Българска банка за развитие (ББР) съобщи, че 10 търговски банки са готови да участват в програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия у нас. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американската кредитна банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, Прокредит банк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Уникредит Булбанк и Юробанк България.

Гаранционната програма е част от правителствените антикризисни мерки и за нея са осигурени 500 млн. лева. Това са пари, с които държавата увеличи капитала на ББР, но тъй като те се водят като държавни инвестиции, не са записани като разходи на държавния бюджет и не влияят на формирането на бюджетното салдо.

По програмата на ББР за гаранции по заеми за микро, малки и средни предприятия могат да бъдат включени компании от всички сектори, като се очаква от мярката да се възползват предимно фирми от най-засегнатите области - търговия, услуги, транспорт и логистика, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, и други.

В изпълнение на решение на Министерски съвет Българската банка за развитие предостави на търговските банки възможност за ползване на портфейлни гаранции за 1,6 млрд. лв., с цел включване в тях на отпуснати кредити на клиенти - МСП в размер до 2 млрд. лева.

За да кандидатстват за кредит фирмите, е достатъчно да отговарят на едно от следните условия: спад на оборота след първото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.; неполучени вземания от клиенти; неразплатени суми към доставчици след 1 март т.г.; отменени договори за износ и прекратени доставки от внос от началото на годината; затворени производствени съоръжения и офиси, и намаления на броя на заетите лица.

Крайният срок за кандидатстване по мярката за малките и средните предприятия е до 23 декември 2020 г. Кредитите, които търговските банки ще отпускат, са с максимален размер от 300 000 лв., като ББР ще покрива до 80% от тях. Банките сами ще определят минималния и максималния срок на погасяване, а гратисният период за новоотпуснатите заеми ще е до 3 години.

В програмата, която Българската банка за развитие управлява, ще могат да бъдат включвани както нови кредити, така и съществуващи, но при условие, че фирмата изпитва затруднения при обслужването на заема след 31.12.2019 г. и не е изпадала в просрочие над 90 дни за последната година.

Принципно компанията, изпълняваща критериите на въпросната програма, може да се опита да се договори със своята банка кредитор и да се опита да комбинира свое досегашно задължение, по което е договорила отсрочване на плащанията по силата на действащия мораториум, с програмата за заеми, гарантирани от ББР. Тоест да се договори след изтичането на срока на мораториума да покрие стария кредит, по който е отложила плащанията, със заем гарантиран от ББР. По този начин компанията длъжник би получила допълнително разсрочване на плащанията по главницата и намален лихвен процент.

Банките обаче ще подхождат много предпазливо към подобни опции, защото един подобен договор би означавало да заменят старо вземане обезпечено на повече от 100%, с ново вземане с обезпечение от не повече от 100 процента. Според публикуваните от ББР условия по тези заеми банките посредници могат да изискват от кредитополучателите допълнително обезпечение до 20%, което да покрива негарантираната от ББР част от заема. Нищо не се казва обаче по въпроса какво се случва, когато евентуалните гаранционни плащания надхвърлят определения в условията 30 процентен лимит от гарантирания портфейл.

Това означава, че хипотетичният риск за банките кредитори не е 20%, за които те ще искат обезпечение от длъжниците си, а 70 процента. Вярно е, че по принцип подобни портфейлни ограничения са стимул за банките за по-критично отношение към кредитополучателите и по-активно отношение към събирането на вземанията си от тях. Но в случая на силно влошена пазарна конюнктура по отношение на риска подобни портфейлни органичения могат да направят банките много консервативни, което силно да стесни обхвата на фирмите с достъп до такива заеми и значително да намали ефекта от тази програма за подпомагане на бизнеса.

Съвсем по друг начин би изглеждала тя, ако допускаше 100% гаранция по заема, с възможност за до 20% допълнително обезпечаване за сметка на клиента и до 70% портфейлна гаранция. Тогава за банките-кредитори всеобхватния риск би се измервал в напълно поносимите 10% от отпуснатите по тази мярка заеми и това би ги направило много по отворени към кредитополучателите.

Предстои десетте заявили интерес банки да подпишат своите споразумения с ББР и да подготвят клоновите си мрежи за работа по програмата.