Предварителната информация, която "Първа инвестиционна банка" пусна на информационния сайт на Българска фондова борса за резултатите си за 2019-а, показват увеличения й потенциал за заздравяване на капиталовите позиции и за нарастване на пазарния дял.

Активите на банката в края на 2019-а надминават 10 млрд. лева и спрямо 2018-а са нараснали с 8.9 процента. Нетният й кредитен портфейл се е увеличил с 251 млн. лева или с 4.5%, депозитите - 663 млн. лева или с 8.3 процента. Нетната стойност на кредитния портфейл в случая е важен показател, защото през декември 2019-а ПИБ продаде пакет от обезпечени вземания по кредити от граждани и фирми, чийто общ размер бе 538 млн. лева. Тази операция бе част от политиката за увеличаване на капиталовите буфери, която ПИБ се ангажира да следва след приключване през първата половина на 2019-а на прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ извърши на 6 български банки. По принцип подобни продажби на пакети от кредити се извършват само ако тези заеми са изцяло провизирани.

При тази хипотеза банката реализира печалба между цената, която получава при продажбата и размера на провизиите заделени по пласираните вземания по кредити. Ако кредита не е изцяло провизиран и цената, по която той се продава е по-ниска от непровизирания му размер, банката отчита загуба и би трябвало да разполага с достатъчно капитал, който да я поеме. И в двата случая обаче продажбата на кредитни портфейли е свидетелство за разумна банкова политика и капиталова устойчивост.

Основната причина за извършването на подобни продажби е, че те намаляват обема на общия рисков компонент на банката, което води до подобряване на показателите за капиталова адекватност. Продаден риск за 100 млн. лева автоматично освобождава капитал от 15-16 млн. лева, който може да бъде използван за покриване на други рискове.

Следващия елемент за поддържане на високи капиталови показатели е заделянето на достатъчни по размер провизии. В близкото минало някои големи банки у нас със западноевропейски капитали излизаха временно на значителни загуби, за да попълнят установения недостиг на провизии при прилагане на по-консервативни подходи. По този показател - провизиите или т. нар. обезценки, през 2019-а ПИБ е приела политика за увеличаване на размера им.

През втората половина на 2019-а в изпълнение на изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност банката е начислила разходи за обезценка в размер на 94 млн. лева. Това е близо 4 пъти повече в сравнение с разходите през първата половина на 2019-а. Така общия размер на заделените през 2019-а провизии от ПИБ достига 117 млн. лева. Размерът на провизиите или казано по друг начин - на обезценките, е важен защото той защитава банките от прекомерни загуби и респективно от декапитализация, при рязко влошаване на платежоспособността на кредитополучателите им.

Печалбата е третият важен елемент в една политика по увеличаване на капиталовите буфери, тъй като тя след одиторска заверка на финансовите резултати може директно да бъде включена в капитала на банката. Според информацията публикувана от ПИБ на Българска фондова борса, печалбата на банката за 2019-а преди разходите за обезценка и за данъци достига 261.6 млн. лева или с 11.4% повече от 2018-а.

Приходите от банкови операции нарастват с 48 млн. лева, но основен двигател за този ръст са увеличените нетни постъпления от такси и комисионни и от търговски операции, а не от лихви, което е напълно в съзвучие с общата ситуация на банковия пазар. Нетната печалба след обезценки и данъци се очаква да бъде 130 млн. лева, като плановете са, след потвърждението й от одиторите, общото събрание на акционерите на ПИБ да вземе решение цялата печалба за 2019-а да бъде включена в капитала на банката.

Последният, но не и по важност, елемент от увеличаване на капиталовите буфери е директното повишение на капитала на банката за сметка на средства привлечени от инвеститори - без значение дали говорим за досегашните й акционери или за новопривлечени такива. В тази посока ПИБ е предприела две инициативи. Първата приключи успешно още в края на 2019-а, когато банката набра капитал под формата на подчинен срочен дълг. За целта при условията на частно пласиране тя продаде безсрочни, необезпечени и неконвертируеми облигации за 30 млн. евро, които носят на инвеститорите фиксирана лихва от 8% годишно. Средствата набрани от тази емисия могат да станат част от капитала на ПИБ едва след разрешение от БНБ.

Втората инициатива е за увеличение на акционерния капитал на банката от 110 млн. лева на 150 млн. лева чрез издаване на 40 млн. броя нови акции всяка с номинал 1 лев. Емисионната стойност по-която всеки един от акционерите ще може да записва и купува новите акции обаче е 5 лева.

Така само при успешното приключване на три от инициативите за увеличаване на капиталовите буфери - капитализиране на годишната печалба, поемането на подчинен срочен дълг и емитирането на нови акции, ПИБ ще може да събере допълнителен капитал от близо 200 млн. евро, заедно с политиките по намаляване на рисковите активи, това ще и даде възможност да отговори на всички изисквания поставени от ЕЦБ в хода на приключилия преглед на качеството на активите.