Как падането на една граница донесе 150 милиарда лева на България

Няма как да забравя датата 2 януари 2007 година. Но преди да стигна до нея, малко предистория за контекст.

По това време бях ученик в 12 клас в русенската немска гимназия и се готвех за кандидат-студентските изпити в УНСС, но повече се готвех или по-скоро питах какво ще се случва със страната оттук нататък. Месеците преди тази дата толкова се говореше за влизането на България в Европейския съюз, че отброяването от площад "Княз Александър Батенберг" на секундите до смяната на календарната година даваха усещането, че отброяваха времето до сериозна политическа, икономическа и социална промяна. Както всички знаете, тя наистина се случи.

Източник: GettyImages

Българи посрещат 2007 година и членството в ЕС на площад "Батенберг"

Историята от 2 януари само илюстрира началото на новата посока, към която поехме всички българи - буквално. На тази дата двете общини - русенската и гюргевската - пуснаха безплатни автобуси на всеки половин час между двата града. С приятел отидохме още сутринта на гарата, но имаше толкова желаещи съграждани да пътуват, че успяхме да хванем автобуса чак в 15 часа. Междувременно прескочихме и до "Дунав мост" в опит да преминем пеша съоръжението, но както тогава разбрахме, това е забранено - впрочем и до днес.

Великото преселение на румънци и българи

На този ден хиляди русенци се оказаха в Гюргево и съответно хиляди румънци - в Русе. Картинката е трудна за описване от днешна гледна точка, но бих могъл да я сравня с падането на Берлинската стена. Любопитството от двете страни на Дунава беше толкова голямо, че всеки искаше да разбере какво има оттатък границата. Важно е и да се спомене, че дотогава пътуването до отсрещния дунавски бряг беше само по лична инициатива и при голяма мотивация - сериозен граничен контрол с опашки и нужда от международен паспорт, високи такси за преминаването на моста и липсата на обществен транспорт дотам отказваха всекиго, който просто иска да види какво има там.

На 2 януари обаче безплатните автобуси и личната карта в джоба промениха играта. Срещнахме българи, които се връщаха разочаровани от Румъния с думите "Недейте ходи там, сиренето е по-скъпо". Надеждата за изгоден пазар на повечето нашенци тогава се изпари, но за сметка на това румънците се усетиха, че в България е значително по-евтино.

Източник: iStock

Площада пред ЖП гарата в Русе, от който тръгваха автобусите за Гюргево

Как една липсваща граница промени местната икономика

Така 2007 година се превърна в годината на румънеца в русенска област. Всеки уикенд, а и не само, градът се пълнеше с хора от Гюргево, Букурещ и други близки градове, които пазаруваха на едро от магазините, пълнеха ресторантите и хотелите, че дори започнаха и да регистрират колите си у нас за по-ниски данъци. Появиха се гледки на пълни до горе колички с един тип стока - било то месо, алкохол или друг вид по-евтина за тях стока. Заведенията проговориха румънски и бързо настроиха менютата и програмата си към новите гости.

Това е и времето, в което рязко се увеличиха инвестиционните проекти за търговски центрове, спечелили шегаджийското прозвище на Русе "Града на петте мола", голяма част от които останаха само на хартия, а други - като този непосредствено до изхода на моста - призрачни сгради. Други бизнеси обаче като модерните търговски вериги значително увеличиха присъствието си в града.

Източник: GettyImages

Рекламни плакати по повод влизането на страната в ЕС

18 години по-късно българи и румънци не изкупуват кашкавала и сиренето помежду си, а уикенд пакетите и имотите по гръцките курорти. Публикациите в гръцките медии показват възторга на местните жители от окончателното влизане на двете страни в "Шенген", очаквайки още по-голям прилив на платежоспособни туристи. 

Едно нещо запомнете от този спонтанен текст - каква е разликата между икономическата ситуация на 2 януари 2007 година и на 2 януари 2024 година. Ще ви дам жокер: 49 милиарда лева срещу близо 200 милиарда лева брутен вътрешен продукт. И каква може да стане след още 18 "шенгенски" години - ако нещо не се обърка по пътя.