по-бързо и със сигурност. Оттук насетне цената на парното зависи от цената на природния газ. Нека не забравяме, че 70% от цената на топлинната енергия са разходи за гориво - природен газ, ако тя бъде намалена, и цената на парното ще намалее.
Още от интервюто на „Монитор"

"Преструктурирането на лечебните заведения се прави по неясни критерии", казва в интервю за „Класа" Ренета Инджова, финансов директор на болница „Токуда"
Г-жо Инджова, здравният министър проф. Анна-Мария Борисова заяви, че часовникът на здравната реформа вече тиктака. Как оценявате предприетите стъпки?
- Часовникът на здравната реформа тиктака доста отдавна и е спрян, но така или иначе започва нова програма от мерки, която вероятно ще се отрази повече като свиване на болничната система, отколкото като реформиране и преструктуриране. Лайтмотивът да се започне от намаляване на леглата в болничната система създава тема за размисъл. Ние вече направихме анализ в нашата болница за това, което се изисква като намаляване на леглата, и то е в мащаба на около 30%. Това обрича болницата на отрязване на растежа й, защото тя е в устремен растеж в момента и намаляването с 30% ще я върне към първата година на нейното съществуване. Казвала съм и друг път, че ако този подход се приложи към всички болници безусловно, ще е край на технологичното обновление и модернизацията на здравеопазването като цяло, не само на болничната система. При това прави впечатление, че един и същи критерий се прилага за намаляване на броя на леглата и в най-добре развитите и най-пълни отделения, като неврологията при нас например, която през 2009 г. е имала оптималните 80% използваемост. Предлага се тя да намали с 16% леглата си през тази година. Проблем има и при други отделения, като физиотерапия и рехабилитация, които действително са били ненатоварени, и там трябва да се съкращават леглата по същия критерий. При физиотерапия и рехабилитация сме имали 22 легла, за да може да проведем необходимото възстановяване на пациентите, а ни се казва, че вече няма да има такива легла. От дерматология, гръдна и обща хирургия, кардиология, и ортопедия искат намаляване с 40%. Това, което всъщност целят, е да се отреже количеството легла и след това ще си затворим очите и ще кажем, че сме увеличили процента на използваемост на леглата.

До какво ще доведат тези предложения за реформи?
- Като се видят предложенията за орязване, се вижда, че те не са правени от гледна точка на развитието на една отделна болница и още повече след като е доказала възможностите си за растеж. Те вероятно са наложени от съображения за разпределяне на ресурса от системата по критерии, избрани в министерството, които могат да бъдат перфектни към момента, но една динамика след 6 месеца и един процес на движение на пациентите може да направи тези критерии абсолютно неприемливи и за самото министерство. Основният принцип е, че пациентът се движи с ресурса, който му предоставя здравната каса, и има правото да отиде на различни места да се лекува. Цялата работа прилича на това, че все едно вкъщи са ми остарели диваните и искам да ги сменя и смятам, че като ги изхвърля, домакинството ми ще процъфти. Няма да имам разход за дюшеци, чаршафи и т.н., но си закривам очите, че този разход не е никакъв в сравнение с други пера в домакинството. При положение че нашата болница не е взела нито лев от държавата за оборудването и строежа на болницата, вземането на леглата й не знам какво ще донесе на системата. Ако свиването на леглата в една добра болница е с 30%, колко ще е тогава в една лоша болница? Може би 80 или 90% ? Трябва да кажем също така, че ако се раздели броят на населението на този на болниците, ще се падне една болница на 16-18 хил. души. Много голямо е това покритие, за да искаме да запазим същия брой сгради, а вътре да намалим леглата им. Дори ако това стане, какво ще стане, ако ги няма специалистите да работят вътре. Ние всъщност само казваме на пациента: „Няма да лягаш на това легло."

Как ще се отрази реформата на частните болници?
- Ще бъдат реформулирани дейностите във всички болници по критерий, който е неясен за отделните лечебни заведения, а който вероятно за всички означава те да бъдат съхранени. Тук се повдига следващият въпрос - ще започне ли преглед на тяхната материална база. Тогава кои ще са болниците и какъв критерий ще бъде заложен за подобряване на материалната база, за решаване на проблема с дълговете им и за модернизацията им? Ако се приложи пак такъв критерий, който не е съобразен с развитието на тези заведения, това означава, че ще бъде направено още едно свиване и орязване, което е несъвместимо с досегашното. Другата стъпка ще бъде разпределението на хората като специалисти, накрая ще се окаже, че докато стигнем дотам, те ще са заминали вече по чужбина.
Още от интервюто на „Класа"

„Всички големи промени ще се обсъждат наесен", казва в интервю за „Дневник" Десислава Атанасова, председател на здравната комисия
Има ли голяма разлика между работата ви като редови член на здравната комисия и като председател?
- Разбира се, има разлика с оглед на това, че вече имам и нови чисто административни функции. Предполагам, че от мен вече се очаква да имам много повече участия с изказвания и да защитавам концепциите и идеите, които са представени от Министерския съвет и от народните представители.

Проблем ли е за вас фактът, че не сте с медицинско образование, а с юридическо?
- Дали съм правилният човек не зная. Това времето ще покаже, аз оценка за самата себе си не бих искала да давам. Единственото, което бих казала, е, че вероятно имам качества, заради които колегите ми от ГЕРБ и Изпълнителната комисия на партията са ми гласували доверие, за да бъда избрана на този пост.

Запознахте ли се вече със здравния министър Анна-Мария Борисова и директора на НЗОК Нели Нешева?
- Като член на комисията по здравеопазване вече една година работя с тези хора в много тясно сътрудничество. Въпреки че тези институции претърпяха промени в ръководните си състави. С проф. Борисова имаме вече много добри контакти с оглед на това, че бяха обсъждани промените в Закона за лечебните заведения, които бяха приети миналата седмица в пленарната зала на второ четене С д-р Нели Нешева се познаваме отдавна.

Именно промените в Закона за лечебните заведения предизвикаха голямо недоволство сред лекарското съсловие и пациентите. Те се опасяват, че ще бъде ограничен достъпът на хората от малките населени места до болниците...
- Напротив, в закона се регламентира изработването на националната здравна карта и се очакват съответно областните карти, които я формират. Именно там ние - народните представители, сме записали текст, че министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази изготвянето на националната здравна карта с достъпа на населението до медицинска помощ, който е гарантиран от конституцията. Но не просто достъп, а достъп до качествена медицинска помощ. Заради това лечебните заведения, които попаднат в областните и в националната здравна карта, трябва да отговарят на редица условия, които са: дейността им да е съобразена с медицинските стандарти, да разполагат с необходимата изправна апаратура и да осигуряват 24-часов прием на пациенти.

Предвидени са все пак изключения - за отдалечени и трудно достъпни села и малки градове.
- Дефинирали сме определението за трудно достъпни и отдалечени райони и съгласно текстовете на закона министърът на здравеопазването след предложение на Националното сдружение на общините може да отпусне допълнително финансиране като държавна субсидия за тези лечебни заведения.
Още от интервюто на „Дневник"