От началото на годината, която и медия да погледнем, ни залива информация за растяща, галопираща и дори ужасяваща световна инфлация. Цените на всичко се покачват, гонят многогодишни върхове, а икономическият растеж на развитите държави намалява в следствие на редица фактори. При все че нещата са наистина сериозни, нека погледнем трезво на ситуацията и разберем какво поражда всеобщото безпокойство.

Дори когато САЩ са на ръба и може би вече с единия крак в рецесия, данните за инфлацията в страната са повече от тревожни. За месец януари, ценовият натиск в най-голямата световна икономика се е увеличил с 4.3% на годишна база, което на фона на българските 12% изглежда несериозно ниско, но за развита държава си представлява проблем. Как обаче се стигна до това състояние? Казано с няколко думи, Федералният резерв (Централната банка на САЩ) започна рязко да съкращава лихвеното ниво, за да се справи със загубата на скорост в икономиката, но така подкрепи инфлационните рискове.

В противовес седи Европейската централна банка, която упорито поддържа лихвеното ниво високо, тъй като е приела инфлацията за свой топ-приоритет. Така икономиката на Еврозоната все повече изостава, но инфлацията продължава да е висока, макар и по-ниска от американската, на 3.2% за година. Дали американската или европейската монетарна политика е по-добра днес не е тема на тази статия. Цифрите сами говорят за себе си. Интересното е, че не само двете развити икономики имат проблем със завишените цени, а след тях се нареждат и развиващите се пазари.

Китай обяви сериозен ръст на инфлацията от 7.1%, което е рекорд от 1997 г. насам, Русия се оплаква от двуцифрен ценови ръст (над 12%), а страните от Близкия изток като че ли са в най-тежко положение. Те разчитат почти изцяло на прихода от износ на петрол, който обаче се котира в долари. За добро или за лошо, повечето страни от региона са прикачили националните си валути за щатската, така че с нейното обезценяване, те допълнително внасят сътресения в икономиките си.

Според данните на Goldman Sachs, световната инфлация е била 5.0% през януари тази година, което е с 2 процентни пункта повече от същия период миналата година. Цените са се увеличили в 80% от страните, които експертите на Goldman следят. Ако обаче погледнем към историята, ще се окаже, че тези 5% не са нищо особено. Обръщайки поглед към 70-те години на миналия век и преживяната в САЩ голяма стагфлация, забелязваме двуцифрена инфлация в повечето развити страни. През 90-те години пък инфлацията в разпадналия се Източен блок надминаваше 50% средно годишно.

Въпреки факта, че и преди сме се сблъсквали с тежка инфлация, това едва ли е достатъчно да намали притеснението ни. Пред нас изникват все повече въпроси като: Ще изпита ли САЩ негативите на стагфлацията? Дали увеличеният ценови натиск ще успее да срине финансовата стабилност на развиващите се пазари? Ще промени ли ФЕД лихвената си политика, ако инфлацията в САЩ се покачи рязко?

Отговорите на тези въпроси зависят от това, какво поражда инфлацията и ще се запази ли тя, ако икономическото развитие започне да се измерва с негативни стойности. От макроикономическа гледна точка, инфлацията е монетарен феномен, така че отговорността за нея е изцяло на Централната банка. Ниските лихвени нива са доста сериозна предпоставка за развихряне на инфлация например.

На теория, всеки лесно може да определи какво е инфлация, но рядко се намира някой да обясни какво поражда текущите ценови нива. В голяма част от развиващите се икономики, чуждестранните инвестиции и валутните запаси са в основата на ценовата експанзия. Както по-горе писахме, в Близкия изток това е обвързаността на арабските валути с обезценяващия се американския долар. На другите места по света обаче картинката е по-мъглява.

Едно е ясно: световната икономика все повече разчита на страни като Китай и Индия. Техният безпрецедентен растеж обаче е свързан с огромно потребление на енергоносители и суровини, нужни за задвижване на ниско ефективното им производство. От 2001 г. насам, само Китай е отговорен за половината от общото покачване при търсенето на метали и за около 40% от по-високото потребление на петрол.

Това може да означава само едно. Стабилната връзка между икономическото състояние на развитите страни и цената на суровините, започва все повече да се разкъсва. В миналото американските рецесии са водели до рязък спад в цената на петрола и суровините, докато сега тази тенденция изобщо не се наблюдава. Държавният контрол на цените в Китай и някой други развиващи се страни насърчава потреблението и допълнително усложнява ситуацията на международния пазар. Това пък води до инфлация.

Въпреки че "новите икономики" стават все по-откъснати от САЩ, това изобщо не означава, че ще им се разминат последиците от една по-тежка американска рецесия. Тогава търсенето на суровини неминуемо ще падне, а с него и цената. В по-дългосрочен план обаче, цените ще продължат да растат, докато или предлагането не се увеличи, или стоката не изчезне напълно от пазара (петролната ера е към края си).

Голяма част от стоките поскъпваха с оглед бъдещите очаквания на спекулантите, прогнозиращи силна експанзия на развиващите се пазари. Това загатва, че дори цените да не се понижат, те все пак ще останат на текущите си нива. При това положение, дали не е вече време да спрем да се тревожим за инфлацията? Не, защото ценовият натиск не е единствено свързан с тренда на стоковите пазари.

Отново според индекса на Goldman Sachs, основният индекс на потребителските цени (не включващ прекалено изменчивите цени на храните и енергията) се покачва в 70% от наблюдаваните страни. Тъй като централните банки по света си спечелиха репутацията на храбри бойци с ценовия натиск, очакванията на хората за бъдещите инфлационни рискове са по-скоро неутрални. Именно предотвратяването на по-мрачни прогнози за бъдещото развитие на инфлацията е сред най-важните задачи на централните банкери. Изпреварващата монетарна политика вдъхва увереност сред бизнеса и населението и предотвратява истерични постъпки.

Ще завършим статията с още един поглед към САЩ, тъй като тяхната икономическа слабост много бързо се прехвърля към останалия свят. Дори инфлацията, идваща от стоковите пазари да утихне, продължаващата обезценка на долара ще изправи Америка пред друг източник на ценови натиск. Ако общата инфлация продължи упорито да се покачва, тогава репутацията на ФЕД няма да е достатъчна за предотвратяването на инфлационните очаквания. Случи ли се това, може да станем свидетели на първо лихвено покачване от банката, още преди икономиката да се е възстановила напълно.

За написването на статията са използвани материали от Bloomberg и The Economist.