Докато светът отново залага на ядрената енергия с амбициозни планове за утрояване на глобалния капацитет до средата на века, Китай не просто участва в играта - той участва в писането на правилата. Пекин вече не е просто участник в ядрения пазар, а фактор за трансформация. Ядрената индустрия на страната предлага цялостни решения с технологии, развитие на инфраструктура, поддръжка на електроцентрали и финансиране през целия им жизнен цикъл.
Растящото присъствие на Китай в Азия, Африка и Латинска Америка формира това, което се нарича "Ядрен път на коприната", пише в свой анализ GIS Reports. Договорите между Китай и неговите клиенти в ядрената сфера винаги предоставят обширни привилегии и изключения за Пекин, задълбочавайки китайското присъствие на съответните пазари.
Новият ядрен пъзел
Десетилетия наред, когато една държава се нуждаеше от ядрена енергия, тя трябваше да приеме условията на елитният и затворен ядрен клуб. Русия доминираше пазара с държавната си компания "Росатом", а западни компании като Westinghouse и Areva контролираха сегмента на скъпите проекти, реализирани на Запад. Страни като Пакистан, Бангладеш или Египет имаха малък избор освен да приемат неблагоприятни условия за финансиране и ограничен трансфер на технологии.
Навлизането на Пекин в глобалния ядрен пазар промени динамиката на силите. Сега китайските предложения се изправят срещу руските, американските, френските и южнокорейските и дават възможност на потенциалните клиенти да искат по-добри условия за финансиране, повече трансфер на технологии и по-голям контрол върху собствените си ядрени програми.

Източник: GettyImages
Западните компании сега се борят да конкурират с все по-привлекателните финансови пакети от Китай и Русия. "Росатом" обаче има немалки затруднения заради санкциите и така проекти като този в Турция се бавят. От друга страна, Пекин се е ангажирал да построи най-малко 30 ядрени реактора в страни, участващи в инициативата "Един пояс, един път" до 2030 г.
Показателно е, че "Росатом" спечели буквално с фотофиниш конкурса за първата съвременна АЕЦ в Казахстан - държава, която има огромни залежи на уран, но нямаше достатъчно развита ядрена енергетика. Китайската CNNC остана втора, след като руският ѝ конкурент се наложи значително да свали първоначалната си оферта, но изглежда, че това не е краят на историята.
От думите на председателя на казахстанската ядрена агенция Алмасадам Саткалиев стана ясно, че с Пекин ще бъде подписано споразумение за сътрудничество и се разглежда възможността именно с негова технология да се строи вече заплануваната втора атомна централа в страната. Подобен китайски пробив изглеждаше напълно невъзможен преди само няколко години.
Една много ефективна ядрена индустрия
През последните две десетилетия Китай последователно разшири своята ядрена енергетика до 58 работещи реактора през 2024 г. От 2022 г. правителството одобрява около десет нови реактора всяка година, което означава, че Китай може да надмине САЩ и да се превърне в най-големия притежател на ядрени мощности в света до 2030 г.
Докато разходите за строителство се увеличиха значително между 60-те и 2000-те години - около десет пъти в САЩ и почти два пъти във Франция, в Китай те се намалиха наполовина до началото на 2000-те и остават стабилни оттогава, става ясно от анализ, публикуван в сп. Nature.

Източник: GettyImages
Успехът на Пекин идва в три етапа.
От 90-те до 2005 г. Китай внасяше чуждестранни реактори, докато постепенно започна да произвежда по-простите компоненти. Между 2005 и 2010 г. усилията за локализация на производството напредват до включване на по-сложни компоненти. След бедствието във Фукушима през 2011 г. Китай ускори приемането на усъвършенствани функции за безопасност.
Заместването на скъпия внос с вътрешно производство значително намалява разходите. Някои китайски ядрени компоненти струват наполовина по-малко от техните внесени еквиваленти.
Когато имаш тези вътрешни способности, пакетирането им в продукт за външния пазар и особено за държави, които не са част от големите геополитически лагери, е просто въпрос на време.