Като нов член на Европейския съюз, при това вход към богатия азиатски пазар страната ни ще получи от европейските фондове над 2 млрд. евро за развитие на трансграничните коридори през територията си и за връзките между отделните видове транспорт, съобщи БНР.

Средствата са най-много в сравнение с европарите по останалите 6 оперативни програми, по които България чака помощ от Европейския съюз.

Според зам.-министъра на транспорта Весела Господинова по-голяма е сумата, предназначена за пътен транспорт, защото там сме изостанали, а по принцип и резултатите в пътната инфраструктура най-бързо се виждат и рефлектират върху икономиката.

Заедно с националното съфинансиране парите за автомагистрали са 990 млн. евро. С това разполага страната ни за периода 2007 - 2013 година. С парите трябва да построим автомагистралите "Струма" и "Марица", първокласните пътни отсечки от магистрала Е 79 - Видин - Монтана, Враца - Ботевград, да свържем автомагистрала Хемус с околовръстния път на София и да завършим участъка Кърджали - Подкова, който е част от коридора Север - Юг, известен като коридор номер 9.

160 км в час за пътническите влакове и 120 км за товарните са скоростите, към които се стремят българските железници. Без подмяна на релсовия път обаче и без изцяло подновена контактна мрежа тази цел е непостижима. Сега заради остарели ж. п. линии и непрекъснатите кражби на кабели и метални устройства в някои участъци влаковете се движат с 30-40 километра в час. Общо 580 млн. евро заедно с националното съфинансиране са заложени по програма "Транспорт", за да бъде изправена на крака железопътната инфраструктура в България.

С близо 20 млн. евро по оперативната програма в рамките на следващата година трябва да започне работа по две важни системи - за безпрепятствено плаване по река Дунав и за управление на трафика в морския транспорт. Но най-много пари - 138 млн. евро са предвидени за общ проект с Румъния при островите Батин и Белене, където има прагове.