3 сценария за българската икономика до 2020-а: добър, лош и много лош

"Със сигурност ще има икономически спад, но колко - зависи от комбинацията от външни и вътрешни фактори"

Ако се питате накъде ще върви българската икономика в следващите две години, това изречение дава ясен отговор. Мнението е на преподавателя по финанси доц. д-р Даниела Бобева, която изнесе публична лекция по темата "Нова икономическа криза в България - кога и защо?" по време на форум във Висшето училище по застраховане и финанси.

Според нея, се очертават три основни сценария за развитието на българската икономика до 2020 година - запазване на умерен растеж, навлизане в стагнация с краткосрочни спадове или икономическа криза.

Защо Европа се оказва слабата брънка на световната икономика?

Най-големият проблем не се крие нито в САЩ, нито в Китай, а на Стария континент

Сценариите: добър, лош и много лош

Най-лошият сценарий може да се сбъдне "най-рано през 2020 година", като до него могат да доведат няколко основни неща: значително забавяне на световната икономика, рецесия в еврозоната още през тази година, влошаване на износа на България и значителен спад на промишлеността, както и евентуално отхвърляне на кандидатурата на страната за "чакалнята на еврозоната".

Вторият вариант е за забавяне в икономиката, но без достигане до криза (поне две последователни тримесечия на спад на БВП). Тук отново ключова роля играе международната конюнктура - забавяне на световния растеж и спад в европейската икономика, което ще намали растежа на българския износ и вътрешното търсене. Натрупването на дисбаланси в икономиката заедно с отлагането на членството в еврозоната също биха допринесли в тази посока.

Според Бобева, най-оптимистичният сценарий за България би донесъл краткосрочен растеж от 2.5-3%, само ако европейската икономика слабо се забави и бързо се възстанови през 2020 година. Приемането на страната в механизма ERM2 съчетано с повече чуждестранни инвестиции и антициклична икономическа политика биха задържали българската икономика над повърхността.

Източник: БГНЕС

Доц. д-р Даниела Бобева по време на представянето на доклада си

Европейската комисия намали прогнозата си за българската икономика

Инфлацията у нас ще се забави през тази и следващата година

Рискове пред българската икономика

През последните 15 години растежът на икономиката е движен от различни мотори - в периода 2004-2007 водещи са чуждестранните инвестиции, чийто отлив по-късно значително влоши икономическите показатели на страната. След кризата 2010-2016 година българската икономика беше задвижвана основно от износа, а от 2017-а насам - от вътрешното търсене.

Според преподавателя, "вътрешното търсене ще остане основен двигател на растежа, но влошаването на външната среда ще накара бизнеса да ревизира плановете си за разширяване, увеличаване на работните заплати и взимането на кредити". Подобна ситуация би могла да изгаси потребителския оптимизъм и да промени нагласите за по-големи потребителски разходи.

Ако прибавим и към забавеното вътрешно потребление и забавяне на износа, който е вторият основен двигател на растежа през последните години, можем да очакваме и забавяне в цялата икономика.

2 причини, поради които България може да не влезе в чакалнята за Еврозоната през юли

Заявка на премиера Борисов може и да не се изпълни толкова бързо

Как можем да се подготвим?

"Държавите трябва да си оправят покрива през последните две слънчеви години" - този съвет към света идва от Международния валутен фонд. Въпросът е обаче е как да се подготвим? Според Бобева трябва да бъдат водени следните политики:

• Активна антициклична политика;
• Приоритизиране на реформите с позитивен ефект върху растежа;
• Насърчаване на износа и бързи реформи в сектора на държавните предприятия;
• Стимулиране на здравословния растеж;
• Поддържане на стабилна макрорамка, подкрепена от положителните резултати от влизане във ВМ II;
• Значително ограничаване на корупцията и административната тежест;
• Радикална промяна в политиката по привличане на чуждестранните инвестиции;

Всичко това трябва да подсили подготовката на страната за по-лоши икономически времена. "В икономиката има създадени буфери, но за кратък период може да настъпи влошаване", предупреждава още преподавателят.