ЮРИДИЧЕСКИ ЕКВИЛИБРИСТИКИ "УЗАКОНЯВАТ" Тонове хартия се изписаха за българската приватизация, но мъглата, която години наред се стеле около нея, все още не се е вдигнала. Смяната на собствеността в България си е истинска война на интереси, в която винаги печели този с повечето връзки. Затова и продадените на безценица и след това съсипани предприятия у нас са стотици. Знайни и незнайни приватизатори се включиха в "играта" не за да развиват заводите икономически, а за да се докопат до активите им - сгради и земи. За целта винаги се намира по някой услужлив държавен "експерт", за да има за новите собственици и по някой солиден бонус отгоре. Една от най-често използваните практики бе на базата на неизчистени откъм конкретност документи да се издават нотариални актове (в повечето случаи констативни) за терени около приватизираните сгради. Обикновено "придадената" земя надвишава десетки пъти платеното за самите сгради и съоръжения. И след като държавата "пропускаше" да защити интереса си, приватизаторите успяваха към закупеното копче да пришият и балтона за който не са платили. Ужилена от такъв тип хватки се оказва и столичанката Оля Цолова. През 2006-а тя получава като дарение 61.333% идеални части от пет фабрични сгради, след като 80.20% от тях са върнати по закона за реституцията на наследниците на бившите акционери на дружеството "Кожизнос", а другите 19.80% са останали собственост на държавата, тъй като не са били обект на реституционни претенции. Жената решава да придобие цялата собственост, като закупи от държавата остатъчния й дял в имота и земята под него (от 1680 кв. м), така както повелява законът. През февруари 2007-а тя изпраща писмо до бившия областен управител Тодор Модев (№ 9400/4), за да се даде ход на процедурата. Но странно защо отговор на молбата си така и не получава. Междувременно съседите - "Олга Атанасова" ЕООД, което през 2004-а изкупува пакет от 129 425 поименни безналични акции от "Балканкар - ЗП Т. Петров" (собственост на държавното предприятие "Балканкар Холдинг" ЕАД) и по този начин става собственик на 60% от капитала му за сумата от 1.487 млн. лв. - вече са успели да си извадят констативен нотариален акт за терен от 32 635 кв. м, на който са построени редица сгради, включително и тези на Цолова. Нещо повече, приватизаторите са сполучили да се сдобият и с втори нотариален акт, който ги обявява за собственици и на държавния дял от 19.80 на сто от фабричните постройки, върнати по реституция. "Сделките" са изповядани при нотариус Валентина Георгиева, чието име нашумя през лятото на 2008-а. Тогава заедно с трима съдии тя бе замесена в историята с прехвърлянето на общински парцел от 21 декара на пъпа на София на частната фирма "Сигма ремонт". Прокурорска проверка откри, че два съдийски състава от фирменото отделение на Градския съд, съдия по вписванията и нотариус Георгиева са узаконили апортна вноска с общинския имот в частната компания. Това е станало при вливането на дружеството "Сигма рент" в "Сигма ремонт" през 2004-а. По този начин капиталът на "Сигма ремонт" е увеличен от 10 000 лв. на 18 млн. лв., независимо че имотът е бил записан като публична общинска собственост с два акта. Между другото специалисти го определяха по онова време на стойност около 40 млн. евро. Според експерти и имотът, който "Олга Атанасова" ЕООД отмъква от държавата, се доближава до тези параметри. Но по-важното е, че "сделките" лесно могат да се окажат съвсем законни, при все че в доклад на лицензирания специалист по строителен надзор инж. Петя Ангелова от юни 2006-а - точно когато е направен констативният протокол на новите собственици на държавните дялове в "Балканкар - ЗП Т.Петров", ясно са изброени причините, поради които документите за собственост няма как да бъдат издадени, ако се спазва законът. Във въпросния доклад точно са описани всички проблеми около имота (и строителни, и документални), както и липсата на приложени актове за държавна собственост, които да удостоверяват, че земята е била включена в капитала на приватизираното дружество, а не само дадена за застрояване, каквато всъщност е истината. Инж. Ангелова дава категоричното си заключение, адресирано до кмета на район "Сердика", областния управител, главния архитект и Държавната агенция по приватизация, с което ги призовава да бъдат спрени всякакви разпоредителни сделки с имота. Експертът се обосновава с Акта за общинска собственост от 2003-а, от който ясно се вижда, че земята не е включена в активите на предприятието. При внимателния прочит на документите (с които в. "БАНКЕРЪ" разполага) се разбира, че никой не се е съобразил със становището на инж. Петя Ангелова. Нещо повече, при "признаването" на собствеността върху терена актовете за държавна собственост не са били деактувани и към датата на издаването на нотариалния акт дори е липсвала заповед от областния управител за отписването им от актовите книги на държавата. Това се е случило едва шест месеца след вписването на нотариалния акт - на 26 януари 2007-а, като се описват само 27 246.85 кв. м вместо споменатите 32 635 кв. метра. Изглежда, че останалите 5388.13 кв. м даже и тогава са били със статут на държавна собственост. Цялата история и последващото осигуряване на документите за собственост на сградите и имотите стават чрез куп "пропуски" при тяхното издаване. Отделно е твърде скромната цена на придобивката. За случая отдавна е сезирана и прокуратурата, но проверките продължават вече две години и резултат засега няма. За да разберем какво е становището на другата реално ужилена страна от операцията, потърсихме областния управител на София Данаил Кирилов. В официално писмо той ни отговори, че държавата все още притежава 19.80 на сто идеални части от "въпросната сграда". Издаденият от него акт за държавна собственост (№07571) е създаден на 15 юли 2010-а "по реда на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му". В писмото на областната управа се посочва също, че останалата част от имота е собственост на наследници на акционерите от одържавеното през 1951-ва дружество "Кожизнос". Данаил Кирилов е категоричен, че ще направи всичко възможно да събори тази констативка в съда и да защити интереса на държавата. Междувременно новите "собственици" на терена предприемат действия по "разчистване". Първо правят опити да "спазарят" дяловете на Цолова, но когато получават отказ, тръгват да доказват, че сградите, които са нейна мажоритарна собственост, "са опасни" и трябва да бъдат разрушени. Удрят обаче на камък в район "Сердика" и в "Контрол по строителството" на дирекция "Архитектура и градоустройство" на Столичната община. Шефът на строителния контрол Влади Калинов смята, че сградите действително са за ремонт, но конструктивните им показатели не предполагат разрушаване. Тази констатация е потвърдена и от районния кмет Тодор Кръстев в отговор на искането на управителя на приватизираната "Балканкар - ЗП Т. Петров" АД Ангел Бележков, постройките да бъдат съборени. Развоят на събитията очевидно не е по вкуса на хората от "Балканкар - ЗП Т. Петров" и те сами се заемат с решаването на проблема като заваряват портала на входа към "усвоения" вече терен, спират достъпа на Цолова до имота й, възпрепятстват започването на работите по укрепването на сградите, независимо че вече има одобрен и съгласуван проект, и... пускат багера. През юли в спорния имот настава истински екшън. Охранителят Рангел Рангелов, когото открихме на обекта, разказва как се опитал да спре разрушителната машина, но "един от началниците" на "Балканкар" казал на багериста: "Ако трябва, мини и през тях, но бутни сградата". Извикана е и полиция, но междувременно част от постройката вече е бутната. От тогава досега почти всяка седмица се правят опити имотът да бъде съсипан. И резултатът е налице - паднали стени, рушащи се колони... Самата Цолова обяснява, че не може да се справи с арогантността на приватизаторите. По думите й "те се държат като мутри, заплашват ме, правят всичко възможно, за да ме лишат от собствеността ми. От години се въртя в омагьосан кръг и се моля от институция на институция да спре това посегателство. Дори се наложи комисия с представители на общината и полицията да направи въвод в собствения ми имот". Според кмета на район "Сердика" Тодор Кръстев спорът е граждански, с материален интерес и общината не може да го реши. "В същото време - отбелязва той - сградите вече действително стават опасни и ако нещо се случи, отговорността ще е наша. Ние не можем да вземем страна, но сме длъжни да предпазим хората, които са вътре (охранителите) от евентуална опасност от срутване". Цолова пък е убедена, че ако извади охраната, рутенето ще продължи и теренът действително ще бъде окончателно "разчистен". Опитахме се да открием и управителя на "Балканкар - ЗП Т. Петров" - Ангел Бележков, за да изрази становището си за създалата се ситуация. От дружеството ни отговориха, че е зает, но ще му предадат да се свърже с нас. До редакционното приключване на броя това така и не се случи. Мариета Велинова * Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.