В края на юли, в разгара на летния сезон, асоциация "Активни потребители" публикува проучване, което цели да ориентира потребителите за състава и потенциалните рискове при слънцезащитните продукти на българския пазар.

Под лупа са етикетите, не самите продукти

Анализът обхваща 187 кремове, млека, спрейове и други артикули, като класифицира 105 от тях като "безопасни", 49 като "умерено безопасни" и 33 като "потенциално рискови".

Тук е важно да кажем, че изводите не се основават на лабораторно изпитване, а на анализ на съставките, посочени върху етикетите. Те са сравнени с предварително изготвен списък на вещества, които според използваната методика пораждат различна степен на опасение.

Самите автори уточняват, че този подход показва наличието на определени UV филтри, консерванти, ароматизатори и алергени, но не и точната им концентрация, реалното излагане при употреба или дали продуктите действително осигуряват обявената SPF и UVA защита.

При 78 от разгледаните продукти не е открита нито една съставка от използвания рисков списък. При други 15 е установено поне едно вещество, определено от авторите като "критично". По-благоприятни са резултатите при слънцезащитните продукти за деца. От общо 53 артикула в тази група 40 са поставени в категорията "безопасни".

Спрейовете с най-неблагоприятни резултати

При спрейовете картината е по-негативна — 13 от 37 продукта са класифицирани като "потенциално рискови". Според авторите при тях значение има не само съдържанието, но и възможността част от продукта да бъде вдишана, както и опасността от неравномерно нанасяне върху кожата.

Най-често откриваното вещество от използвания списък е консервантът Phenoxyethanol, установен в 47 продукта. В методиката той получава умерена рискова тежест, като за продуктите за малки деца се прилага допълнителна предпазна оценка. Широко разпространени са също така и ароматните алергени. Limonene е открит в 39 продукта, Linalool — в 35, Alpha-Isomethyl Ionone — в 34, Benzyl Alcohol — в 24, а Citronellol — в 23.

Авторите уточняват, че тези вещества не предизвикват непременно проблем при всеки потребител, но могат да доведат до реакция при хора с чувствителна кожа или вече развита алергия към аромати.

Сред съставките, на които анализът придава по-висока рискова тежест, е UV филтърът Octocrylene, открит в 32 продукта. Като основания са посочени възможни алергични реакции и въпроси, свързани с въздействието му върху водната среда.

Антиоксидантът BHT присъства в 16 продукта. Той се използва за запазване на стабилността на формулата, но е поставен в групата с по-високи опасения заради обсъжданото му възможно въздействие върху ендокринната система.

Homosalate и Ethylhexyl Methoxycinnamate са открити в по 12 продукта. И двете вещества са UV филтри, които авторите свързват с опасения за възможно въздействие върху хормоналната система. В използваната методика Homosalate е поставен в най-тежката рискова група, а Ethylhexyl Methoxycinnamate — в групата с висок риск.

"Без парфюм" не означава без аромат

Асоциацията е проверила и дали твърденията върху лицевата страна на опаковките съответстват на декларирания състав.

При 14 продукта са установени според авторите несъответствия. Най-често става дума за артикули, представени като "без парфюм" или "хипоалергенни", въпреки че в списъка със съставките присъстват Parfum, Fragrance или ароматни алергени.

Това не означава непременно, че съответният продукт ще предизвика реакция. Според организацията обаче потребителят не получава достатъчно ясно послание от предната страна на опаковката и трябва да проверява целия списък със съставки.

Nivea: оценявате несъществуващи вече формули

Именно при конкретните продуктови формули възниква основният спор около проучването. В официална позиция до Money.bg германската Beiersdorf, производител на Nivea - една от засегнатите компании в проучването, заявява, че продуктите NIVEA SUN, класифицирани като "потенциално рискови", са оценени въз основа на по-стари формули, съдържащи хомосалат и октокрилен.

Според компанията тези формули са изведени от употреба през 2023 г. и вече не се предлагат от Beiersdorf на европейския пазар.

Като пример дружеството посочва Protect & Moisture Spray SPF 50. В проучването продуктът присъства едновременно в категорията "потенциално рискови" и сред "умерено безопасните", в зависимост от разглежданата версия.

Според Beiersdorf това показва, че крайната оценка зависи от конкретната формула, а не само от търговското наименование на продукта. От компанията заявяват още, че актуалното европейско портфолио на NIVEA SUN не съдържа нито хомосалат, нито октокрилен. По думите ѝ от 2023 г. е преустановено производството на формули с хомосалат за европейските слънцезащитни продукти на марката.

Beiersdorf подчертава, че използва само UV филтри, които отговарят на изискванията на европейското законодателство за козметичните продукти и са преминали оценка за безопасност.

"Считаме, че заключенията, основани на остарели формули, не отразяват точно продуктите NIVEA SUN от настоящото ни портфолио", се посочва в позицията на дружеството.

Компанията съобщава също, че вече е в контакт с "Активни потребители", за да бъде гарантирана точната оценка на най-актуалните продуктови формули.

Какво остава неясно?

Случаят поставя важен въпрос за актуалността на данните, използвани при подобни потребителски анализи.

От публикуваното описание на методиката не става ясно кога са събрани списъците със съставките на всички 187 продукта и дали във всеки случай са проверени актуалните версии, предлагани към момента на българския пазар. Не е ясно и дали по-стари формули все още могат да бъдат открити при отделни търговци, въпреки че производителят вече не ги предлага на европейския пазар.

Затова спорът не се свежда единствено до това как трябва да бъдат оценявани хомосалатът, октокриленът и останалите разглеждани съставки. Съществен е и въпросът дали публикуваната класация описва достатъчно точно продуктите, които потребителите могат да купят днес.

До изясняването му резултатите трябва да се четат с уточнението, че представляват оценка на декларираните съставки в конкретни продуктови версии, а не лабораторно доказателство за цялостната безопасност или ефективност на съответните слънцезащитни продукти.