Корабите дърпат гръцката икономика напред - има ли облаци на хоризонта

От античните времена до днешните мега-контейнеровози, морският транспорт винаги е бил жизненоважен за Гърция. Географското положение на страната между три континента я превръща в естествен мост между тях, а традициите в корабоплаването се предават от поколение на поколение.

Днес под гръцки контрол са около 20% от световния търговски флот и секторът остава двигател на националната икономика.

Според последното проучване на Petrofin Research, 2024 г. е била година на стратегическо преструктуриране за гръцкото корабоплаване. Броят на компаниите в индустрията намаля леко до 588 от 592 през 2023 г. и секторът демонстрира ясна тенденция към консолидация, пише ot.gr.

Гърция инвестира милиони евро в пристанището в Солун, с основен собственик руски бизнесмен

Това е най-голямата инвестиция в северната част на страната

Големите поглъщат малките

Най-драматичната промяна засегна малките оператори. Компаниите с 1-2 кораба се свиха драстично с 24,9% по дедуейт тонаж (DWT или товароподемност на плавателния съд), тъй като този мащаб на бизнеса се счита за неустойчив дългосрочно.

Обратно, големите флотилии с над 25 кораба се разраснаха със 5,16% и вече контролират близо 69% от гръцкия флот.

Най-големите 30 компании увеличиха дела си до 58,2% от общия тонаж, докато топ 85 собственици, управляващи над 1 млн. DWT, достигнаха 80% от целия сектор, добавяйки 191 кораба и 14,1 млн. тона носимост.

Възраст на флота

Анализът на възрастта разкрива интересна динамика. Корабите на до 9 години възвърнаха позиции - 45% от общия тонаж спрямо 40% през 2023 г., добавяйки 29 млн. тона носимост.

Въпреки това сегментът 15-19 години също нарасна, отразявайки естественото остаряване и предпазливостта при нови поръчки при част от компаниите.

Общо гръцкият флот достигна 488,6 млн. тона DWT през 2024 г. с 6708 кораба - ръст от 214 единици (+2,9%). Гръбнакът остават корабите за суровини с 2921 единици (+128 кораба), следвани от танкерите с 1004 (+24) и контейнеровозите - 489 кораба.

Предизвикателства напред

Средният годишен ръст на гръцкия флот се забави до 4% за периода 2020-2024 г. спрямо 7% в предишното десетилетие. Причините включват геополитически напрежения (Украйна, Близкия изток), икономическа несигурност, по-строги екологични регулации и неяснота около горивата на бъдещето.

Въпреки трудностите, Гърция води в поръчките на "еко" кораби, макар само 3% от поръчките да са за напълно "зелени" решения.

Стратегическата предпазливост продължава и през 2025 г., но както подчертава Petrofin, гръцките корабособственици имат интереса, способността и желанието за значителен растеж - стига текущите сложни условия да бъдат заменени от повече яснота, пише изданието от южната ни съседка.