Министерството на икономиката изпрати за съгласуване проекта за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Те отразяват както опита, натрупан в приватизацията досега, така и новите икономически условия. Целта е процесът на раздържавяване да стане по-бърз и ефективен и да бъдат привлечени качествени инвеститори. За приватизация в момента остават предимно търговските дружества с държавно участие, които са с монополно и структуроопределящо значение за икономиката на страната. Тяхната дейност засяга интересите на голяма част от обществото. Затова се налага да бъдат изработени такива правила за раздържавяването им, които да гарантират запазването на обществения интерес. Това налага подобряване на синхрона между приватизиращия орган - Агенцията за приватизация, и съответните министри, което представляват държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Отрасловите министерства, които осъществяват политиката в даден сектор, ще извършават преструктурирането и ще подготвят стратегията за приватизация на дружествата. Агенцията за приватизация ще осъществява продажбата на тези дружества. Основните акценти в проекта за промяна на закона са: * Министерският съвет да приема годишни списъци за приватизация, които включват: - списък на търговските дружества с държавно участие, който съдържа частта от капитала и/или обособени части, които ще се продават, и метод за приватизацията им; - списък на търговските дружества с държавно участие, приватизацията на които ще се извършва според приета от Министерския съвет стратегия за приватизация. Досегашната практика на пасивен подход на продажба не бе достатъчно ефективен. С приемането на годишен списък за приватизация се преминава към активен подход - предварително се определя обекта и метода на продажба и какъв тип инвеститор се търси. Подготвя се дружеството за приватизация, знае се каква е политиката за развитие в съответния сектор и се търси такъв тип инвеститор. * Министрите, упражняващи правата на собственост на държавата в търговските дружества, ще бъдат задължени да изготвят годишни планове за приватизация. Те ще съдържат: - списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, в които съответният министър упражнява правата на държавата; - предложения за включване на търговски дружества и обособени части от търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в годишните списъци за приватизация; - прогноза за приходите и разходите за съответната година, съгласувано с Агенцията за приватизация. Плановете ще се предоставят за становище на Съвета за икономическа политика към Министерски съвет. Те ще бъдат приемани от Министерски съвет, като това трябва да става преди приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година. * Запазва се списъкът с търговски дружества с държавно участие в капитала им, за които не се открива процедура за приватизация. В него остават досегашните търговски дружества. Органът, компетентен да включва нови дружества в списъка или да открива процедура за приватизацията им, става Министерският съвет. Целта на промяната е да се постигне по-голяма мобилност при вземането на решения. От друга страна, изпълнителната власт носи отговорност за провежданата от него икономическата политика. Приватизацията е част от нея и Министерският съвет е този, който я ръководи и осъществява. * Предлага се Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол да се управляват от Изпълнителни съвети. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация ще бъде петчленен, а на Агенцията за следприватизационен контрол – тричленен. Функционирането само на един орган за управление и при двете агенции ще спомогне за по-бързата им и ефективна работа. Изпълнителните съвети познават в детайли приватизационния процес. Още повече, че съгласно сега действащия Устройствен правилник на Агенция за приватизация, проектите за решения на Надзорния съвет се подготвят от самия Изпълнителен съвет. * Предвиждат се и промени в разпоредбите на глава 7а. Предвижда се по реда на тази глава да се извърши приватизация на търговските дружества, за които Министерският съвет приема стратегии за приватизация. Тези стратегии задължително включват: частта от капитала на търговското дружество, която ще бъде предложена за приватизация; методът за приватизация; изисквания към потенциалните инвеститори; задължения за инвестиции, трудова заетост и погасяване на задължения, ако са предвидени такива; други специфични изисквания или задължения за инвеститора. Стратегиите за приватизация ще се разработват и внасят за приемане от Министерски съвет от министрите, които упражняват правата на държавата като акционер или съдружник в капитала на тези дружества. Агенцията за приватизация ще извършва продажбата на тези дружествата съгласно приетата от Министерския съвет стратегия за приватизация. Министерският съвет с мотивирано решение ще одобрява приватизационната сделка, включително договора и другите документи по сделката, които Агенцията за приватизация следва да подпише с избрания купувач. Министерският съвет ще определя срока за представяне на декларация за произход на средствата и срока за сключване на приватизационен договор. Ако Министерският съвет не одобри договора и другите документи по сделката, процедурата за приватизация се прекратява. Изброените по-горе промени в Глава 7а, са продиктувани от ясното разграничаване на компетентността по приватизацията на дружествата с монополно и структуроопределящо значение между съответните министри, упражняващи правата на собственост на държавата, и Агенцията за приватизация. Министрите, осъществяващи политиката в даден отрасъл най-пълно познават дейността на търговските дружества и най-ясно могат да зададат критериите, на които трябва да отговарят потенциалните инвеститори. * Предвижда се и конкретизиране на правомощията на Агенцията за следприватизационен контрол, като промените са насочени към по-точното им формулиране. Дава се възможност с разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол купувачите по приватизационни договори да реализират договорените инвестициите и програмата за трудова заетост в отклонение на договореното по години, но в рамките на крайния срок. Дефинира се и понятието "инвестиции" с цел избягване на противоречивото му тълкуване от страните по приватизационни договори. * Предвижда се за неизплатените в срок задължения по приватизационни договори, произтичащи от неплащане на покупната цена, Агенцията да може да се снабдява с изпълнителен лист по чл.237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс. Целта е да се ускори процедурата по събиране на безспорни вземания. * Конкретизират се и възможностите на Агенцията за следприватизационен контрол да възлага извършването на някои дейности на трети лица. Вземанията, произтичащи от приватизационни договори, когато са установени със сила на пресъдено нещо, ще могат да се продават от Агенцията за следприватизационен контрол чрез възлагане на трети лица на регулиран пазар на ценни книжа. Отношенията между Агенцията за следприватизационен контрол и регулирания пазар ще се уреждат с договор. Продажбата на вземанията може да се извършва и под номиналната им стойност /главница и лихви/ в случаите, определени с наредба. * Поставя се краен срок – 31.12.2004г., след изтичането на който обезщетяването по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и чл.18 от отменения Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, ще става само с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Процесът на обезщетяване е свързан непосредствено с процеса на приватизация. Към настоящия момент, въпреки че сроковете за подаване на заявления и признаване на права на обезщетения изтекоха, органите по обезщетяване продължават да признават право на обезщетение, включително и с дялове и акции от търговски дружества с държавно участие в капитала. Крайният срок за обезщетения се поставя, за да не се нарушават правата на правоимащите лица и в същото време, за да не се затруднява процеса на приватизация.  Предвижда се в срок до 31.12.2004г. съответните министри да преобразуват в еднолични търговски дружества изпълнителните агенции или други администрации към тях, извършващи дейности по профилактика, рехабилитация, отдих или обучение. Дейността на тези структури излиза извън рамките на прякото бюджетно финансиране и представлява самостоятелна търговска дейност.  Създава се нова възможност за провеждане на приватизационна процедура и за търговски дружества с държавно участие, обявени в ликвидация. Съответният министър, упражняващ правото на собственост на държавата в капитала на дружество, обявено в ликвидация, ще отправя искане за провеждане на приватизационна процедура до Агенция за приватизация след предварително съгласуване със Съвета по икономическа политика към Министерски съвет. Тази нова възможност за провеждане на приватизационна процедура и за дружествата обявени в ликвидация е продиктувана от прекалено бавното провеждане на ликвидационните процедури. В момента в министерствата е ангажиран както прекалено голям човешки ресурс, така и парични средства за управляването на ликвидационния процес.