„Сделки над 5000 лв. и заплатите ще се плащат само по банков път”, „Над 1 млрд. лева дължат фирми и граждани към НОИ”, „Европа яде клонирано телешко”, „Мокра поръчка - мишена на Сретен”

„Сделки над 5000 лв. и заплатите ще се плащат само по банков път", информира „Сега" за решението на правителството
Разнасянето на едри суми в брой скоро ще се наказва с глоби. Плащането на повече от 5000 лв. на ръка ще се третира като нарушение според нов закон за ограничаване на плащанията кеш, чийто проект вече е публикуван на сайта на МФ. Заплатите пък задължително ще се превеждат по сметка - независимо за колко лева става дума. Така предложения на НАП и на бизнеса, лансирани от години, най-сетне са на път да оживеят в правния ни мир.

Уреждането на сметки по сделки и даването на заеми между фирми и граждани, надвишаващи прага от 5000 лв., ще става задължително по банков път, предвижда проектозаконът. Ако нарушител бъде спипан да дава пари на ръка, чака го глоба - 25% от броената сума, ако е физическо лице, и 50%, ако действа като юридическо лице. При второ нарушение процентите на санкциите се удвояват. Контролът ще е грижа на НАП.

Целта е да има проследяемост на паричните потоци и да се осветлят доходи, плащани и получавани досега в плик, става ясно от мотивите. Задължителното ползване на банкови преводи ще улесни и разкриването на пране на мръсни пари.

За жалост от проекта не личи дали покрай задължителното пренасочване на паричните обороти към банките държавата да има намерение да опита да ги убеди да намалят таксите и комисионите си. Скъпите преводи са една от причините българите да заобикалят услугите на финансовите посредници и да разнасят пачки в чантите си.
Още от статията на „Сега"

„Над 1 млрд. лева дължат фирми и граждани към НОИ", информира от първата си страница „Класа"
Над 1 млрд. лева са общите задължения на работодатели, служители и самоосигуряващи се към 30 юни т.г. по данни на Националната агенция по приходите (НАП). Това съобщи вчера министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов след заседание на Министерския съвет, на което бяха приети промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Той уточни, че основните задължения са 698,9 млн. лева, а лихвите по тях - 376,4 млн. лева.

Ако от НАП могат да съберат 40% от дължимото, това означава, че ще има допълнително 400 млн. лева в осигурителната система. „Ако не ги съберат тези пари с мерките, които ще приемат министърът на финансите и директорът на НАП, явно че трябва да се върви към увеличаване на осигурителната вноска", категоричен бе Младенов. По думите му срокът, който се дава да се съберат част от задълженията, е до края на тази година.

С мерките, които бяха приети в КСО, се предвижда през следващата година дефицитът на НОИ да бъде намален с около 81,8 млн. лева, през 2012 г. - със 190,3 млн. лева, а през 2013 г. - с 450 млн. лева. Промените в кодекса предвиждат плавно увеличаване на осигурителния стаж за мъжете и жените, които работят трета категория труд. Той ще се повишава с по една година от 1 януари 2011 г. до 2013 г., когато ще достигне 37 години за жените и 40 години за мъжете. На същия принцип ще се увеличи и стажът за категориите групи на военните, полицията, учителите. Възрастта за пенсиониране се запазва, както е в момента - 60 години за жените и 63 години за мъжете.

Предвижда се още тези, които са отложили пенсионирането си, да бъдат стимулирани с 3 процентни пункта за всяка година. Закупуването на осигурителен стаж се запазва като възможност за хората с висше образование и за тези, на които не им достига такъв, но периодът на закупуване се намалява от 5 на 2 години. По отношение на работниците от първа и втора категория труд също има промени в осигурителния стаж.
Още от статията на „Класа"

„Европа яде клонирано телешко", информира от първата си страница „Монитор"
Европейците хапват месо и мляко от клонирани животни, предупреди вчера говорителят на ЕК Роджър Уайт. У нас специалистите категорично отричат да са внасяни подобни продукти. В България все още няма закони, които да уреждат въпросите, свързани с храните от клонирани животни, понеже до момента не сме ги опитвали, обясниха  от земеделското министерство. Клонирането е сравнително нов научен метод, който се прилага едва от няколко години. Освен това у нас все още няма клонирани животни и липсват каквито и да било опити да се продават продукти от клонирани животни и от техните поколения. Първата клонирана овца Доли беше „представена" в Англия през 1996 г. , а две лета по-късно се появиха клонинги на крава и коза.

Във Великобритания вече обявиха, че започват официално разследване, след като фермер се похвалил, че продавал мляко от животно, чиито родители били родени по метода на клонирането. Макар че продажбата на продукти от подобни животни е на разрешителен режим той не е предвиден за второ и следващо поколение от тях. Те си остават забранени в ЕС. Въпреки това в търговската мрежа се предполага, че може да е попадало от съмнителното мляко, все още обаче не е известно неговото количество.

В България клонирането също не е забранено, макар и само за изследователска и експериментална цел. Новата техника позволява да се създават животни по безполов път, като се използва единствено генетичен материал от други животни. Заради това поне теоретично и в нашите магазини също могат да попаднат подобни продукти. Те могат  да бъдат и внесени с лекота от която и да е европейска страна.
Още от статията на „Монитор"

„Мокра поръчка - мишена на Сретен", информира от първата си страница „Стандарт"
Атентат срещу премиера Бойко Борисов разпоредил Сретен Йосич. Сръбският мафиот спуснал мократа поръчка на Килърите. Това разкриха за "Стандарт" източници от МВР и прокуратурата. Бандата на Петър Стоянов-Вожда, който е кум на Йосич, бе освободена преди ден само срещу подписка.

"Съдът пусна тези, които са готови да изпълнят мокра поръчка срещу премиера. Действително нещата са страшни", каза зам. главният прокурор Бойко Найденов, без да разкрива подробности. Запознати с разследването обаче уточниха, че МВР разполага със свидетелски показания, според които именно Сретен е спуснал поръчката. Някои от Килърите са признали под клетва за планираното покушение.

Йосич за втори път готви атентат срещу Борисов.

Първият път бе през 2003 г., когато аверът му Фарид Топчагич бе задържан с 2 гранатомета на ГКПП Калотина.
Още от статията на „Стандарт"

„Управляващите пак заплашиха съдебната власт с ДАНС", пише на първата си страница „Дневник", което според вестника е в отговор на пуснатите "килъри"
Пълна или частична смяна на Висшия съдебен съвет (ВСС) и консултации с Европол и ФБР за качеството на събраните от полицията и прокуратурата доказателства - това е ответната реакция на изпълнителната власт на решенията на Софийския апелативен съд от вторник да бъдат освободи задържаните при операциите "Килърите" и "Всичко коз".

В сряда в серията коментари, с които премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов определиха съдебните решения като "провокация към държавата и управлението", се включи и зам. главният прокурор Бойко Найденов. "Пуснаха тези, които са готови да изпълнят мокра поръчка срещу настоящия премиер", заяви заместникът на Борис Велчев.

"Ясно е, че Висш съдебен съвет, в който са изпратени представители на БСП, ДПС и НДСВ и може би да добавим Красьо Черния в пазарлъците, не може да е Висш съдебен съвет, който да направи реформата в съдебната система", заключи Борисов още във вторник вечерта.

Тезата му доразви вицепремиерът Цветанов, според когото е дошло времето да бъдат използвани поправките в Закона за съдената власт, написани от Министерството на правосъдието, които предвиждат членовете на ВСС да минат през проверка от службите, за да получат допуск за работа с класифицирана информация.

"Има достатъчно обективни критерии, по които може да бъдат взети и съответните допълнителни попълнения, които трябва да бъдат направени, при хора, които евентуално не биха покрили критериите за надеждност и боравене с класифицирана информация", заяви вътрешният министър пред Би Ти Ви. Пред "Дневник" вътрешният министър разясни: "Който не издържи проверката, не би трябвало да остане член на съвета, най-малкото моралът го изисква."
Още от статията на „Дневник"

„Държавата ще плаща лихва, ако бави европроектите", съобщава „Сега"
Държавата ще плаща лихви, ако бави придвижването на документи и утвърждаването на разходи по европроектите. Това реши вчера правителството с промяна на постановлението за верифициране на разходите и изплащането на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми.

Един от най-големите проблеми на бизнеса в момента е, че администрацията бави необосновано с месеци и дори години плащането на вече утвърдени проекти. Освен това всяко ведомство си е направило свои правила за сроковете. Сега максималният срок за утвърждаване на направените от фирмите разходи става 3 месеца след представяне на отчет за изпълнението и на искане за плащане на разходите. В случай че ведомството се съмнява в законността на документите, то ще прави проверка, но трябва писмено да обоснове отказа за плащане.

"Преди имаше случаи на забавяне и с по 6-7 месеца", обясни вчера министърът по управление на евросредствата Томислав Дончев. По думите му досега не всички оперативни програми са имали разписани срокове, а там, където са били разписани, не са се спазвали. Много оплаквания за бавене на документи през последните години имаше по програма "Конкурентоспособност", например. Според европейските правила разходите се утвърждават на всеки етап от изпълнението на един проект.
Още от статията на „Сега"

„Кризата свали наемите на складовете", съобщава „Монитор"
Пазарът на индустриални и логистични площи се характеризира с увеличаващ се брой възможности за избор от страна на наемателите, а от друга - със спад  на наемите, сочи проучване на Forton International.

„Инвестиционният риск може да бъде сведен до минимум, ако се изграждат модерни индустриални площи на правилни локации и се прави внимателен и професионален подбор на наемателите", коментира Александър Танев, мениджър във Forton.

"Обемът на новоизграждащи се складове влияе на поведението на наемателите, които изчакват по-дълго, преди да пристъпят към решение за наемане, и неизбежно упражнява натиск върху ценовите нива. Въпреки тези тенденции логистичният пазар остава най-слабо засегнат от кризата, като основна причина е липсата на свръхпредлагане, породено от свръхочаквания на инвеститорите, както е при офис площите и търговските площи", допълва Танев. 

Страната ни остава конкурентоспособна на фона на останалите страни в региона. Според класацията на Световната банка логистичният сектор в България е на 63-то място сред изследваните 155 страни с 2,83 точки и 58,8% покритие на критериите спрямо най-добрата страна в сектора - Германия.

Сред критериите, които се вземат предвид в оценяването, са бързината на митническите услуги в страната, качествената инфраструктура, логистичните услуги и компетентността на служителите, изпълняващи обслужващите дейности.
Още от статията на „Монитор"

„Плаж "Вромос" затворен заради нечии интереси", разкрива „Класа"
Икономически интереси най-вероятно са причина плажът „Вромос", който се намира между Созопол и Бургас, до Черноморец, да бъде затворен. Абсурдно е в най-активния туристически месец да излизат някакви изследвания от някаква лаборатория и да се прави такъв скандал. Създава се изкуствена паника, за да може хората да се отдръпнат от „Вромос", защото явно някой има интерес от това. Това казаха вчера пред „Класа" Манук Манукян, еколог от Бургас, и Зорка Хрусанова, бивш кмет на с. Черноморец. Според тях с всяването на паника, че плажът е радиоактивен и забраната да се ползва, се прави опит да се свали цената на земята около плажа.

Близо до ивицата се намира терен на бивше военно поделение, който предстои в най-скоро време да бъде върнат на собствениците. Целта е терените да се продадат евтино, а след време на тяхно място да се построи поредното огромно бетонно безумие. Другата версия според Манукян е, че умишлено ще се шуми около това, че ивицата е опасна, а хората ще бъдат изгонени, докато в един момент се стигне до мнението, че това място е подходящо за петролопровода „Бургас-Александруполис".

Той обясни, че мина „Росен", част от „Бургаски медни мини", която е работила в близост до плажа, е затворена повече от 20 години. През 1998 г. по програма ФАР са инвестирани около 800 000 екю за цялостната му рекултивация. Манукян обясни, че веднага след това експерти от Института по ядрена физика към Софийския университет „Св. Климент Охридски" са направили измервания. Резултатите от изследването били в нормите. „Съмнително е точно през август да излезе тази информация", каза Манукян.
Още от статията на „Класа"

„Театър като на кино" е заглавието на анализ на „Дневник" за разходите за култура
Рекордните 560 хил. българи са били на театър в последните шест месеца и са гледали точно 4368 представления. Приходите на театрите са четири пъти по-малко от разходите им. Държавата плаща 60 млн. лв. годишно за издръжката на музикално, танцово и театрално изкуство.

На този фон започва реформата на сценичните изкуства, обещана от културния министър Вежди Рашидов още при встъпването му в длъжност. Срещу плана вече има много протести, но никой досега не е предложил алтернатива, както и прогноза как ще се отразят сливанията и "придобиванията" в сектора.

"Оптимален художествен тонус", или какво предлага министерството

В мотивите на Министерството на културата е записано, че "за реформата отдавна е назряла необходимост, която е актуализирана от настоящата финансова криза... Мрежата на сценичните изкуства се нуждае от реформа, която след внимателен анализ да редуцира, окрупни или създаде нови творчески пространства, за да й осигури възможност да постигне оптимален художествен тонус, респективно увеличен публичен ефект от дейността".

Затова културните институти вече ще имат различно финансиране. Те ще продължат да получават държавна субсидия, която обаче ще могат да разпределят самостоятелно. Директорите на театри, опери и филхармонии ще определят заплатите и числеността на трупите и оркестрите.

Институтите ще могат да кандидатстват за реализирането на проекти, финансирани от министерството на конкурсен принцип. Парите от продажба на билети ще се връщат към театрите, а не както е сега - в министерството, откъдето се преразпределят.
Още от статията на „Дневник"

„2 моста ще водят до Кръстителя", информира „Стандарт"
Два пешеходни моста ще водят туристите до мощите на св. Йоан Кръстител край Созопол. Изграждането им е част от проекта "Старинен Созопол - Манастир "Свети Иван Предтеча" - Културата през вековете", благодарение на който бе намерена реликвата. Освен пешеходинте алеи ще бъдат разширени и двата съществуващи кея, за да се улесни достъпът до остров Свети Иван и находките, обясниха от администрацията на министъра по еврофондовете Томислав Дончев. Под негово управление е проектът, довел до намирането на уникалната реликва. Стойността му е 648 920 евро, от които 548 028 евро са гарант по финансов механизъм от страни донори - Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Освен за улесняване на достъпа до реликвите и превръщането им в туристическа атракция парите са предвидени и за археологически разкопки на части от манастира "Св. Йоан Предтеча" на остров Св. Иван край Созопол и крепостната стена на стария град. Сумата ще се изразходва и за консервация и реставрация на античните обекти.

Освен тези пари кабинетът отпусна вчера още 420 хил. лева за черквата "Св. св.Кирил и Методий", където ще бъдат изложени за постоянно мощите на свети Йоан Кръстител, съобщи премиерът Бойко Борисов.
Още от статията на „Стандарт"

„Пловдивските общини вече почнаха да плащат за "Райънер", разкрива „Сега"
Общините около Пловдив вече почнаха да плащат вноски в специален фонд, от който да се покриват част от разходите на нискотарифната авиокомпания "Райънер". Това стана ясно вчера при представянето на първия редовен полет на компанията - от 2 ноември два пъти седмично "Райънер" ще лети от Пловдив до лондонското летище "Станстед".

Община Родопи е внесла първите 16 хил. лв. в Сдружението за развитие на летище Пловдив, създадено преди една година. "Договорът с "Райънер" стана възможен, след като държавата намали летищните такси на пловдивския аеропорт и след създаването на Сдружение за развитие на Летище "Пловдив", изтъкна вчера зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Както "Сега" вече писа, сдружението е специален фонд за туристическа реклама на региона, в който пари ще внасят общините Асеновград, Родопи, Хисар и Пловдив. Според 5-годишния договор между "Райънер" и летище Пловдив авиопревозвачът ще покрива с пари от този фонд част от намалените летищни такси, които трябва да плаща на летището.

Вчера Кичев призова пловдивчани да летят с авиокомпанията, понеже е най-добрата от всички досега летели до Пловдив.
Още от статията на „Сега"

„Кризата и медиите накараха банките в Румъния да се отворят към клиентите", казва в интервю за „Дневник" Диана Тарус, финансов анализатор
Преди десетина дни порталът за финансови консултации "Моите пари" за първи път изнесе сравнителна информация за отношението на банките към потребителите на техните услуги в България, Румъния и Турция. Данните са набрани от еквивалентните екипи за финансови консултации в двете съседни страни. Диана Тарус е финансов анализатор в www.finzoom.ro. През последните 3 години тя отговаря за мониторинга на финансовите продукти в Румъния, както и за информирането на клиентите за тенденциите и промените в банковата система. Провокирани от дебатите около промените в Закона за потребителския кредит в България, с нея разговаряме за това как Румъния е синхронизирала законодателството си с европейското и как балансира между интересите на банките и клиентите.
Малко след приемането на новия Закон за потребителския кредит в България през май тази година бяха внесени и предложения за поправки в него, които допълнително да засилят прозрачността в сектора. Идеята е да се публикува методологията, по която банките изчисляват лихвите по заемите. От кредитните институции обаче твърдят, че това би дало информация не на потребителите, а на конкурентите. Имаше ли такива проблеми и при приемането на новия закон в Румъния?
- У нас още преди приемането на новия закон (началото на 2009 г.) Националната служба за защита на потребителите се погрижи за това. До 2009 г. банките можеха да използват вътрешни лихвени проценти, такси и комисиони. Някои споменаваха методологията за изчисляване на лихвите, но повечето - не.

В договорите имаше клауза, че банките могат да променят процентите и те наистина го правеха. Хората започнаха все по-често да подават оплаквания, в резултат на което Националната служба за защита на потребителите редовно правеше проверки на кредиторите.

Един от основните фактори за промяната в поведението им беше, че всички конфликти бяха силно отразявани от медиите. Те осъзнаха, че имиджът на "лош кредитор" и "лош бизнес партньор" ще им коства и малкото останали надеждни клиенти.

Постепенно отношението им се насочи към прокламиране на по-голяма прозрачност спрямо клиентите, а това включва и ясното обявяване на лихвите по кредитите и тяхното изчисление.

Желанието на Асоциацията на банките в Румъния единствено беше новите регулации да важат само за кредитите, отпуснати след приемането им. То обаче не бе уважено и сега финансовите институции имат срок до септември да променят договорите на всичките си клиенти.

Какви са основните промени, които бяха въведени с новия закон?
- Всъщност синхронизирахме националното си законодателство с европейското още повече. Правилата важат за всички кредити без значение от вида и стойността им. Таксите и комисионите са сведени до няколко, заявяват се в договора и не могат да бъдат променяни.

За предсрочно погасяване максималната ставка е между 0.5% и 1% и то само за заемите с фиксирана лихва. При всички кредити с променлива лихва такса за предсрочно погасяване няма. Самите те трябва да бъдат изчислявани прозрачно. База във формулите трябва да са пазарните индекси Robor/Libor/Euribor/NBR. Надбавката, която банките добавят, не може да бъде променяна през периода на договора, освен ако не е в полза на клиента.

В договора трябва да има информация и за периодите, в които лихвата ще се мени (спрямо измененията в пазарните индекси). Разбира се, оплаквания за неправомерни промени в лихвите имаше и след приемането на новия закон.

Как на практика функционира Националната служба за защита на потребителите?
- Освен да прави проверки в случай на оплакване, в Румъния това звено има право да налага глоби и санкции. Въпросът обаче не е в размера на санкциите, в това, че наложените глоби са много големи - даже напротив, ако ги сравним с приходите на банките.
Още от интервюто на „Дневник"

„Ще помогнем БАН да стане конкурентна в Европа", казва в интервю за „Монитор" Професор Райнер Коп, заместник-председател на Германската академия за инженерни науки (ACATECH)
Професор Коп, как се отразява световната финансова криза на немската наука и какви мерки вие предприехте, за да се справите с финансовите проблеми?
- За щастие финансовата подкрепа от страна на правителството не беше намалена заради кризата през последните една или две години, макар че икономиката също достигна критични ситуации и в Германия, както и в останалите европейски страни. Но нашето правителство реши, че изследванията, науката и образованието не трябва да претърпят съкращения в бюджета. Това беше добро решение, защото научните изследвания са нашият най-ценен ресурс за бъдещето. Германия и всички останали европейски страни нямат природни ресурси като Китай или Африка. Нашето богатство е в развитието на науката и образованието, в развитието на младия интелектуален потенциал. Затова съм много щастлив, че не спира финансовата подкрепа към университетите и академиите.

В Българската академия на науките тече голяма научна, административна и финансова реформа. Какво е мнението ви за новото лице на академията?
- За пръв път съм тук. Знам, че в академията е в сила мащабно преобразование, но за съжаление не съм запознат с всички детайли в реформата. Но чух много новини. Разбрах, че българското правителство е решило да съкрати финансовата подкрепа за наука с около 20 на сто. България има нужда от абсолютно същите академични проекти, както и Германия, в този момент. Ако намалите подкрепата за училищата, университетите и академията, това ще се отрази на бъдещето на цялата страна.

А как според вас трябва да изглежда БАН, за да достигне българската наука до европейско ниво?
- Както знаем, в света има 3 основни икономически пазара - азиатският, американският и европейският. Тези три пазара са в постоянно състезание помежду си. Единственият шанс пред Европа е да работи обединено върху научните проучвания, за да поддържаме конкурентно световно ниво. Ясно е, че съществува конкуренция и между учените в отделните страни, но задължително трябва да работим и заедно в няколко направления. В противен случай нямаме шанс в глобалната конкуренция. Всички европейски страни, към които е и България, трябва заедно да подхождат към големите предизвикателства. Защото имаме нужда от много пари, за да се справим с конкуренцията. Надявам се, че българската и германската академия ще се обединят за бъдещи проекти. Защото сред вашите учени виждат почти еднакви сфери на интерес като при нас. Нека потърсим двустранно сътрудничество в науката. Междувременно можем да намерим нови общи идеи. Затова България със сигурност ще е един от бъдещите ни партньори. Също за по-големи проекти биха могли да се включат Унгария и Полша и всички европейски страни, които имат интерес към развитие на европейските научни постижения.
Още от интервюто на „Монитор"