Повече от 4 века един проект, този за изграждането на канал през провлака Кра в Тайланд, се завръща периодично на масата на стратегическите дискусии. Каналът, който би съединил Андаманско море с Тайландския залив, има потенциала драстично да съкрати времето и разходите за морски транспорт в Югоизточна Азия.

Въпреки множеството технически, геополитически и екологични предизвикателства, идеята остава като потенциална възможност, особено в контекста на китайската инициатива "Един пояс, един път" и променящата се глобална логистика.

Идея на 4 века

Раждането на идеята датира назад във времето. През 1677 г. крал Нарай възлага проучване на френски инженер. По-късно, през колониалния 19-и век, британците се противопоставят на проекта, виждайки в него заплаха за господството си чрез Малакския проток. Те се опасяват, че канал през Тайланд би отслабил стратегическото значение на Сингапур и би заплашил британското господство в регионалната търговия.

През 70-те години на 20-и век американският консорциум TAMS предлага съвременен вариант на канала с дължина 102 км и прогнозна стойност от $5,6 милиарда и срок за изграждане 10-12 години. Въпреки техническите възможности, проектът е отхвърлен поради високата цена, рисковете за околната среда и политическата чувствителност.

Снимка 722868

Източник: iStock

През последните години Китай отново проявява интерес към канала като част от Морския път на коприната. Проектът може да се определи като стратегически важен за азиатския гигант, който търси алтернатива на Малакския проток - през който преминават около 80% от китайския внос на петрол.

Битка за надмощие и сметки

Контрол над канала Кра би подсилил енергийната сигурност на Китай и би намалил риска от блокади в периоди на напрежение със САЩ, които, изглежда, тепърва предстоят. Вашингтон и регионални играчи като Индия и Сингапур обаче се противопоставят на подобна реализация, притеснени от възможно засилване на китайското влияние в Индийския океан и евентуален икономически удар върху корабния хъб Сингапур.

Тайланд се оказва в центъра на сложна геополитическа шахматна дъска. Потенциалните икономически ползи за страната - приходи от транзит, работни места, логистичен капацитет - се балансират от реални рискове: териториално разделение на страната, засилване на сепаратистки настроения в южните провинции, екологични щети и политически зависимости.

Съществува и загриженост, че мащабен инфраструктурен проект, доминиран от чуждестранни интереси, може в голяма степен да подкопае суверенитета на Тайланд.

Оценките за строителството на канала днес достигат над $30 милиарда, а нуждата от непрекъснато драгиране и поддръжка повдига допълнителни въпроси за дългосрочната икономическа рентабилност. Тайландското правителство остава предпазливо и вместо това обмисля не много по-евтина алтернатива - сухопътен мост. Във всички случаи обаче каналът Кра остава символ на несбъднат мегапроект с огромен стратегически заряд.

А може някой ден да го видим реализиран, кой знае.

Европейският воден път за €5 милиарда, който ще промени играта за местната икономика

Европейският воден път за €5 милиарда, който ще промени играта за местната икономика

Когато бъде завършен през 2030 г., маршрутът от 107 км. ще се свърже с река Оаз към канала Дюнкерк-Еско