За България чуждите инвестиции са значими дори и когато са в недвижими имоти Проф. Христина Вучева е регистриран одитор на годишни финансови отчети и дългогодишен изследовател и автор в сферата на финансите, публичните разходи и данъците. Родена на 15 февруари 1937 г. в Пазарджик, завършила Висшия икономически институт в София. Занимава се с въпросите на кредитирането и финансирането на предприятията. Участва в изготвянето на проектите на основните икономически закони в периода 1991-1996 г. Преподавател по финанси в УНСС. Министър на финансите и заместник министър-председател в служебното правителство на Ренета Инджова. - Както сочат данните на статистиката, забавя се спадът на БВП до 1,5% през второто тримесечие спрямо същия период на2009 г. Това е сигнал, че българската икономика спира да потъва, но кога реално можем да очакваме да започне възстановяването й, г-жо Вучева? - Данните, съобщени от Националния статистически институт, потвърждават намалението на спада на брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие. Този факт, както и намалението на безработицата, което се наблюдава от началото на годината, дават надежда за приключване на 2010 г. с произведен брутен вътрешен продукт на нивото на предходната година. Още по-добре би било, ако се потвърдят очакванията за минимален растеж от 0,5%. Известно е, че за постигане на тази цел се разчита на нарастването на износа. За съжаление неговият принос за растежа на брутния вътрешен продукт на страната е около 30%. Аграрният сектор, от който също се очакват добри резултати, заема само около 5-6%. Това обстоятелство, както и свитото вътрешно потребление и налагащото се свиване на правителствените разходи е много вероятно да попречат да се реализира очакването за минимален растеж, което е по-вероятно да се осъществи в началото на следващата година. - По данни на БНБ за първите шест месеца на годината у нас са влезли 358,5 млн. евро преки чуждестранни инвестиции, което е около 1% от БВП. За сравнение – през същия период на миналата година чуждите инвеститори са вложили в страната ни повече от 1,6 млрд. евро, или 4,8% от БВП. Каква политика трябва да води правителството, за да привлича чужди капитали в България? - Данните за размера на привлечените чужди инвестиции не са обнадеждаващи, особено ако се сравняват с данните за предходната година. Намалението е в пъти, както отбелязват повечето анализатори. Причините за това са известни и би било неправилно както успехите през 2007-2008 г. или неуспехите през 2010 г. да се свързват само с действията на правителствата. Но докато по този проблем може да се спори, то е безспорно, че за нашата страна чуждите инвестиции са значими дори и когато са преобладаващо в недвижими имоти. За съжаление ние сме малка страна, която не може да предложи голям вътрешен пазар. Не сме и в групата страни, щедро надарени с природни ресурси. Нашето предимство, на което много разчитахме, е членството ни в Европейския съюз (ЕС) и благоприятна за бизнеса среда - особено в частта за данъците. За наше съжаление всички около нас разчитат също на данъчните условия и през последните години направиха необходимото, за да имат добри данъчни системи. Другото наше предимство, с което се опитвахме да привличаме вниманието на големите инвеститори - добре образована и сравнително евтина работна ръка, също е на изчезване. При тези условия участието ни в конкурентната борба за привличане на чужди инвестиции, особено в сферите на модерното производство или дори каквото и да е производство, поне в близките няколко години не може да бъде успешно. Това, което се случи през преходните години по отношение на чуждите инвестиции у нас, беше резултат главно на обстоятелството, че светът беше затрупан с много свободни пари, чийто лутащ се поток бе обсебен от идеята за бърз успех в една нова членка на Европейския съюз. Финансовата криза от края на 2008 и 2009 г. пресуши този поток, а и ние вече не сме нова страна - членка на ЕС. Ако искаме да имаме успех в тази насока след няколко години, отсега трябва да се дават много повече средства по бюджета на страната за образование, за наука и култура и много по-малко за т.нар. функция отбрана и сигурност, за която по разчетите на Министерския съвет, приети в края на юли, се предвиждат за 2011 г. повече от два милиарда лева, а за образование и наука –около 600 млн. лв. - ДСБ се обяви против замислената от ГЕРБ пенсионна реформа и заяви, че няма да подкрепи промените в Кодекса за социално осигуряване. Според сините бюджетът на НОИ за тази година е без покритие на допълнителния дефицит от над 200 млн. лв. и вече се очертава голям дефицит за 2011 година. Какви според вас са правилните стъпки за пенсионна реформа? - Критиките на ДСБ от последните дни по отношение на политиката на правителството относно пенсиите са недостатъчно убедителни. Предлага се липсващите пари за покриване на недостига по пенсионния фонд да се осигурят, като се съкращава администрация. Едва ли това би решило проблемите, които се нуждаят от отговор по няколко концептуални въпроса. Без да се считам за познавач на тази сфера, смятам за основателни идеите на синдикатите в това отношение. При съществуващите условия - демографски особености, равнище на доходи, състояние на бюджетни приходи и разходи, не е разумно да се говори за отказ от съществуващия модел на т.нар. три стълба и особено на първия стълб. Следователно остава да се обмисля кое е по-малкото зло - да се продължи с практиката на попълване на недостига от пари чрез субсидия от бюджета или да се премине към увеличаване на вноските. Необходимо е да има точни разчети и за това, колко средства могат да се осигурят, ако се увеличават постепенно възрастта за пенсиониране, както и осигурителният стаж. Трезв анализ, придружен с разчет, е необходим и относно идеята да се увеличават вноските или да се помисли за действия относно постигане на т.нар. изсветляване на доходите на стопанските субекти. - Какъв ще е ефектът върху бюджета от евентуално увеличаване на минималната работна заплата и необходимо ли е да се пристъпи към подобна мярка? - Идеята да се увеличи минималната работна заплата се появява всяка година по време на обсъждане на бюджетните параметри и политиката за доходите. Не е трудно да се докаже чрез конкретни изчисления, че каквото и да е увеличаване на минималната заплата ще се отрази на нарастване на бюджетните разходи, както и евентуално на приходите - доколкото нарастват сумите за данъка върху дохода и вноските за осигуряване. Според синдикатите нетният ефект за бюджета е положителен. Според експертите на финансовото министерство това не е съвсем така. В случая ще подкрепя мнението на финансистите, обаче не това е същественото. Необходимо е да се изясни как това би повлияло на политиката по заплащане, какво се цели и какви са очакванията от подобна мярка за цялата стопанска сфера. Това е по-важно, отколкото евентуално нарастване на бюджетните разходи. - Не се ли опасявате, че реформите в България имат прекалено висока социална цена? - За да отговорим на въпроса, каква е цената на реформите, предварително трябва да сме уеднаквили виждането си за обхвата и вида на реформите. Това не е лесно и обикновено за това не се говори. Много по-лесно се говори за необходимите реформи, за това, че еди-коя си сфера не е реформирана или че сега ще направим чаканата реформа. Най-висока социална цена имат глупавите и необмислени реформи, но кой ще определи коя е умната и коя глупавата промяна, това е въпросът. - По време на посещението си в България президентът на Световната банка Робърт Зелик заяви, че ще бъдат преструктурирани заеми на банката. Става дума за преструктуриране на пътния заем от 90 млн. евро, който е ориентиран към рехабилитация на пътища, и с парите ще се наемат експерти от СБ, които да ни консултират за големите инфраструктурни проекти. Това ли е ключът към усвояването на евросредствата? - Едва ли някои се съмнява колко значимо за всички нас е усвояването на средствата по европейските фондове. Но това не ни помага досега и резултатите в изоставането са впечатляващи. Съмнявам се, че пътят за решаването на проблема е вземането на заем от Световната банка, срещу който нейни експерти да ни помагат да преодолеем изоставането. От това, което досега е направено, се вижда, че проблемът е в невъзможността да се правят проекти и те да се представят във вида, който е предвиден по различните програми. Аз съм обнадеждена от това, което прави министърът по европейските фондове. - Кои са най-уязвимите сектори в икономиката и трябва ли да има политика на протекции към тях? - Не мисля, че ще постигнем нещо добро, ако се направи опит да се търсят уязвими сектори и спрямо тях да се прилага някаква специална политика. Съображенията ми за това не са доктринерски, а по-скоро прагматични. Винаги ще има достатъчно доводи да се определи този, а не онзи сектор. Успехите ще дойдат, ако правителството ясно определи своите управленски приоритети, подкрепи ги с програма и ги направи практически значими чрез предлагания бюджет за 2011 г. и, разбира се, като съчетае това с усвояването на европейските пари. Интервюто взе Лили Мирчева