„Заковават лихвите", четем от първа страница на „Стандарт"
Лихвите по влоговете се заковават със закон. Банките няма да могат да променят първоначално договорения процент за целия срок на депозита. Това предвиждат промени в Закона за кредитните институции, приети вчера на второ четене от бюджетната комисия в парламента. Мярката важи само за депозити с фиксиран лихвен процент. Сега се случва трезорите да изненадат клиентите си, като се оправдават с икономическата ситуация. Депутатите предвиждат още една мярка за защита на фирмите. Вдигането на лихва или такса, което води до увеличаване на погасителната вноска по корпоративни кредити, ще става само след предварително уведомяване на клиентите. Това обаче няма да важи в случаите, когато се касае за изменение на референтния лихвен процент. Той по закон се обявява в сайта на банката и е основа за определянето на крайната лихва.
Още по темата от „Стандарт"

„В 30% от заменените гори все пак ще се строи", съобщава от първата си страница „Дневник"
Мораториумът за строителство в заменените гори ще отпадне за почти 30% от терените, ако парламентът гласува новия закон за горите, предложен от правителството. Това стана ясно от обясненията на зам.-министъра на земеделието Георги Костов пред парламентарната комисия по земеделие. Днес депутатите в комисията одобриха промените на първо четене, преди това същото направиха и колегите им в екокомисията.

Проектозаконът предвижда забраната за преобразуване на скандално заменените гори да продължи да действа само за мрежата "Натура 2000", защитените територии и зони А и Б на черноморското крайбрежие.

Досега земеделското министерство обясняваше, че така ценните гори ще се запазят, а възможността за строителство, и то след доплащане от инвеститорите, ще остане само за незначителна част от заменките. Точно преди месец пред "Дневник" зам.-министър Костов заяви, че промяната касае под 2% от сделките. Вчера той каза пред депутатите, че става дума за 9500 декара. Общо заменените гори са малко над 33 000 дка.

Една част от заменките, за които мораториумът няма да важи, са на бизнесмена Христо Ковачки - около 2200 дка в Рила, придобити от две негови фирми в района на с. Говедарци за проекта му за ски курорт под връх Мальовица. "Тази сделка обаче е в прокуратурата и при нея очакваме по-специално развитие", коментира Георги Костов.
Още от статията на „Дневник"

„Световната банка: Бизнес климатът в България не се подобрява", пише на първата си страница „Сега"
Откакто на власт е правителството на Бойко Борисов, България е паднала от 46-о на 51-во място в света по комфорт за правене на бизнес. Това показва най-новото изследване на Световната банка Doing business 2011. То се прави от 8 години и сред неговите създатели е и финансовият министър Симеон Дянков, който като служител на банката е работил по критериите.

Изследването обхваща 183 икономики от всички континенти, като отчита нивото на данъците и таксите, бюрокрацията при сдобиване с разрешителни, регистрирането на имот и др. Doing business се чете внимателно от инвеститорите по света.

Според новата класация оазисите за правене на бизнес са Сингапур, Хонконг и Нова Зеландия. На практика България запазва позицията си от 2009 г., но се е влошила спрямо 2008 г., когато бе на 46-о място. Турция, Румъния, Чехия, Полша са след нас, но повечето членки на ЕС ни превъзхождат значително. Пред нас е дори Македония.

В таблицата на малкото си успехи за т.г. България фигурира със свалянето на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на капитала за регистриране на ООД от 5000 на 2 лева. Но от 2011 г. осигурителната ставка ще бъде вдигната с 1.8 пункта по предложение на кабинета. Останалите държави, които са свалили осигуровките, са Канада, Унгария и Португалия.

България е в челната десетка (на 6-о място) на планетата по прогрес в облекчаването на данъкоплатците наред с Канада, Македония, Китай и Унгария. Тук се имат предвид както ниският плосък данък за доходите, така и работата по събирането на данъци. Въпреки това не сме сред десетте страни, в които плащането на данъци е най-лесно - там са Ирландия, Канада, Китай, Кувейт.
Още от статията на „Сега"

„Качват народа в самолетите на властта", информира от първата си страница „Монитор"
Обикновените граждани ще могат да летят на самолетите на властта. Правителственият „Авиоотряд 28" ще да дава самолетите си на „мокър лизинг", съобщи за „Монитор" директорът на звеното Пенчо Пенчев. Това означава, че самолетите ще могат да бъдат ползвани от  авиокомпании заедно с екипажите. Цените на наема ще бъдат близки до тези на „България еър", а машините ще могат да бъдат ползвани само ако правителството няма нужда от тях в момента.

В момента властта разполага с малък самолет „Фалкон", "Еърбъс 319", два хеликоптера и Ту-154М, което се продава. За да станат самолетите авиотаксита обаче отрядът трябва да получи лиценз за авиационен оператор, който се издава от Гражданската въздухоплавателна администрация към  транспортното министерство. Възможност за допълнителните приходи се дават на превозвача на правителството с нов устройствен правилник, който беше приет вчера на заседанието на Министерския съвет. Авиационното звено получава статут на юридическо лице към Министерския съвет - първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Основната дейност на отряда е изпълнение на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства, пише в новия правилник. Като „полети със специално предназначение" са определени курсовете за превоз и обслужване на президента и вицепрезидента на  България, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Те ще пътуват, без да превеждат пари.
Още от статията на „Монитор"

„Мини под магистралите", съобщава „Стандрат"
Истински мини е заложило правителството на Сергей Станишев под бъдещите магистрали. По трасетата на аутобаните масово са раздавани кариери, въпреки че от години проектите отлежават във ведомствата и трасетата на скоростните отсечки са известни. Заради подобни решения може да се наложи да бъдат изграждани мостове и други технически съоръжения, които да минават над огромните дупки по трасетата на магистралите. В последната минута проектите не могат да се поправят, защото това би удължило срока и можем да загубим еврофинансиране, предвидено за този програмен период до 2013 г. Затова вчера Министерски съвет намали обема на две кариери с около 100 декара всяка, дадени от предходния кабинет на тройната коалиция. Те са по бъдещата 8-километрова отсечка между Софийския околовръстен път и гара Яна, част от магистрала "Хемус". Първата от тях е действаща кариера за пясък и чакъл - "Долни Богров участък Сметище". Най-вероятно договорът с фирмата, която стопанисва кариерата, ще бъде преподписан, така че обемът на участъка, в който се добиват пясък и чакъл, да бъде намален и тя да бъде на минимум 100 метра от бъдещата магистрала. Намален е и обемът на кариерата "Челопечене Запад", за която има подписан договор за разработване, но все още не се добиват инертни материали. По трасето има още една проблемна кариера - "Дедова ливада". За нея обаче е било подадено само заявление за проучване и търсенето на материали за добив е спряно.
Още от статията на „Стандарт"

„Монополът на "Български пощи" пада след 6 години отлагане", информира „Сега"
След 6 години отлагане от 1 януари догодина пада монополът на "Български пощи" върху пренасянето на обикновени писма. Текстът, който предвижда либерализацията, е залегнал в промените на Закона за пощенските услуги, които бяха одобрен вчера от Министерския съвет.

Пращането на писма с тегло до 30 грама е единствената пощенска услуга, върху която има монопол държавата. През последните години постепенно бе либерализиран пазарът на парични преводи, куриерските услуги, хибридната поща и пряката пощенска реклама. От 2011 г. всеки частен пощенски оператор ще може да се конкурира с държавното дружество за разпространението на писма.
Още от статията на „Сега"

„Най-малко още две години София ще е без завод за боклука", прогнозира „Дневник"
Заводът за оползотворяване на боклука на София ще се забави поне до края на 2012 г. Според официалните документи на общината той трябваше да е готов в края на 2011 г. В същото време не е ясно дали депото край Суходол няма да се запълни, преди заводът да заработи.

Според експертни оценки първият етап от сметището, който се използва в момента, вероятно ще стигне до края на 2011 г. От общината се опитват да удължат живота му, за да няма нова криза с боклука.

"Заводът няма да е готов преди края на 2012 г. Не предвиждаме по-голямо закъснение", каза зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска. Причините за забавянето са две: Европейската комисия, която трябва да отпусне част от парите за съоръженията, все още не е одобрила проекта; все още няма подписани договори с изпълнителите и с фирма за строителен надзор.

Цялата система ще струва около 360 млн. лв.  - 256 млн. лв. от оперативната програма "Околна среда" и от държавния бюджет, а останалите ще се осигурят от общината със заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Още от статията на „Дневник"

„Борисов намери пари за парно на три вуза", съобщава „Монитор"
По 100 хил. лева ще бъдат преведени по сметките на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов", Националната художествена академия и Национална музикална академия „Панчо Владигеров" до края на седмицата. Това разпореди вчера премиерът Бойко Борисов след разговор с министрите Вежди Рашидов, Сергей Игнатов, ръководствата на трите ВУЗ-а и представители на студентските съвети.

С парите ще бъдат разрешени проблемите с отоплението на трите академии по изкуства. „Няма да позволя на младите хора да стоят на студа. Подхождаме с разбиране към всичките ви искания, на този етап можем да осигурим поне условия да учите и работите спокойно", каза Борисов на срещата. Предстоят трудни месеци за правителството и за страната, заяви премиерът и добави, че е оптимист, че реформите ще бъдат доведени докрай и ще изведат страната ни от кризата.

Сумата от 300 000 лв. е резултат от спестени разходи. Част от парите идват от икономии от заплати и командировки и средства за консервация на археологически обекти, стана ясно от изявленията на Рашидов и Игнатов. "В хазната пари няма, но ще спестим оттук-оттам, ще проявим гъвкавост. Има малка възможност да помогнем със средства от различни пера в министерството, като през януари сметките ще бъдат изчистени", заяви Рашидов. Той обеща още, че никой в сферата на културата няма да остане без заплата. Парите щели да дойдат от отпуснатите от правителството миналата седмица допълнителни 2 млн. лв. На местата, където има преразход, както е в Софийската филхармония, щели да се платят 80% от заплатите.
Още от статията на „Монитор"

„Вдигат с 20% "Гражданска", предупреждава „Стандарт"
Цената на застраховката "Гражданска отговорност" ще се повиши с до 20% в близките дни. Причината за това е приетата от Комисията за финансов надзор наредба, която задължава компаниите да заделят по-големи резерви, които да гарантират изплащането на щети по застраховката. В резултат се очаква полицата да поскъпне между 10 и 20 на сто в зависимост от това каква част от портфейла на застрахователя се формира от "Гражданска отговорност", какви са приходите му и какви обезщетения изплаща. При всяка компания поскъпването ще бъде различно, но увеличението дори на най-евтините полици ще бъде поне с 15 лв. Досега за да вземат по-голям дял от пазара, някои застрахователи продаваха възможно най-евтини полици дори с цената на това да излязат на загуба по "Гражданска отговорност". С новите правила това ще бъде почти невъзможно, а конкуренцията между компаниите ще бъде доста по-малка. Сега цените на задължителната застраховка тръгват от около 130 лв. Заради промените собствениците на най-ниския клас коли ще трябва да се бръкнат поне с още 13-26 лв. за полицата за 2011 г. При мощни лимузини и джипове скокът на полицата ще бъде до 100 лв.
Още от статията на „Стандарт"

„Ветеринарите поемат контрола на храните", информира „Монитор"
От 1 януари догодина ще започне работа Българската агенция по безопасност на храните, реши вчера кабинетът. Тя ще бъде към министъра на земеделието и храните и се създава чрез преобразуване на Националната ветеринарномедицинска служба. Съгласно проектът агенцията ще контролира безопасността на всички продукти, които влизат в чиниите на българите. В новия орган ще се влее и Националната служба за растителна защита, с изключение на Института за защита на растенията. Към хранителната агенция преминават и дейностите на Националната служба по зърното и фуражите и Централната лаборатория за окачествяване на зърнените продукти. Контролът върху пресните плодове и зеленчуци, който се осъществява от областните дирекции "Земеделие" също преминава към новата агенция. Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, които досега бяха към Министерството на здравеопазването, също преминават към БАБХ. Само бутилираните натурални минерални, изворните и трапезните води остават на досегашен режим.

Промените ще станат обаче факт, след като законът за Българската агенция по безопасност на храните бъде приет от народните представители.

Българската агенция по безопасност на храните ще бъде компетентният държавен орган, който ще отговаря пред Европейския съюз за контролиране безопасността на храните. На нея ще се разчита, за да се проверява фитосанитарното състояние на растенията, продуктите за растителна защита и торовете. Освен това там ще бъде съсредоточена цялата работа, свързана със здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, със страничните животински продукти, които не са предназначени за консумация от хората. За всички дейности, извършвани от БАБХ, ще се събират такси по тарифа, която трябва да приеме Министерският съвет. Новата агенция ще има централно управление и 28 областни дирекции по безопасност на храните. Лично премиерът ще назначава и освобождава изпълнителния директор, който ще ръководи агенцията.
Още от статията на „Монитор"

„500 000 души получават по-високи пенсии от реалните си вноски", предупреждава в интервю за „Сега" бившият социален министър Иван Нейков
Г-н Нейков, реформа ли прави правителството, или само подобие на реформа, както твърдят много експерти?
- Според мен началото е сложено. Поне са посочени стъпки, сроковете, в които трябва да бъдат реализирани, направени са разчети до какво водят тези стъпки. Но още сме някъде по средата на пътя, защото има много стъпки, които трябва да бъдат предприети следващата година и по-следващата. Стъпки, които днес не виждаме още. Затова ще продължим да си пием горчивата чаша.

Смятате ли, че тези стъпки ще стопят дефицита във фонд "Пенсии" до 2017 г., както предвиждат авторите на промените?
- Отново сме на път да приемем, че сме намерили няколко решения и всичко цъфва и връзва. Напротив, по никакъв начин дефицитът не може да бъде стопен само с тези мерки. Има принцип в социалното осигуряване - колкото време потъваш, поне толкова време трябва и да изплуваш. Затова категорично не може да се постигне ефектът за 6 години да ликвидираме дефицита. Може този срок да бъде спазен само при още поне два пъти по толкова стъпки, които трябва да бъдат извървени.

Кои трябва да са те?
- Тревожно е мълчанието за бъдещето на размера на осигуровките. Ако някой смята, че с това танго напред-назад, с намаляване и увеличаване на осигуровките ще излъжем осигурителната система, дълбоко се заблуждава. Първо трябва да увеличаваме осигуровките. Можем да минем без значително увеличаване на осигуровките само ако имаме значително увеличаване на доходите. При положение че замразяваме доходите, не може да очакваме да имаме по-високи постъпления при ниски осигурителни вноски. Явно някой смята, че от 2013 г. до 2016 г. ще натрупаме толкова вноски, че да изчистим дефицита. Това просто не е възможно - да го трупаш 10 години и да го изчистиш за 4.

Не виждам и мерки за ограничаване на ранните пенсии, а там трябва да концентрираме много усилия. Сега хората се пенсионират доста по-рано от възрастта, посочена от законодателството. Сега ще вдигнем тази възраст, но ако не бъде коригиран моделът на придобиване на ранни пенсии, няма да има този ефект, който се очаква. Остава да стои и големият проблем с точното определяне на вноската на работещите в отбраната, МВР и в структурите на съдебната власт с право на ранно пенсиониране. Рано или късно ще стигнем и до решението от фонд "Пенсии" да се плащат само пенсии за трудова дейност, и то в действителния им размер.
Още от интервюто на „Сега"

"Голям чужд инвеститор се интересува от банковия сектор в региона", казва в интервю за „Дневник" Божидар Нейчев, управляващ съдружник "Корпоративни финанси" в PricewaterhouseCoopers за Източна Европа
През тази година станаха доста разнообразни сделки - от придобивания на собственост срещу дълг, както се очаква да се случи при БТК, през стратегическо навлизане на пазара като покупката на "Онда" от "Лаваца". Какви според вас са основните причини за тази картина?
- Безспорно един от двигателите на сделките е ликвидността и състоянието й в балансите на компаниите. Някой се е подготвил за кризата по-добре, а друг или е имал други задачи, или я е усетил по-късно. Така и в момента някой стои на една добра ликвидна позиция, а друг е на обратната крайност.

В крайна сметка този пазар търси равновесие - появява се някой, който трябва да си реши ликвиден проблем, което не е обидно нещо, просто такава е позицията му сега, и той среща друг, който има свободен ресурс и го е планирал. По този начин се срещат интересите.

Всъщност още когато се заговори за subprime пазара в САЩ, т.е. близо година и половина преди да дойде кризата в България, имаше играчи, които осъзнаха, че трябва да започнат да трупат ликвидност, защото това е начинът да се влезе в криза. Това например в момента го виждаме и в банките. Преди, когато се споменеха инвеститорите в този сектор, веднага се изброяваха имена от Италия и Австрия.

Сега голяма част от същите играчи не са в такова инвестиционно настроение, но има други, които междувременно са се преструктурирали и са в много добро здраве. В момента има един много активен инвеститор, който оглежда не само България, а и целия регион. Това е играч, който преди 10 години бе много по-плах.

Същият принцип важи за всички други сектори. В крайна сметка наличието или не на ликвидни средства мотивира болшинството сделки. Оттук нататък предизвикателството ще бъде доколко са отрезвели продавачите в ценово отношение, за да могат да се срещат интересите им с купувачите.

Ще бъдат ли двигателите на сделките по-различни през 2011 г.?
- Догодина зависи как ще се развие кризата в страните, от които биха били потенциалните инвеститори. От това зависи дали те ще са от същите като досега географии или ще са от нови дестинации. Ако са от различни места, въпросът е какво ще породи у тях интерес да инвестират в България. Това например означава да отговорим защо Китай би дошъл да инвестира в България.

Често ми се задава този въпрос и аз винаги отговарям, че не трябва да гледаме на България като на един 8-милионен пазар, а като държава от общия европейски пазар. Така се променя цялото предложение към инвеститора, т.е. всичко опира до това как ще рекламираме страната си, а това би следвало да има значение за всеки един участник, включително и правителството. Какво казваме на инвеститорите? Какво показваме пред тези купувачи, за които доскоро сме били неизвестна дестинация или не сме им били интересни?

Именно на база на нашето предложение всеки инвеститор ще може да прецени дали му е по-добре да инвестира в България или Холандия, какви недостатъци на конкретната инвестиционна среда е готов да преглътне и какви не.

Можем да погледнем на въпроса и на едно съвсем микрониво, например в областта на недвижимите имоти и в частност апартаментите по летни и зимни курорти, които бяха накупени от граждани на Обединеното кралство. Какво би ги накарало да се върнат? За да стигнем до отговора, първо трябва да отговорим на следните въпроси: Има ли работа въпросният Джон Смит? Ако има работа, има ли възможност да вземе ипотека?

Може ли да вземе ипотека за имот в България? Ако има ипотека, може ли да си позволи да идва редовно на почивка в България? По същия начин можем да коментираме и какъв е инвеститорският интерес - Има ли банка от Великобритания, която би искала да инвестира в България? Отговорът е по-скоро не, защото най-големите три са на практика национализирани и съответно имат други приоритети в близко бъдеще.

Така че трябва да направим преглед на това какво се случва вкъщи за всеки един от потенциалните ни инвеститори и тогава да преценим дали това е в приоритетите му или не. Ако сред приоритетите му е да излиза и инвестира извън къщи, тогава трябва да преценим дали България стои най-добре или какво би я направило да изглежда най-добре, или поне да отговаря на конкретна необходимост като пазарна възможност.
Още от интервюто на „Дневник"