Господин Кънев, честит шейсетгодишен юбилей, пожелаваме Ви много здраве, лично щастие, и разбира се, професионални успехи!

Сърдечно благодаря за вниманието към мен и добрите пожелания!

Безспорно, Вие сте пример за български мениджър, постигнал изключителни бизнес резултати, реализирал се на висока позиция в голяма международна компания. Без излишна скромност, моля споделете, на кои качества трябва да заложи един стопански ръководител, за да постигне успех?

Въпросът за качествата и ролята на мениджъра се дискутира непрекъснато. Има изградени десетки теоретични образи, различни идеологии за изграждане на перфектния мениджър, като при всички целта е този реален вече мениджър да допринесе за най-добри резултати в компанията, а самият той да се реализира на по-висока позиция в стабилна международна компания. Следвайки тази логика, то е ясно и какви качества трябва да притежава или развива един ръководител. Естествено трябва да притежава задължителните качества - добра професионална подготовка, специализирано управленско обучение, стремеж и усет към новаторството, добро възпитание и др. Най-вече, според мен, един ръководител трябва да изгради доверие в хората относно важността и необходимостта от достигане на определени цели, да бъде харизматична личност.
Компанията трябва да вижда в него гарант за достигане на резултатите; да умее да работи успешно в условията на силна конкуренция; да работи за прогреса на компанията си; да се грижи за състоянието и развитието на хората, с които работи; да изгражда добри партньорски отношения с клиентите на компанията, да ги насърчава и поддържа.
Това са, според мен, някои важни качества, необходими за съвременния ръководител в една просперираща, интернационална компания.

Какви, според Вас, са силните и слабите страни на българските мениджъри, натрупаха ли опит и самочувствие за работа в конкурентна среда, в големи международни компании?

Не е лесно да се посочат силни и слаби страни на българските мениджъри, тъй като са поставени при различни условия.
Знаем за много успели мениджъри, които работят и се развиват във водещи интернационални компании, също и за такива, които се развиват добре в международни компании, намиращи се в България. Но те са поставени при други условия, непрекъснато участват в различни форми на обучение, налице са други условия за стимулиране при определени резултати, имат други предизвикателства и перспективи. Същите български мениджъри, работещи в български предприятия без достатъчно ресурси за развитие, показват други качества и резултати. По-будните от тях търсят пътища към международни компании, или просто към чужбина, а други се примиряват с реалността. Те вече работят без необходимото самочувствие.
Мисля, че имаме много добър потенциал от мениджъри, които могат да бъдат полезни и водещи в различни международни компании. Тогава, след добрите резултати, след натрупания опит идва и самочувствието на признатия, на успелия ръководител. Това е голямата задача пред правителството и политиците - да се създадат условия за повече самочувствие на българския мениджър.

Кое Ви бе най-трудното в тежките години на икономически и социални реформи, когато се реализираше инвестицията на "Американ Стандрат" в Севлиево?

Трудно ми е да намеря най-точния отговор на този въпрос. През първите години на съвместна дейност знаехме по-малко, но ентусиазмът беше огромен. Само за 3-4 години получихме лиценз за производство под марката Идеал Стандарт в България. За тези години ние бяхме единственото предприятие извън Германия с тази възможност, което беше огромен успех. След това добихме повече опит, започнахме да внедряваме нови изделия, да ги развиваме, което е вид признание. Сега и двете предприятия са между водещите в Европа.
Кое беше по-трудното? Сигурно в началото, но и сега - да се променя манталитетът на хората към такъв, при който не е необходимо да се напомня за трудова и технологична дисциплина, за ниво на качество, за срок на доставки и др.
Промяната за 15 години е голяма, но е необходимо да продължим да работим още, за да можем да сме реална европейска структура на водеща европейска компания.

Инвестициите на „Американ стандарт" в България заслужено се смятат сред най-успешните у нас в годините на прехода. Като се обърнете във времето назад, за 15 години какво е постигнато в Севлиево и като бизнес дейност и като развитие на града и региона?

Едно от достойнствата на American Standard като компания е отношението към социалната политика на предприятията към местните населени места. Определено това бяха силни години за Севлиево и региона. В това отношение най-значима придобивка, според мен, е газифицирането на града. Може би над 70-80% обществени и частни жилищни сгради вече са газифицирани.
Даде се определена поддръжка за развитието на младите хора - чрез Центъра за езиково обучение, чрез Центъра за изобразително изкуство, чрез спорта и др.
Приоритетно за American Standard беше и си остава здравеопазването, грижата за хора не само от двете компании, но и от населеното място. Определено мисля, че и при новия собственик тази политика ще продължи, тъй като тя е в основата на постигане на очакваните добри резултати.
Като бизнес дейност, това е изграждането на клъстър от предприятията на доставчици, работещи с нас. Почти всички основни доставчици приеха предложението ни да инвестират и преместят производствата си в България, и то в региона. Това гарантира най-добри производствени разходи за двата завода, както и високи резултати на всички.

„Американ стандарт" обяви плановете си за преструктуриране на дейността си и да продаде глобалния си бизнес „Бани и кухни", част от който са „Идеал стандарт - Видима" АД и „Идеал стандарт България" АД. Какво наложи тази промяна? Как ще се отрази това на българските предприятия?

American Standard е компания с традиции в нашия бизнес. Повече от половин век тя е водеща компания в Европа и света. За последните 15 години оборотите се удвоиха, координацията стана доста по-трудна. Ръководството на компанията прие естественото решение за разделяне на глобалния бизнес на три независими дейности, всяка от които се развива самостоятелно.
Това не се отрази на нашите резултати - през първото полугодие имаме едни от най-добрите резултати за последните няколко години, като Източна Европа, регионът, който аз ръководя е с основен принос за това. България продължава да е основен производствен дистрибуционен център в Европа.
Развитие и инвестиции има и през тази година, обмислят се нови капиталовложения и през следващите години.
Процесите не спират, търсят се ефективни пътища и решения както преди, така и през преходния период.
Оптимист съм, че и следващият собственик ще заложи на развитието на бизнеса в България, на нови инвестиции, търсене на решения за подобряване производителността и рентабилността на произвежданата продукция.

Има ли вече решение за стратегически купувач?

Решението за стратегическия купувач ще бъде обявено в края на август, интересът е изключително голям и то от много интересни, глобални компании.

Въпреки че, от няколко години работното ви място е извън страната сигурно имате впечатления от развитието на българската икономика, особено когато България вече е член на ЕС. Как изглежда бизнес климатът у нас, през погледа на мениджър от офиса на една световна компания?

Мога да кажа, че имам сравнително добри отношения и близък контакт с нашата икономика, тъй като България е част от Източна Европа и всеки месец по няколко дни съм си у дома. България е предмостието към пазарите в Русия, Украйна и др. Това беше една от целите да се развие този производствено-дистрибуционен център у нас. С приемането ни в ЕС на всички е ясно, че доверието, отношението са по-различни, по-стабилни. Не напразно размерът на външните инвестиции у нас нараства всяка година. Самите правителства правят възможното за подобряване на бизнес климата, за облекчаване на режими и правила за инвестиции, визи и др. Но все пак, темпото е бавно, все още сме на опашката в ЕС. Все още говорим за промени в съдебната система, за корупция и др. Бавни са темповете на промените, много политика и интереси задържат тези промени. Все още не сме станали тази страна, която искаме да бъдем - малка, но с бързи и демократични промени, с прозрачни реформи. Явно наследството от миналото, от манталитета все още са силни. Но и развитието на страната е реалност, която показва все пак, че сме намерили вярна посока.