„Нов хит - диаманти вместо дрога", четем от първата страница на „Стандарт"
Нов хит се появи сред контрабандистите. Вместо на дрога, някои от тях вече залагат на незаконен внос на диаманти. Митничарите вече разкриха пратка със скъпоценни камъни на аерогара София. Четири диаманта били скрити в пакет, чието съдържание било декларирано като документи от Израел. Камъните били залепени между страниците на търговски каталог, който бил в пакета. Експертиза установила, че става въпрос за естествени диаманти с общо тегло 2,1 карата и приблизителна стойност 3400 щатски долара. Оказва се, че малките камъчета с тегло под или около карат са най-предпочитани от българските купувачи.
Още от статията на „Стандарт"

„Премиерът нареди до 6 месеца електронното правителство да заработи", разкрива от първата си страница „Сега"
Премиерът Бойко Борисов най-накрая откликна на многобройните призиви на бизнеса и експертите да обяви война на бумащината и да заложи на онлайн услугите. В сряда Борисов е дал ултиматум до 6 месеца да се изгради ефективно електронно правителство, като е предупредил министрите си, че ако някой саботира работата, ще бъде уволнен. Премиерът смята да се възползва от опита на Естония. "Това е държава от нашата черга, а много бързо го въведоха и го направиха и работи перфектно", става ясно от стенограмата от заседанието на МС.

От години Българска стопанска камара (БСК) неизменно изтъква важността и ползите от въвеждането на модерно онлайн общуване между администрацията и гражданите и фирмите. Икономисти и финансисти също често отбелязват, че за страни като България - отворени и зависими от външните фактори икономики, най-доброто, което правителството може да направи за бизнеса и гражданите, е да ги освободи от диктатурата на чиновника, като замени хартията и гишетата с онлайн обслужване. Най-успешен пример в това отношение в световен мащаб е Естония.

Сега вече и премиерът изглежда убеден в тази кауза. "Московски, митниците, МВР, Дончев, на 12 септември съм се разбрал с премиера на Естония и ще доведе делегация и лично той ще ни презентира електронното правителство. Говорил съм с него какво могат да ни дадат безплатно и ще настоявам, ако може и да ни даде и експерти, които да дойдат тук, за да можем да го внедрим много бързо", обяснява Борисов.
Още от статиите на „Сега"

"БТ инвест" е новият собственик на "Булгартабак", съобщава от първата си страница „Класа"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) одобри вчера договора за продажба на близо 80 на сто от акциите на „Булгартабак холдинг" на регистрираната в Австрия „БТ инвест". Шест от членовете на надзора са гласували „за" и само представителят на БСП Руси Статков - „против", научи „Класа".

„БТ инвест" бе обявена официално за купувач от приватизационната агенция на 31 август. До три дни след като купувачът преведе парите по сделката, може да стане и джиросването на акциите.

Фирмата е регистрирана през април и е дъщерна на „ВиТиБи кепитъл", Кипър, в която от своя страна 75 от акциите държи руската Внешторгбанк. На 29 август тя предложи цена от 100,1 млн. евро за 79,83 на сто от акциите на тютюневия холдинг. Освен това офертата предвижда инвестиции от 7 милиона лева за следващите две години и изкупуване на 5 хил. тона тютюн през всяка от следващите 5 години.

Около сделката има много съмнения, тъй като купувач е офшорната компания "ВТБ кепитъл". Зад останалите 25 на сто засега стои българинът Атанас Бостанджиев, който е шеф на лондонския офис на "ВТБ кепитъл". Руската банка досега не е разкрила кой е нейният клиент, който ще бъде реален собственик на дружеството.

От гледна точка на ситуацията и наличието само на един участник може да се направи изводът, че предложението е съвсем прилично, каза в Пловдив министърът на икономиката, енергетиката и туризма. По думите му всичко останало, което се чува в общественото пространство, са „фантасмагории". „От този кеш, който е в баланса на фирмата от 30 юни, изтеглените 50 млн. лева и останалите, които са за плащане на акцизи, към момента на сделката за „Булгартабак" вероятно ще има съвсем малко свободни средства.
Още от статията на „Класа"

"Искаме си дълга от Либия", съобщава от първата си страница „Монитор"
България ще си поиска от Либия дълга, който беше опростен със споразумението за връщането на българските медицински сестри. Бойко Борисов е настоял да бъде преразгледано споразумението по време на срещата на лидерите в Европейския съюз, която се проведе в Париж в четвъртък.  Според Борисов условията на споразумението са рекет. Става въпрос за 56,6 млн. долара, които се вляха във фонда за компенсации на семействата на заразените със СПИН деца от Бенгази. „Българската държава ще настоява този дълг, който е за десетки милиони, да ни бъде върнат, тъй като България по никакъв начин не трябва да загуби тези пари. Тогава това споразумение бе обявено за успех, и то наистина е така, тъй като нашите сестри си дойдоха, но цената е огромна за това", каза Борисов вчера в Пловдив. На форума той е настоял още да се гарантира сигурността на всички тези, които отиват да помагат в Либия - било лекари, строители, военни, специалисти и други, защото България е много пострадала от това.

Чрез външния министър и нашите посланици България ще постави въпроса за компенсации от Либия за медиците и възстановяване на изгубените концесии след стабилизиране на ситуацията там.

Страната ни е готова да подкрепи новата власт в Либия с изпращането на медицински екипи, както и с обучение на новите либийски полицейски сили.

Радвам се, че най-накрая президентът Георги Първанов призна, че след приемането на България в ЕС през 2007 г. тройната коалиция трябваше да подаде оставка, коментира Борисов пък в интервю на БНТ. Тройната коалиция не беше работеща коалиция за България. Мога с часове да говоря за наследството, каза още той. Според него президентът омаловажава важните неща, постигнати от кабинета. Има толкова видими неща, които всеки добър политик не би трябвало да ги омаловажава, защото той самият ще изглежда смешен и това прави в момента президентът.
Още от статията на „Монитор"

„МС оправда ремонта на летището в Балчик със здравето на варненци", информира „Сега"
Транспортният министър Ивайло Московски обясни нуждата от модернизация на летището в Балчик с грижа за здравето на варненци, които страдат от интензивния трафик на автобусите към морето и дишат вредните газови емисии. Вместо да покаже анализ за ползите от модернизацията на летището, по време на петъчния парламентарен контрол той уточни, че по този начин ще бъде подпомогнат бизнесът по северното Черноморие, а наземният трафик ще намалее значително.

На питането на червения депутат и бивш транспортен министър Петър Мутафчиев какво налага изграждането на новата аерогара на 30 км от варненското летище, което също ще бъде обновено, Московски обясни, че това щяло да привлече повече нискобюджетни чартърни компании, които щели да освободят интензивното движение в морската столица през лятото. "Не разбирам защо трябва да се дават 40 млн. лв. за ново летище толкова близо до Варна, при положение, че дори не се очаква броят на пътниците да скочи драстично. Варненската аерогара също подлежи на сериозна модернизация, ще бъдат удължени писти. Имате ли изобщо някакъв анализ за ползите и значението на летището в Балчик? Защо прехвърлихте на летище София да даде толкова пари за инвестиция, която очевидно е само от политическо значение?", попита Мутафчиев.

Според Московски обаче плащането на парите от бюджета е свързано с тромави и бавни процедури, трябва да се иска и одобрение от Брюксел. За да спечели време, хазната ще прехвърли 12 млн. лв., вместо да ги прибере като дивидент от печалбата на държавното летище София, която е общо 15 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Компютър ни топи пред данъчните", съобщава „Стандарт"
Данъчните вече ще могат да възлагат проверки на фирми и физически лица на базата на решенията на компютър. Националната агенция за приходите ще внедри нова информационна система в началото на следващата година. С нейна помощ ще може да прави анализ на риска, а самата система ще може да предлага за проверки фирми и лица, които вероятно са свързани с данъчни престъпници.

На същия принцип в Холандия разкрили сериозни злоупотреби в няколко телевизии. В същото време системата ще може да дава сама отговори и консултации на въпросите на граждани и фирми - от проблеми с данъчната декларация до новости в икономическите закони. При въвеждане на запитване в съответното поле ще се извеждат документи, които съдържат нужната информация. Ако има твърде много запитвания в компетенцията на определени данъчни звена или структури, може да се счита, че те не са достатъчно ефективни и съответно услугите им да се поемат от друг отдел или да минат в електронен вид. Това обясни ръководителят на проекта Трифон Павков.
Още от статията на „Стаандарт"

„Болниците дължат 303 млн. лева, държавата ще ги спасява", съобщава „Класа"
Общите дългове на болниците в страната към 30 юни 2011 г. са 303,178 млн. лв., а просрочените - 86,604 млн. лв. Това съобщи вчера в Народното събрание министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов в отговор на въпрос, зададен от депутата от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков. Стана ясно още, че дълговете на държавните лечебни заведения са 243,314 млн. лв., като просрочените са над 53,3 млн. лв. Общинските болници дължат 59,864 млн лв., от които просрочени са 33,232 лв.

Д-р Шарков изрази опасения, че състоянието на лечебните заведения ще бъде използвано некоректно в предстоящата предизборна кампания. По думите на депутата „през последните години ръстът на финансовите средства за БП се увеличава чувствително, в същото време парадоксално нарастват и задълженията".

Ако някой се поблазни да използва темата в предизборната кампания, може да се върне назад във времето и да види кога са направени големите задължения, отговори министър Константинов. Той увери, че се води строга финансова политика, и обясни нарастването на задълженията с инфлацията, увеличаването на цените на бензина и енергоносителите.

Ден по-рано вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков обяви в Стара Загора, че дълговете на болниците ще бъдат изчистени със средства от бюджета за 2012 година.

На фона на тревожната задлъжнялост на болниците, особено общинските, София дава пример за друг, видимо успешен подход.

Столичните общински болници се развиват много добре и вече са с положителен финансов резултат. Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова при посещението си в Първа АГ болница „Света София". Фандъкова обясни този обрат с добрия предприемачески дух на директорите на болниците.
Още от статията на „Класа"

„Всеки четвърти купува продукти по стандарт", съобщава „Монитор"
Всеки четвърти българин купува продукти по стандарт и това никак не е малко, съобщи земеделският министър Мирослав Найденов в интервю за TV 7. Въвеждането на стандартите на храните продължават да приоритет на агроведомството. ,,Започнахме със стандарта на млечните продукти, на месото, след което и създадохме и хляб по БДС", отбелязва Найденов. Качествените продукти вдигали продажбите, търсене имало и затова браншовите организации сами поискаха и рецептата за лютеница по БДС, обясни още министърът. Стандартът все още се изготвя и след като бъде представен и на компетентните органи, земеделското министерство ще се произнесе по него. Освен производителите на лютеница за свой стандарт настояват и от сладкарската индустрия. Те искат шоколадът и сладкото също да бъдат по стандарт, обясни Мирослав Найденов.

Преди продуктите по магазините да се сдобият с етикетите БДС, българинът не знаеше

какво слага на трапезата,  затова и народът ни се нареди сред най-болните в ЕС. Затова с моя екип започнахме тази нелека битка да въвеждаме определени стандарти и да даваме възможност на потребителя да избира", припомни земеделският министър. По думите му едни залитат на евтиното, други залагат на стандарта. Основната полза от въвеждането на БДС е, че тези, които имат парите да се хранят качествено, вече да могат да си го позволят. ,,Когато влезем в магазина, ние знаем кой кашкавал е от мляко и кой от палмово масло, кое месо е чисто и че хлябът „България" е от високо качествена пшеница", коментира земеделският министър. Той е категоричен, че тези, които залагат на евтината и некачествена храна, дават двойно повече пари за лекарства. Макар и да ни обвиняват, че налагаме скъпите храни, ние просто даваме възможността на клиента да избере качеството ако може да си го позволи, изтъква Найденов.
Още от статията на „Монитор"

Забалежка: В прегледа на печата не е включен "Дневник", защото ежедневникът не излиза днес!