Всяка ера на финансово или друго неразумно разточителство свършва с „пускане на кепенците". В добри времена колективната човешка психика и самоутвърждаващ опит ни убеждават, че живеем в нова ера, където старите колебания между бума и разорението са „изпратени на заточение". След това идва катастрофа и банкрут и от остатъците от последното разкошно парти се ражда нов консенсус. Тази нова ортодоксалност говори, че англосаксонската либерална икономика е мъртва, а глобализацията - дискредитирана. Изглежда, че дори самият капитализъм е „на изкуствено дишане" под зоркото око на затворническия болничен персонал. Бившите финансови гиганти са се превърнали в парии. В момента може би ще е по-приемливо да признаете на официална вечеря, че сте откраднали коледни подаръци, отколкото че се занимавате с инвестиционно банкиране.

Това време също ще отмине и нещата ще се променят. Ще има възстановяване в различни сфери - не може би тази година, но следващата - просто по силата на огромните фискални стимули в САЩ, Великобритания и други страни и като се съди от атмосферата, заобикаляща триумфалната среща на Г-20 в Лондон. Не че трябва да сме безучастни към сегашната си „болка". Някои казват, че рецесиите са „интелектуално вълнуващи и дори забавни". Това е пълна глупост. Да кажеш на хората, които са загубили работата или бизнеса си, че неволите им са просто част от един цикличен процес, не е никакво успокоение за тях. От съществено значение е да се похарчат пари за омекотяване на най-тежките ефекти от рецесията, въпреки че точно харченето и кредитирането (на първо място) ни докараха до сегашното положение.

Трябва да се каже ясно, че капитализмът или по-точно капиталистите объркаха нещата. А ние - бизнесът, правителствата, потребителите - се поддадохме на разточителство и станахме прекалено алчни. В края на 90-те години на миналия век и в началото на 21 век нещата бяха лесни. С благоприятните лихвени нива и евтините стоки от Китай инфлацията беше под контрол.

Точно както катастрофата бе неизбежна, по същия начин махалото ще се върне обратно. Зъбите и ноктите на капитализма ще бъдат изтъпени и ще станем свидетели на завръщане на форми на държавен корпоративизъм, които са познати на тези от нас, живели и работили през 70-те години на 20 век. Ние, хората от бизнеса, трябва се отнасяме философски към факта, че след като от данъкоплатците се иска да спасяват банките и другите бизнеси, е нормално те да очакват право на глас. Точно както бизнесът не го бива в държавните дела, по същия начин правителството е слабо в управлението на бизнеса. Кейнсианският модел, възприет преди 40 години за кауза от британският премиер Харолд Уилсън, съсипа Англия. Този път е от съществено значение страната да излезе плавно от инвестициите на държаната в банките. Опасявам се, че ако това не стане, ще последва отлив на таланти от Великобритания. В свят на свръхкапацитет единственото нещо, което е дефицитно е човешкият капитал. Най-добрите ни мозъци няма да работят за английските банки, ако те прекалено дълго останат под владението на финансовото министерство или ако данъчната система е прекалено строга, когато те биват възнаграждавани за усилен труд или успех. Като се има предвид съвременната технология, за хората и корпоративните централи е сравнително лесно за се преместят в по-гостоприемни юрисдикции. А талантливите хора може да променят „дисциплината", да започнат работа в бутикова или новооткрита компания.

В един момент цикълът ще започне отново. Хенри Кравис от частната инвестиционна къща KKR неотдавна каза, че най-малко $300- $400 млрд. частни капитали очакват сделки. Рано или късно за инвеститорите ще стане невъзможно да устоят на ниските борсови цени, а механизмите на сливанията и придобиванията отново ще се задействат. И тогава махалото ще се върне обратно.

В същото време става и друга промяна. Географският баланс на силата сменя посоката си, връщайки се на изток и на юг, откъдето дойде преди два века. Новият капитализъм ще има азиатско-тихоокеански, латиноамерикански привкус - по-системен, по-прагматичен, и по-гъвкав. Там, където General Motors не може да отиде, ще навлезе евтината индийска Nano и китайската Geely. Независимо от възхода на други регионални икономики, иновациите на Щатите и възможността им да набират капитал няма да намалеят. Лондонското Сити може също отново да процъфти, ако не бъде спънато от кейнсианци и регулатори - същите хора, които в добри времена си мълчаха относно прекомерностите на капитализма. Не съм толкова оптимистично настроен относно Западна Европа, където структурните промени изглеждат трудни, ако не и невъзможни.

Страните, на които по-рано се гледаше като подходящи само за благотворителна дейност, ще станат новите източници на влияние. Африка, на която дълго време се гледаше като на континента на войната, бедността и болестите, ще стане континент на възможностите. Около 800 000 китайци сега работят там.

По-старите технологии може да получат постоянна травма от рецесията. Печатната журналистика в САЩ преживява сериозни зътруднения и може никога да не успее да се съвземе напълно. Безплатната ефирна телевизия също е изправена пред предизвикателства.

Така капитализмът ще се измъкне от смъртното си легло с по-хуманен образ. Ключът е корпоративната отговорност. Някои изказват предположения, че в трудни времена такива докосващи чувствата възгледи са „скъпи труфила". Аз не съм съгласен. Бъдещето на който и да е бизнес е застрашен, ако той не успее да се ангажира с правителството, екологичните и благотворителните организации и пресата.

На разточителното потребление няма да се гледа с добро око. Жените вече няма да купуват чанти просто като знак на охолство. Мъжете може да станат по-малко склонни към покупката на прекалено скъпи коли. Луксозните стоки ще останат част от живота ни, но ще бъдат оценявани според своята автентичност и художествена стойност, а не според цената.

В края на краищата „глобализация" ще престане да бъде мръсна дума. Тя остава - в рамките на разумните социални и екологичните ограничения - най-ефикасният начин да забогатеят повечето хора в света. Въпреки това ние никога не сме успявали да посочим предимствата на глобализацията, нито пък  някой е усетил ползата от нея. В това отношение протестиращите срещу Г-20 имат право, но агресивните плакати и разбитите прозорци не са правилният начин да се покаже недоволството.

Демокрациите винаги са предразположени към опасен протекционизъм по време на рецесия. Всеки изправен пред избори политик ще иска да защити професионалните умения и индустрии, както лейбъристите защитиха Rover през 2005 г. Но нихилистичните гласове, издигани срещу опозорените владетели на планетата, най-накрая ще секнат. Възможно е да си представим, че един ден инвестиционните банкери може отново да бъдат канени на официални вечери, въпреки че може би ще е необходимо „пререгистриране на фирмената марка".